Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джесика Балзано и Кевин Бърн (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Rosary Girls, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2014)

Издание:

Ричард Монтанари. Момичета с броеници

Американска. Първо издание

ИК „Колибри“, София, 2008

Коректор: Любов Йонева

ISBN: 978-954-529-627-7

История

  1. — Добавяне

72.

Петък, 21:25 ч.

Бърн излезе от булеварда „Рузвелт“. Главата му тътнеше, образите прелитаха един след друг с мощен рев — полудяло слайдшоу от кланица.

Убиецът дебне Джесика и дъщеря й.

Бърн беше видял лотарийния билет, оставен от убиеца в ръцете на Кристи Хамилтън, но отначало не се беше усетил. Нито един от групата не се усети. Едва когато в лабораторията почистиха номера, всичко си дойде на мястото. Нямаше нужда да търсят продавач на билети. Трябваше да вървят по следата, оставена от самия номер.

Според лабораторията, убиецът е избрал билет на Big 4 с номер 9-7-0-0.

А адресът на черквата „Сейнт Катерин“ бе Франкфърд Авеню номер 9700.

Джесика бе най-близо до истината. Молитвеният убиец е същият, който е омазал вратата на черквата преди три години, и е решен да приключи лудостта си именно там тази нощ. Възнамерявал е да откара Лорен Семански до черквата и да изпълни на олтара й последната от петте скръбни мистерии.

Разпятието.

Съпротивата и бягството на Лорен само са го забавили. В мига, в който пипна счупената химикалка в ръката на Лорен, Бърн усети закъде в крайна сметка е тръгнал убиецът и коя ще е последната му жертва. Веднага се обади в Осми участък, а оттам обещаха да пратят шестима полицаи в черквата и две патрулни коли до къщата на Джесика.

Единствената останала на Бърн надежда бе да не закъснеят.

 

 

Уличното осветление беше угаснало, а с него — и светофарите. И както ставаше винаги при подобни обстоятелства, филаделфийци до един забравяха как се шофира. Извади мобифона и отново потърси Джесика. Даваше заето. Опита мобифона й. Звънна пет пъти, после го прехвърли в гласовата поща.

Хайде, бе, Джесика.

 

Отби встрани и затвори очи. На човек, който никога не е изпитвал цепещата болка на една пощуряла мигрена, няма смисъл да се опитваш да му я описваш. Светлините на движещите се насреща му автомобили прогаряха зениците му. Измежду светкавиците му се привиждаха тела. Не очертаните с тебешир силуети след изнасянето на трупа от местопрестъплението, а самите човешки тела.

Теса Уелс и обвиването на ръцете и краката й около колоната.

Никол Тейлър и полагането й в полето с пъстри цветя.

Бетани Прайс и короната й от остра бодлива тел.

Кристи Хамилтън и облялата я кръв.

Очите им са отворени, питат и молят.

Молят го него.

Петото тяло изобщо не се виждаше ясно, но онова, което зърна, го разтърси до дън душа.

Петото тяло бе на мъничко момиченце.