Марко Поло
Милионът (40)

40. Град Самаркан

Самаркан^[1] е голям и красив град, населен от християни и мюсюлмани, все поданици на Великия хан.

Искам да ви разкажа една необикновена история, случила се по тези места.

Неотдавна Чагатай^[2], брат на Великия хан и владетел на тази страна, приел християнството. Когато християните от града научили, че техният цар се е покръстил, много се зарадвали и решили да построят голяма църква в чест на свети Йоан Кръстител, която и до днес стои. Взели един красив камък, който принадлежал на сарацините, и го поставили в основите на една колона, издигната в средата на църквата, за да носи цялата сграда. Но така се случило, че Чагатай неочаквано умрял и сарацините, разгневени заради онзи камък, се опитали да си го възвърнат със сила и щели да успеят, защото били десет пъти по-многобройни от християните. Християните рекли, че са склонни да го платят на каквато и да е цена, но сарацините отказали. Тогава Великият хан се намесил в спора и заповядал на християните да върнат камъка в двудневен срок. Отчаяни от получената заповед, християните не знаели какво да правят. Но сутринта на деня, в който камъкът трябвало да бъде изваден изпод колоната, видели, че той се бил издигнал четири педи над земята по божие чудо. За това чудо и до ден-днешен се говори, а камъкът останал там, където си бил.

Но стига вече с тази история, защото искам да ви разкажа за други две провинции, наречени Каркам и Котам.