Марко Поло
Милионът (139)

139. Провинция Лар

Като напуснем местата, където е погребано тялото на свети Тома, и продължим на запад, навлизаме в провинция Лар^[1].

От тази страна произхождат браманите; те са измежду най-опитните търговци, безкрайно честни и за нищо на света не биха излъгали някого. Никога не ядат месо, нито пият вино, остават напълно верни на брачния съюз и не поглеждат друга жена освен своята; не могат да убият никакво животно или да постъпят по начин, който смятат за грях. Браманите лесно могат да бъдат различени по една усукана памучна ивица плат, която препасват през гърдите си, от дясното под лявото рамо. Техният цар е богат и силен, купува всички перли и скъпоценни камъни, които търговците му носят от Маабар — най-богатата провинция на Индия. Езичници са и по-добре от всички други народи могат да гадаят по полета на птиците и вътрешностите на животните. Имат и такъв обичай: когато търговец трябва да сключи сделка, внимателно наблюдава сянката си; ако тя е толкова голяма, колкото е редно за този ден, тогава сключва сделката, иначе се отказва от нея дори ако се отнася за цялото злато на света. Правят и друго: когато са в някой дюкян, за да купят нещо, ако видят паяк, каквито ги има много в тази страна, внимават да не мине между краката им, защото случи ли се това, си излизат, без да купят нищо. А когато излизат от къщи и някой кихне насреща им, веднага се връщат обратно и за този ден повече не напускат дома си.

Тези брамани живеят дълго, повече от всеки друг народ, защото ядат малко и дълго постят. Зъбите им са много здрави благодарение на една трева, която дъвчат непрекъснато^[2].

В страната Лар има отшелници, които живеят по-дълго от всеки друг човек в света, достигайки сто и петдесет, дори двеста години, щастливи, че могат още да почитат своите богове и да им служат. Тези отшелници се наричат чиуджи^[3], ядат само ориз и мляко и един път в месеца пият една странна отвара по следния начин: вземат живак и сяра, разбъркват ги с вода и пият тази смес. Казват, че това поддържа здравето и дава дълголетие.

Езичници са, обожават вола като свещено животно и почти всички носят на челото си един малък вол от гьон, позлатен с бронз. Ходят голи, без да покриват дори половите си органи, и това правят за покаяние. Имат обичай да горят изпражненията на воловете и с получената пепел посипват много части от тялото си, тъй както постъпват християните със светената вода. Не се хранят от чинии или паници, а от едни широки, сухи листа^[4] 53, защото вярват, че докато те са зелени, имат душа и е грях да ги мъчиш. Както казах, стараят се да не допуснат никакъв грях — по-скоро биха предпочели да умрат. Когато ги попитате защо ходят голи, отговарят, че не желаят нищо от този свят, дори върху тялото си. „Ние — казват — не изпитваме никакъв срам да ходим голи, защото не вършим нищо лошо с пола си, а вие го прикривате, защото вършите срамни неща с него и затова се срамувате от него.“ Вече ви казах, че не биха убили животно за нищо на света, дори една бълха или муха; те наистина вярват, че всяко същество има душа, така че е еднакъв грях да убиеш мушица или човек. По същия начин не ядат никакъв зелен плод, чакат го да изсъхне, защото вярват, че и растенията имат душа, така че да ги ядеш зелени, все едно да ги ядеш живи. Спят голи на земята, без постеля и без завивка. Повечето време от годината остават на пост от хляб и вода.

В храмовете на боговете служат монаси от един особен орден. За да проверят дали са напълно и искрено почтени, натоварват младите девственици, обречени на божествата, да занесат дарове в храма и да поставят новите монаси на изкушение; поддадат ли се, изгонват ги от храма, удържат ли, оставят ги.

Имат навик да горят телата на покойниците, защото казват, че иначе ще се развъдят червеи, които от своя страна ще умрат, когато няма какво повече да ядат. Според браманите и червеите имат душа и на онзи свят душата на покойника ще се натовари с греха за смъртта на тези червеи.

Разказах ви за обичаите на това езическо население, а сега искам да спомена някои неща за остров Сейлан, които преди пропуснах.