Марко Поло
Милионът (93)

93. Провинция Тебет

Тази страна^[1], както казах, била опустошена от Могу хан^[2] в течение на една дълга война; много от нейните градове и крепости били разрушени.

Бамбукът, който расте в тази област, е дебел два лакътя^[3], висок е около петнадесет крачки^[4], а разстоянието между две колена на стеблото е три педи^[5].

Търговците и пътниците събират от тези бамбукови стебла и нощем кладат с тях огън, защото те издават такъв силен пукот, че лъвовете, мечките и всички други зверове се плашат и бягат далеч от огъня. Така хората се пазят от многобройните хищни животни в тази област. А бамбукът пращи, защото го слагат зелен в огъня — тогава той се разцепва и издава пукот, който се чува на повече от пет мили разстояние. Оня, който не познава този пукот, остава ужасен; също и конете, когато го чуят за първи път, тъй много се плашат, че късат юздите и побегнат. Затова на конете, които не са навикнали на този шум, им запушват ушите и им връзват краката.

Прекосяването на Тебет трае двадесет дни и през това време човек не среща нито къщи, нито храна, ето защо е нужно да се носи достатъчно храна за конете и хората. Често по пътя се срещат стръвни зверове и опасни диви животни.

След тези двадесет дни най-после човек може да зърне някои населени места и малки селца. Тук съществува странен обичай, когато се омъжват жените, който сега ще ви разкажа.

В тази страна никой мъж не би се оженил за девствено момиче, дори да му предложат всичкото злато на света; наистина те твърдят, че жената не струва нищо, ако не е имала връзки с много мъже. Когато търговци минават през селата, старите жени водят дъщерите си в странноприемниците и шатрите, където са отседнали мъжете, и на групи по десет, двадесет и повече ги оставят да правят любов с търговците, след което си ги прибират, готови за женитба. Обичаят е такъв, че търговецът или чуждоземецът, преспал с едно момиче, трябва да му даде подарък някакво украшение. Така момичето може да покаже на другите, че е било жена на някого, а онова, което има повече украшения на себе си, сиреч било е с повече мъже, е сигурно, че бързо ще си намери жених. Желани невести са онези, които носят на шията си повече от двадесет гердана — това ги прави в очите на мъжете красиви и привлекателни.

Местните хора изповядват будизма, но по нрав са лоши и не смятат за вина кражбата и злосторничеството, защото всички те са разбойници и по-зли от тях няма на света.

Живеят от плодовете на земята и от дивеча в горите, където се въдят много от ония животни, от които се извлича мускусът. Тях ловят с обучени кучета.

Не използуват банкнотите на Великия хан, а като пари си служат със солта. Обличат се бедно, дрехите им са от грубо, конопено платно, животински кожи и бухераме^[6]. Говорят техен си особен език.