Марко Поло
Милионът (45)

45. Провинция Кумул

Тази провинция била някога независима; столицата й е Кумул^[1], много са другите градове и села. Страната е разположена посред две пустини: от едната страна е голямата пустиня, а от другата — една по-малка пустиня, която се простира на три дни път. Населението почита езически божества и говори свой език. Хората живеят от плодовете на земята, която е много плодородна, имат достатъчно за ядене и пиене, а останалото продават. Този народ обича да се забавлява, да свири, да пее и танцува. Ако чуждоземен спре при тях, те са много щедри с него и заповядват на жените си да бъдат в услуга на чужденците по всякакъв начин. Мъжът излиза от къщи и отива да спи другаде, дори за два, три дни. Гостът остава с жената и прави с нея каквото си ще, като да е негова съпруга, а тя с радост приема всичко.

Всички мъже в тази страна са рогоносци^[2], но от това никак не се срамуват, а жените им, красиви и невъздържани, се радват на този обичай.

Могу хан^[3], цар на татарите, когато научил, че мъжете от тази страна имат обичая да предлагат жените си на минаващите чужденци, заповядал никой от тях да не спира и да не престоява в страната, както и на мъжете да не предлагат жените си. Но като научили за тази заповед, жителите на Кумул се натъжили много, обсъдили я помежду си и изпратили на владетеля изключително скъп подарък. Едновременно с това му писали, че го молят да им позволи да продължат със стария си обичай, защото така искали боговете им и защото само благодарение на тази традиция земята им била толкова плодородна. Когато Могу хан прочел писмото, отговорил: „Щом сте доволни от срама си, задръжте си го“. Така и днес още тия хора пазят обичая си.