Марко Поло
Милионът (13)

13. Завръщане във Венеция

Вече от много години Николо, Матео и Марко пребивавали в двора на Великия хан, когато пожелали да се завърнат при семействата си, но Великият хан бил толкова доволен от тях, че по никакъв повод не им позволявал да си заминат. Но така се случило, че един ден царица Болгара, която била съпруга на Аргон^[1], неочаквано умряла, като разпоредила в завещанието си царят, нейният мъж, да не може да се ожени повторно за друга, ако тя не е със същия ранг и с благородна кръв. Тогава Аргон изпратил трима посланици на име Оулатай, Апуска и Коя, придружени от голяма свита, за да помолят за съпруга на своя господар, която да не е по-нисша по потекло от покойната царица Болгара.

Великият хан приел молбата и изпратил една девойка от царски род, поверявайки я на тримата посланици, които Аргон изпратил. Точно по това време Марко Поло се бил завърнал от едно пратеничество в Индия и докладвал новостите, на които се натъкнал в тази страна. Посланиците на Аргон поискали от Великия хан да бъдат придружавани при завръщането си от тримата венецианци. Неохотно и с голяма скръб — тъй много ги обичал и ценял — Великият хан склонил и накрая дал позволение на тримата венецианци да си тръгнат и да придружат посланиците и принцесата.

Когато вече се готвели да тръгнат, Великият хан ги повикал, дал им две златни плочи като пропуск и заповядал те и техните хора да бъдат освободени от всякакви такси или разходи^[2] във всички земи на империята. Наредил да приготвят четиринадесет кораба, всеки един с по четири мачти и дванадесет платна.

Щом всичко било готово, посланиците Марко, Матео, Николо и принцесата се сбогували с Великия хан, който им дал пари за години напред, и се качили на корабите. Плавали три месеца, докато накрая стигнали остров Ява^[3], където видели необикновени неща, но за тях ще разкажем по-късно.

Когато стигнали по предназначение, открили, че Аргон, царят, на когото водели принцесата за невеста, бил умрял^[4]. При отплаване на корабите били натоварени седемстотин души, без да се брои екипажът, а сега, в края на пътуването, били останали само седемнадесет. Разбрали, че на трона се е възкачил Акату^[5]. Предали принцесата на царя, каквато била задачата им, сбогували се и поели отново на път. На тримата венецианци, посланици на Великия хан, Акату дал четири златни плочи. На една от тях пишело, че на тримата следва да се оказва всякаква услуга и почест по време на пътуването им в неговото царство. Така и станало. Неведнъж, когато възниквала нужда, те били ескортирани от конници, понякога четиристотин на брой.

Поради голямото уважение, което Великият хан хранел към тримата венецианци, на които се доверявал слепешката, той решил да им повери царица Качези^[6] и дъщерята на царя на Манджи, за да бъдат откарани в двора на Аргон, цар на цялата Източна провинция^[7]. А принцесите им се подчинявали и ги уважавали като свои бащи, дори дълго плакали, когато тримата венецианци отпътували.

Като напуснали Акату, те отишли в Трапезунд, а оттам — в Константинопол, Негропонте и накрая Венеция. Това се случило в 1295 г.

Всичко, разказано дотук, е прологът на книгата на Марко Поло, която започва оттук с описание на всички страни, провинции и градове, които той е посетил.