Марко Поло
Милионът (21)

21. Чудото на планината

Ще ви разкажем за историята на едно чудо, което се е случило между Баудак и Мосул. През 1225 г. в Баудак имало един халиф, който мразел християните (нещо естествено за един мюсюлманин). Мразел ги дотам, че решил да намери начин да убие всичките арабски християни, като ги събере на едно място.

За да изпълни това си намерение, халифът бил подпомогнат от съветниците си сарацини. Пратил да повикат християните, които живеели в страната, и им казал, че прочел в Евангелието^[1], че ако един християнин има вяра колкото едно просено зърно, можел, като помоли бога, да повдигне планина. За доказателство им посочил откъса от Евангелието, където се казвало това.

Християните признали, че било така. „Тогава — отвърнал халифът — у всички вас вкупом би трябвало да има вяра колкото едно просено зърно. Хайде, поместете онази планина, иначе всички ще ви превърна в сарацини или ще ви убия, защото, който няма вяра, следва да бъде убит.“ И дал десет дни срок на християните, за да решат.

Когато християните научили какво е казал халифът, изпитали голям страх и не знаели какво да правят. Събрали се всички, мъже и жени, големи и малки, и заедно с епископа, архиепископа и свещениците почнали да молят бога да им помогне. Осем дни се молили бог да ги спаси от жестоката смърт.

На деветата нощ епископът, който бил мъдър и свят човек, сънувал, че му се явява ангел и му заповядва на следващия ден да иде при някой си обущар и да поиска той да помоли господа да стори чудото.

Онзи обущар бил честен и вярващ човек дотам, че когато в дюкяна му влязла една красива жена и поглеждайки я, страстно я пожелал, за да се накаже, веднага след това пробол очите си с шилото и ослепял.

След този си сън епископът събрал всички християни и им разказал за ангела. После наредил на обущаря да се моли на господа да отмести планината. Обущарят възразил, че не е способен да извърши подобно чудо, но християните тъй горещо го умолявали, че той почнал да се моли. Когато дошъл крайният срок, определен от халифа, християните се били събрали в църквата, за да отслужат литургия и да помолят господ да им помогне. После взели кръста и отишли в подножието на планината — млади, стари, жени и деца, повече от сто хиляди души.

Халифът пристигнал с доста въоръжени сарацини, които да избият християните, убеден, че планината не ще се помести. Но докато християните били коленичили и се молели пред кръста, планината почнала да се срутва и отмества. При тази гледка сарацините останали смутени, а халифът се покръстил с много от хората си.

Когато халифът умрял, намерили окачен на шията му кръст. Тогава сарацините не го погребали в същия гроб с другите халифи, а отделно.

Нека сега оставим Торис, защото искам да ви разкажа за Персия.