Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Il Milione, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
4,2 (× 5 гласа)

Информация

Корекция
vasko_dikov (2011 г.)
Корекция
NomaD (2012 г.)

Издание:

Марко Поло. Милионът

Държавно издателство „Отечество“, 1986

Редактор: Лъчезар Мишев

Художествено оформление: Юли Минчев

Художествен редактор: Йова Чолакова

Технически редактор: Иван Андреев

Коректор: Елисавета Караминкова

Пътепис

Версия на съвременен италиански език и бележки от Джорджо Тромбета-Панигади

История

  1. — Добавяне

68. Гвардията на Великия хан

Великият хан се охранява от дванадесет хиляди конници, наречени куезитани[1], което на наш език означава рицари, верни на краля, но той не си служи с тях, защото не на всички има доверие. Тези дванадесет хиляди конници имат четирима командири — всеки от тях заповядва на три хиляди души. Един командир винаги е налице с хората си в двореца, където три дни и три нощи са на пост. Всеки три дни командирите се сменят и така през цялата година.

Когато Великият хан дава тържествено угощение, масите се нареждат по този начин: тази на Великия хан е над всички останали. Императорът седи с гръб, обърнат на север, а лицето му — на юг; любимата му жена седи от лявата му страна, а отдясно, но по-ниско, седят синовете, внуците и останалите му роднини, така че главите им да бъдат наравно с краката на владетеля. Още по-надолу се намират другите принцове и царедворци, а отляво — жените, тоест дъщерите на Великия хан, децата им и роднините; още по-надолу са жените на принцовете и на царедворците. Всеки поканен знае на кое място да седне според волята на Великия хан. Масите са разположени така, че императорът може да вижда всички сътрапезници, които са безброй.

Извън залата се хранят повече от четиридесет хиляди поканени; наистина те пристигат многобройни от най-далечни, чужди земи и носят великолепни подаръци, типични за техните страни. Много измежду поканените са принцове в своите страни.

Всички тези гости пристигат в двореца, когато Великият хан вдига сватба или устройва тържествен пир. Посред банкетната зала има голям съд от чисто злато, подобен на бъчва; вляво и вдясно на този съд има два по-малки. От големия съд черпят вино, от по-малките — други питиета. По масите са сложени позлатени купи с вино, което стига за осем души, и всеки си налива с черпак, чиято дръжка е златна. От тази скъпа златна и сребърна посуда Великият хан разполага в голям брой и който не я е видял с очите си, не би повярвал.

Някои от царедворците имат задължението да опитват храните на владетеля; около устата и носа си привързват копринени кърпи, везани със злато, за да не докосне дъхът им гозбите на Великия хан.

Когато той пие, всички инструменти засвирват, а те са много. Вдигне ли чашата и те засвирват. Тогава всички присъствуващи коленичат — принцове и обикновени хора, в знак на преданост и уважение. И всеки път така, когато Великият хан вдигне чашата. За яденето няма да разказвам, но трябва да повярвате, че то е в необикновено изобилие. Всички благородници и рицари водят жените си на угощението, за да се видят с другите жени. Когато Великият хан свърши да яде и масите се разчистят, появяват се много жонгльори, които изпълняват сложни и красиви игри; след това всеки се оттегля в своите покои.

Бележки

[1] От монголски кечиктен, тоест фаворити, образували императорската гвардия.