Марко Поло
Милионът (157)

157. Северните земи

В най-северните земи^[1] царува един владетел, наречен Кончи^[2]; всичките му поданици са татари, народ груб и див. Обожават един бог, когото наричат Натигай^[3] и на когото правят изображения от платно. Божеството има съпруга и хората вярват, че двете божества закрилят имотите и богатствата им. Заради това имат обичай да им предлагат храна и да ги обожават по начина, присъщ на всички останали татари, за който ви говорих в началото на тази книга.

Цар Кончи принадлежи към семейството на Чингис хан, на когото е пряк потомък. В царството му няма нито градове, нито крепости, защото населението се намира най-вече из равнините и планините. То е многобройно и се препитава от скотовъдство, тоест млекодобив и месодобив; в страната не се обработват жито и зърнени храни. Хората са миролюбиви, не нападат съседните народи, с които поддържат отлични добросъседски отношения.

Многобройни са дивите животни, които живеят в областта; има бели мечки, високи двадесет педи^[4], лисици с черен косъм и много диви магарета, има зибелини — ония животни, от чиято кожа се правят скъпи и красиви наметала и кожуси, които достигат цена от хиляда бизанта^[5]; има също и много катерици.

Владенията на този цар се разпростират в една област, в която конете не могат да се използуват, защото навсякъде е покрита с големи блата и извори. Ледът покрива почти изцяло земята и е толкова дебел, че конете не могат да се движат. За да се прекоси тази труднодостъпна страна, са необходими не по-малко от тринадесет дни; в края на всеки ден от пътуването има станция, където куриерите, които отиват и се връщат, могат да спрат и да си починат. Във всяка от тези станции се намират по четиридесетима кучета, с тях куриерите отиват от една станция до друга, по начин, който сега ще ви обясня.

По маршрута по време на тринадесетте дни път се издигат две планини; между тях има голяма долина, покрита с толкова много кал и лед, че няма кон, който да може да я премине. Затова местните хора си служат с шейни, защото колелата не вършат никаква работа — или ще потънат в калта, или ще се хлъзнат по леда. На шейните слагат мечи кожи и отгоре се качват хората. Всяка шейна се тегли от шест кучета, които познават пътя тъй добре, че сами стигат до следната пощенска станция. Така те вървят напред от станция до станция през всичките тринадесет дни крайно тежък път.

Хората, населяващи тези места и планините, са опитни ловци, умеят да залавят редките животни, които живеят тук, и печелят добри пари, продавайки ги, понеже става дума за зибелини, катерици, хермелини, черни лисици и други, от които се правят разкошни и скъпи кожи.

При лова на тия животни използуват мрежи, от които ни един звяр не може да се отскубне. В цялата страна е ужасно студено.

Продължавайки пътя си, ето ни пред Тъмната долина.