Марко Поло
Милионът (31)

31. Сектата на „Убийците“

Миличе^[1] е областта, където живял Стареца от планината. Ще ви разкажа сега тази история точно както Марко Поло чул да я разказват много хора.

Стареца, наречен на техен език Алаодин^[2], бил построил великолепна градина, най-голямата в света, в долина, разположена между две планини. Там растели най-екзотичните плодови дървета, имало чудни дворци, украсени със злато и рисунки на всякакви птици и животни. В градината имало три ручея, като в единия течала вода, в другия — вино, а в третия — мед; там били събрани най-хубавите момичета и момчета на света; никой по-добре от тях не можел да пее, свири и танцува, а Стареца ги увещавал, че това място било раят.

Наистина Мохамед писал, че който иде в рая, ще намери там толкова много красиви жени, колкото пожелае, а също реки от мляко, вино и мед. Затова Стареца създал място, подобно на това, описано от Мохамед, и мюсюлманите от тази област наистина вярвали, че това е раят.

В градината пускал само ония, които членували в сектата на „Убийците“. На входа имало такава крепост, че нямало защо да се страхуват от никакъв враг. Стареца държал голям брой дванадесетгодишни младежи, за които смятал, че ще станат храбри воини; събирал ги на групи от по четири, десет или двадесет души и им давал да пият опий^[3], докато изпаднат в дълбок, тридневен сън. Когато се събудели и се намерели в градината с всички тези чудни неща, те вярвали, че са наистина в рая. Момичетата пък само пеели и играели: там те намирали всичко, което пожелавали, и никога по свое желание не напускали това прекрасно място.

Стареца се бил заобиколил с богат и пищен двор и всички хора от планината вярвали, че ония живеят в рая. Когато искал да прати някои от младежите на някое място, заповядвал да им дадат питие за сън и щом заспят, веднага да ги изведат извън градината на двореца. Със събуждането си, виждали, че са на непознато място, и оставали учудени и натъжени, разбирайки, че не са вече в рая. Тогава молели Стареца, когото почитали като пророк, да ги приеме, падали на колене пред него, а той ги питал откъде идват. „От рая“ — отговаряли те и му разказвали за онова, което има в градината, както и за желанието си да се върнат там.

Винаги когато Стареца искал някой да бъде убит, избирал между младежите най-силния и му нареждал да изпълни заповедта. А младежът охотно се подчинявал, за да може да се върне в рая. Ако успеел да изпълни поръчението, той наистина се връщал при Стареца, а ако бивал заловен, не се страхувал да умре, защото смятал, че по този начин ще си възвърне правото да бъде допуснат в рая. „Иди да свършиш това, което ти заповядвам, защото искам да те върна в рая“ — казвал Стареца. „Убийците“ тръгвали въодушевени. Така никой сред набелязаните да умрат от Стареца в планината не се спасявал и ви уверявам, че много са князете, които от страх плащат данък на Стареца.

Но през 1277 г. Алаум, цар на източните татари, който знаел за всички тези жестокости, решил да унищожи тази секта и изпратил някои от своите генерали в планината^[4]. Те държали крепостта три години под обсада и накрая я превзели само защото ония вътре се предали от глад. Щом влезли вътре. Стареца и привържениците му били избити. Целият му род бил затрит и не останал никой, който да всява страх у хората.

Но сега да оставим тази история и да минем нататък.