Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Il Milione, 1985 (Пълни авторски права)
- Превод от италиански
- Божан Христов, 1985 (Пълни авторски права)
- Форма
- Мемоари/спомени
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,2 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция
- vasko_dikov (2011 г.)
- Корекция
- NomaD (2012 г.)
Издание:
Марко Поло. Милионът
Държавно издателство „Отечество“, 1986
Редактор: Лъчезар Мишев
Художествено оформление: Юли Минчев
Художествен редактор: Йова Чолакова
Технически редактор: Иван Андреев
Коректор: Елисавета Караминкова
Пътепис
Версия на съвременен италиански език и бележки от Джорджо Тромбета-Панигади
История
- — Добавяне
59. Провинция Тендук
Тендук[1] е доста населена област, до която се стига, като се напредва на изток; някога принадлежала на Престе Джовани, но сега е част от владенията на Великия хан. Столицата й е Тендук. Царят е потомък на Престе Джовани, нарича се Джорджо[2] и управлява от името на Великия хан само върху част от владенията, принадлежали някога на праотеца му. Не един път Великият хан е давал свои дъщери и роднини за съпруги на потомците на Престе Джовани.
В тази област се намират ония камъни, от които се извличат прекрасни лазурити; тук също се произвеждат големи количества платове от камилска вълна. Хората живеят предимно от земеделие, но има също занаятчии и търговци. Малцина са будистите поземлени собственици; земята наистина е в ръцете на християните. Хората са със светла кожа, красиви, умни и ловки търговци.
В тази провинция била столицата на Престе Джовани, когато бил цар на всички татари; и днес все още управляват царе от неговото коляно.
Това е страната, която ние наричаме Гог и Магог[3], а те наричат Муг и Могул. Всяка от тези две провинции има население от различни раси; в Могул живеят татари.
Като се язди седем дни на изток през тази провинция, се срещат много населени градове и села. Жителите, все поданици на Великия хан, са будисти, мюсюлмани и християни-несториани, които живеят от търговия и занаяти и са прочути с ония позлатени тъкани, тук наречени насичи[4], и заради други скъпи, копринени платове, произведени в областта.
Известен с изработката си на оръжия е градът Синдачу[5]. В околността му има планина с богата сребърна мина, а в цялата област — дивеч и много птици.
След още три дни път се стига в Чаганор[6], една местност, където Великият хан притежава голям дворец.
Великият хан много обича този дворец и с удоволствие пребивава в него, защото там има голямо езеро и широка река с много жерави, а наоколо — прекрасна равнина, пълна с фазани, яребици и всякакви видове птици, където той прекарва приятно времето си в лов със соколи, с които е лесно да се улови много дивеч.
Жеравите, които живеят в тази област, са пет различни вида: черни като гарвани и много големи; бели с красиви пера като тези на пауните, по главата имат черно и яркочервено, а гушата им е черна и бяла; друг един вид много прилича на нашите жерави, но има и едни по-дребни с бели и черни пера по главата, и накрая сиви жерави, които са много високи.
В близост до града има една долина, където Великият хан е наредил да бъдат построени много клетки за преперици[7] и е поставил наоколо им стражи, за да ги пазят. От тези птици се намират много особено когато пристигне Великият хан. Но сега да оставим тази страна и да продължим пътя си на север и североизток.