Марко Поло
Милионът (151)

151. Средна Индия, или Абаше.

Абаше^[1], която съставлява Средна Индия, е много обширна страна. Най-могъщият цар в страната е християнин, а останалите принцове са негови васали. Общо, те са шестима: трима мюсюлмани и трима християни.

Абисинците-християни носят на лицето си три знака, белези от нажежено желязо. Единият започва от челото и слиза до края на носа, другите два са по бузите. Те са символи на благородство, получено след кръщението на абисинците с вода, така че жигосването по лицето е последният обред от това кръщение. Мюсюлманите също носят един белег от челото до носа.

Императорът живее в средата на страната, а мюсюлманите в областта на Аден, където свети Тома минал и покръстил хората. Оттук заминал за Маабар и там бил убит.

В Абаше има голям брой бойци и конници, от които императорът има голяма нужда, защото често е във война със султана на Аден, с царя на Нубия^[2] и с други още народи.

За владетеля на Абаше искам да ви разкажа една истинска случка, когато решил да отиде на поклонение на божи гроб. За да отиде в Ерусалим, трябвало да прекоси областта на Аден, която страна му била неприятел. Тогава го посъветвали да изпрати на божи гроб един епископ, който да иде там вместо него и той избрал един свят и мъдър мъж. Заедно с други другари оня стигнал до Ерусалим и след като се помолил на божи гроб и оставил дарове, поел обратния път. Но когато отново минал през Аден и султанът научил, че е християнски епископ, заповядал да го заловят и да му кажат, че трябва да приеме мюсюлманската вяра. Епископът, който бил свят и смел човек, отказал да се подчини. Тогава султанът заповядал насила да жигосат лицето му със знака, който всички мюсюлмани носят на лицето си, и го отпратил. Едва-що пооздравял и успял да се качи на коня, епископът се завърнал при своя цар, който бил щастлив да го види отново и да чуе разказа му за божи гроб и цялото му пътуване. Но като научил за обидата, нанесена на епископа от султана на Аден, се почувствувал дълбоко засегнат и дал дума да отмъсти за понесената обида. Сбрал голяма войска, поел към Аден и нападнал султана с всичките си сили, опустошавайки всичко по пътя си и избивайки голям брой мюсюлмани. След като опустошил и подложил на огън и меч цялото царство Аден, поел обратния път. Неговите християнски войници били далеч по-силни и смели бойци от мюсюлманите.

Тази случка станала през лето господне 1288.

След като ви разказах тази история, искам да кажа някои неща за живота на абисинците. Хранят се с ориз, мляко и месо; отглеждат много слонове, които обаче не се раждат в страната, а идват от другаде. Затова пък тук се раждат жирафи, много други диви животни, красиви кокошки и щраусови птици, големи като магарета. Много още интересни неща има тук, в Абаше, но ще бъде досадно да спомена всички. Страната е пълна с дивеч, птици, прекрасни папагали от най-различен вид, маймуни и маимунски котки^[3].

Но сега искам да ви говоря за провинцията Аден.