Марко Поло
Милионът (22)

22. Велика Персия и влъхвите

Персия е огромна и прекрасна страна, днес опустошена от татарите. Тук се издига град Саба^[1] 48, откъдето тръгнали влъхвите да се поклонят на младенеца Исус, а телата им, погребани във великолепна гробница, стоят още запазени с коси и брада. Единият се казва Балдасар, вторият — Таспар, третият — Мелхиор.

Марко Поло разпитал мнозина в града за влъхвите, но никой не могъл да му каже нищо, освен че някога тримата били погребани тук.

И така след три дни път влъхвите стигнали до една крепост, наречена Каласата^[2], което ще рече Крепост на поклонниците на огъня. Жителите на това укрепено селище разказват и до днес, че преди много, много време трима царе от тази област отишли да се поклонят на един пророк^[3] и му занесли три подаръка: злато, за да разберат дали е земен цар; тамян, за да разберат дали е небесен цар; мира, за да разберат дали е маг или лекар^[4].

Когато стигнали там, където бог се бил родил, най-младият от влъхвите го посетил и му се сторило, че има негово подобие и възраст; после отишъл вторият и накрая най-възрастният, и на всички им се сторило, че има тяхно подобие и тяхната възраст. Когато тримата си разказвали онова, което били видели, много се учудили и решили да отидат отново, но заедно при господа.

Отишли и всички видели онова, което било в действителност, тоест момченце на тринадесет дни. Тогава предложили златото, тамяна и мирата; детето приело и трите, а на тях подарило заключена кутия и тримата царе тръгнали обратно за своята страна.

След като яздили доста дни, влъхвите поискали да видят подаръка от детето. Отворили кутията и видели, че съдържа един камък. Бог им го бил дал, за да разберат, че трябвало да останат твърди във вярата си като камък. Но понеже влъхвите не разбрали значението на подаръка, хвърлили камъка в един кладенец. Тогава от небето слязъл огън^[5] и паднал право в кладенеца. Когато влъхвите видели това чудо, разкаяли се за онова, което извършили, взели от огъня и го занесли в храма на своята страна. И до днес поддържат този огън и му се покланят като на бог, служат си с него за своите жертвоприношения. Щом загасне, се връщат на мястото, където първом са го намерили и където непрекъснато гори. Друг огън не вземат. По тази причина жителите на областта почитат огъня.

Всичко, което написахме, било разказано на Марко Поло направо от жителите, почитатели на огъня, и отговаря напълно на истината. Единият от влъхвите бил от Саба, вторият от Ява, третият от Кастело^[6].

Сега ще ви разкажем за Персия и за обичаите на нейните жители.