Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Il Milione, 1985 (Пълни авторски права)
- Превод от италиански
- Божан Христов, 1985 (Пълни авторски права)
- Форма
- Мемоари/спомени
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,2 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция
- vasko_dikov (2011 г.)
- Корекция
- NomaD (2012 г.)
Издание:
Марко Поло. Милионът
Държавно издателство „Отечество“, 1986
Редактор: Лъчезар Мишев
Художествено оформление: Юли Минчев
Художествен редактор: Йова Чолакова
Технически редактор: Иван Андреев
Коректор: Елисавета Караминкова
Пътепис
Версия на съвременен италиански език и бележки от Джорджо Тромбета-Панигади
История
- — Добавяне
122. Град Цайтун
Като оставим Фуджиу и прекосим реката, вървим пет дни в югоизточна посока и непрекъснато срещаме богати и населени градове и села. Прехвърляме планини и долини, пресичаме равнини и големи гори с камфорови дървета, пълни с птици и дивеч. Накрая стигаме до Цайтун, голям и красив град, първостепенно пристанище, което приема всичките кораби от Индия, натоварени с различни стоки и скъпоценни камъни. На това пристанище идват всичките търговци от империята Манджи. Невероятен е броят на корабите, които акостират тук, а после се отправят по реки и канали към вътрешността на провинцията. Бих казал, че на всеки кораб, натоварен с черен пипер, който пристига в пристанището на Александрия в Египет, за да поеме оттам пътя си за Европа, отговарят сто в Цайтун. По количеството стоки, които преминават през това пристанище, то трябва да се приеме като едно от най-големите в света.
Великият хан взема от цайтунското пристанище огромни печалби, защото за всяко нещо, което се разтовари тук, задължително се плаща на императора такса от десет на сто. От своя страна корабите задържат за фрахтовата услуга тридесет на сто върху малоразмерните стоки, четиридесет и четири на сто върху пипера и четиридесет на сто върху сандаловото и алоевото дърво, както и за тежките товари.
По този начин търговците внасят на Великия хан и собствениците на търговските кораби петдесет на сто върху стойността на стоките, откъдето идат и огромните печалби на императора от търговията на града.
Жителите на града са будисти; те живеят добре, защото земята е плодородна и им предлага всичко в изобилие.
Недалеч от Цайтун има един град, наречен Тинджу[1], прочут с порцелана си, който е най-красивият в света; поради изисканото си качество той бива изнасян навсякъде. С едно венециано[2] може да се купят три порцеланови съда, от красиви по-красиви.
Всичко, което разказах досега, засяга три от деветте царства на Манжди: Сигуи, Куинсай и Фуджиу; да ви говоря за другите шест ще отнеме много място, а и не е толкова интересно. Ще ви разкажа обаче за Индия, страна, от която имам необикновени спомени и където аз, Марко Поло, дълго живях.