Марко Поло
Милионът (124)

124. Остров Ципангу

Ципангу^[1] е голям остров в открито море, до който се достига, като се плава на изток в продължение на хиляда и петстотин мили^[2].

Жителите са светлокожи, красиви и любезни; изповядват будистка религия, политически са свободни и независими.

На острова има много злато, но тъй като никой не посещава Ципангу, там няма търговци и затова хората притежават всичкото това злато. Казват, че дворецът на царя на този остров бил много голям, а леглото му — покрито със злато, тъй както у нас покриват с олово покривите на църквите. Подовете на стаите също са от злато, дебело два пръста, както и стените, прозорците на залите и всяка част от сградата. Стойността на тази украса е несметна.

Великият хан, който днес царува, се опитал да го завладее, за да си присвои богатствата му, и изпратил двама генерали с голяма флота и мощна войска от пехотинци и конници^[3]. Единият се казвал Алатау, а другият — Саничин^[4]. Смели и опитни пълководци, двамата потеглили с флотата си от бреговете на Китай, достигнали Ципангу и завладели някое и друго селище. Но още не били успели да завладеят важни и укрепени градове, когато се случило нещо ужасно.

Между двамата генерали се породило съперничество и ревност, поради което не се понасяли и не си помагали.

Един ден се дигнал толкова силен северен вятър, че ги заставил да вдигнат котва, за да не се ударят корабите в крайбрежните скали. Всички се качили и корабите излезли четири мили в открито море, като потърсили завет зад един малък остров. Ония, които могли да го достигнат, се спасили, другите загинали, понеже всички кораби потънали в бурното море.

Тридесетте хиляди, оцелели на острова, разбрали, че ще умрат от глад; наистина на този остров нямало нищо за ядене, а малкото кораби от тяхната флота, спасили се от бурята, вече плавали към родината, която с мъка успели да достигнат.

Но да не говорим за тях; нека видим какво станало с ония, които се били спасили на острова. Убедени, че ги чака смърт, те се били примирили с участта си.

Междувременно жителите на Ципангу, като видели, че вражеската войска се е разпръснала, щом морето утихнало, решили да отидат на острова, където се намирал остатъкът от силите на Великия хан, и да пленят оцелелите. Като забелязали, че хората от Ципангу са слезли на сушата и са оставили корабите без охрана, корабокрушенците, вместо да посрещнат настъпващите срещу тях бойци, се престорили, че бягат, после, изведнъж сменяйки посоката, се насочили към корабите и без някой да може да им попречи, ги завзели. Издигнали бързо платната и се насочили към Ципангу. Жителите на столицата, като видели корабите да се приближават с издути платна, помислили, че тяхната войска се завръща. Така войниците на Великия хан успели да дебаркират, да нахлуят в града и да прогонят жителите, като задържали жените в робство. Ето как Великият хан успял да завладее столицата на големия остров.

Но жителите на Ципангу, като разбрали, че са изиграни, помислили за отмъщение. Събрали други кораби и обкръжили целия остров, така че никой да не може да влезе и да излезе. Обсадата траяла шест месеца. Войниците на Великия хан се опитвали по всякакъв начин да изпратят вест в отечеството си, за да получат помощ, но не успявали. След шест месеца трябвало да се предадат, но успели да измолят спасението на живота си и да се завърнат в родината. Тези неща се случили през 1269 г^[5].

На генерала, който пръв се завърнал в отечеството, императорът заповядал да отсекат главата; вторият бил хвърлен в затвора до края на живота си.