Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Il Milione, 1985 (Пълни авторски права)
- Превод от италиански
- Божан Христов, 1985 (Пълни авторски права)
- Форма
- Мемоари/спомени
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,2 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция
- vasko_dikov (2011 г.)
- Корекция
- NomaD (2012 г.)
Издание:
Марко Поло. Милионът
Държавно издателство „Отечество“, 1986
Редактор: Лъчезар Мишев
Художествено оформление: Юли Минчев
Художествен редактор: Йова Чолакова
Технически редактор: Иван Андреев
Коректор: Елисавета Караминкова
Пътепис
Версия на съвременен италиански език и бележки от Джорджо Тромбета-Панигади
История
- — Добавяне
93. Провинция Тебет
Тази страна[1], както казах, била опустошена от Могу хан[2] в течение на една дълга война; много от нейните градове и крепости били разрушени.
Бамбукът, който расте в тази област, е дебел два лакътя[3], висок е около петнадесет крачки[4], а разстоянието между две колена на стеблото е три педи[5].
Търговците и пътниците събират от тези бамбукови стебла и нощем кладат с тях огън, защото те издават такъв силен пукот, че лъвовете, мечките и всички други зверове се плашат и бягат далеч от огъня. Така хората се пазят от многобройните хищни животни в тази област. А бамбукът пращи, защото го слагат зелен в огъня — тогава той се разцепва и издава пукот, който се чува на повече от пет мили разстояние. Оня, който не познава този пукот, остава ужасен; също и конете, когато го чуят за първи път, тъй много се плашат, че късат юздите и побегнат. Затова на конете, които не са навикнали на този шум, им запушват ушите и им връзват краката.
Прекосяването на Тебет трае двадесет дни и през това време човек не среща нито къщи, нито храна, ето защо е нужно да се носи достатъчно храна за конете и хората. Често по пътя се срещат стръвни зверове и опасни диви животни.
След тези двадесет дни най-после човек може да зърне някои населени места и малки селца. Тук съществува странен обичай, когато се омъжват жените, който сега ще ви разкажа.
В тази страна никой мъж не би се оженил за девствено момиче, дори да му предложат всичкото злато на света; наистина те твърдят, че жената не струва нищо, ако не е имала връзки с много мъже. Когато търговци минават през селата, старите жени водят дъщерите си в странноприемниците и шатрите, където са отседнали мъжете, и на групи по десет, двадесет и повече ги оставят да правят любов с търговците, след което си ги прибират, готови за женитба. Обичаят е такъв, че търговецът или чуждоземецът, преспал с едно момиче, трябва да му даде подарък някакво украшение. Така момичето може да покаже на другите, че е било жена на някого, а онова, което има повече украшения на себе си, сиреч било е с повече мъже, е сигурно, че бързо ще си намери жених. Желани невести са онези, които носят на шията си повече от двадесет гердана — това ги прави в очите на мъжете красиви и привлекателни.
Местните хора изповядват будизма, но по нрав са лоши и не смятат за вина кражбата и злосторничеството, защото всички те са разбойници и по-зли от тях няма на света.
Живеят от плодовете на земята и от дивеча в горите, където се въдят много от ония животни, от които се извлича мускусът. Тях ловят с обучени кучета.
Не използуват банкнотите на Великия хан, а като пари си служат със солта. Обличат се бедно, дрехите им са от грубо, конопено платно, животински кожи и бухераме[6]. Говорят техен си особен език.