Марко Поло
Милионът (110)

110. Завладяването на царство Манджи

Цар на Манджи бил Фафур^[1], най-големият и могъщ господар в света по владение на земи, богатства и население, като изключим Великия хан. Но поданиците му не били смели бойци, защото иначе благодарение на особеностите на своята странна, изцяло набраздена от реки и дълбоки канали, поради което навсякъде са нужни мостове, за да я прекоси човек, те не са загубили земята си.

Великият хан изпратил срещу онзи император един свой генерал, Баян Чинсан^[2], което означава генерал Сто очи, и това се случило през 1273 г. Царят на Манджи научил от своите астролози, че единственият човек, който може да завладее царството му, е със сто очи. Баян излязъл насреща му със силна войска и голям брой кораби, които пренасяли войници с конете им. Нападнал един след друг шест града, без да успее да ги превземе. Тогава Великият хан (този, който управлява днес) му изпратил силни подкрепления и Баян успял да превземе шест от обсадените градове, да напредне и да превземе други дванадесет града. После се насочил към столицата Куинсай^[3], където се намирали царят и царицата. Когато царят видял да наближава тази огромна войска, изпитал такъв страх, че решил да побегне с много от хората си и хиляда кораба, стигнал до морето и се прехвърлил на отсрещните острови. В столицата обаче останала царицата, която се защитавала и отстоявала, както могла. Един ден попитала кой е командуващият неприятелската войска. Казали й, че е Баян Стоте очи. Тогава царицата си спомнила за предсказанието и веднага се предала, а с нея се предали всички градове на Манджи, най-голямото от всички царства на света.

Искам да ви дам някои сведения за тази необикновена страна.

Помислете само, че царят на Манджи храни и отглежда всяка година повече от двадесет хиляди новородени деца. Наистина бедните семейства имат навик да изоставят новородените си, които не могат да изхранят. А богатите, които нямат деца, отиват при царя и вземат от него колкото си поискат. Освен това, когато между питомците му има момчета и момичета на брачна възраст, царят ги жени и им дава необходимото, за да живеят, и така всяка година се грижи да задоми не по-малко от двадесет хиляди младежи.

И за друго се грижи. Когато по време на пътуванията му се случи да види две хубави и просторни къщи, а до тях друга, малка и бедна, веднага пита защо е това неравенство. И ако му отговорят, че човекът, който живее в нея, няма пари за по-голяма, веднага се разпорежда да я уголемят на негови разноски. Този цар държи като прислужници в двореца си повече от хиляда момчета и момичета. Управлява страната толкова мъдро, че всъщност не съществува престъпност и хората могат да оставят домовете си отворени денем и нощем, без да се страхуват, че нещо ще им бъде откраднато.

Разказах ви някои неща за това царство; сега ще ви кажа за царицата.

Когато я взели в плен, била отведена пред Великия хан, който я приел с всичките почести, дължими на една голяма владетелка. Царят, съпругът на тази царица, който побягнал, не напуснал никога океанските острови и там умрял.

Но сега стига с тези неща; искам да продължа разказа си за провинциите на Манджи, за обичаите и нравите на нейните жители, като започна от град Кайджаджу.