Метаданни
Данни
- Серия
- Джесика Балзано и Кевин Бърн (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Rosary Girls, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Венцислав Венков, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,3 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Ричард Монтанари. Момичета с броеници
Американска. Първо издание
ИК „Колибри“, София, 2008
Коректор: Любов Йонева
ISBN: 978-954-529-627-7
История
- — Добавяне
72.
Петък, 21:25 ч.
Бърн излезе от булеварда „Рузвелт“. Главата му тътнеше, образите прелитаха един след друг с мощен рев — полудяло слайдшоу от кланица.
Убиецът дебне Джесика и дъщеря й.
Бърн беше видял лотарийния билет, оставен от убиеца в ръцете на Кристи Хамилтън, но отначало не се беше усетил. Нито един от групата не се усети. Едва когато в лабораторията почистиха номера, всичко си дойде на мястото. Нямаше нужда да търсят продавач на билети. Трябваше да вървят по следата, оставена от самия номер.
Според лабораторията, убиецът е избрал билет на Big 4 с номер 9-7-0-0.
А адресът на черквата „Сейнт Катерин“ бе Франкфърд Авеню номер 9700.
Джесика бе най-близо до истината. Молитвеният убиец е същият, който е омазал вратата на черквата преди три години, и е решен да приключи лудостта си именно там тази нощ. Възнамерявал е да откара Лорен Семански до черквата и да изпълни на олтара й последната от петте скръбни мистерии.
Разпятието.
Съпротивата и бягството на Лорен само са го забавили. В мига, в който пипна счупената химикалка в ръката на Лорен, Бърн усети закъде в крайна сметка е тръгнал убиецът и коя ще е последната му жертва. Веднага се обади в Осми участък, а оттам обещаха да пратят шестима полицаи в черквата и две патрулни коли до къщата на Джесика.
Единствената останала на Бърн надежда бе да не закъснеят.
Уличното осветление беше угаснало, а с него — и светофарите. И както ставаше винаги при подобни обстоятелства, филаделфийци до един забравяха как се шофира. Извади мобифона и отново потърси Джесика. Даваше заето. Опита мобифона й. Звънна пет пъти, после го прехвърли в гласовата поща.
Хайде, бе, Джесика.
Отби встрани и затвори очи. На човек, който никога не е изпитвал цепещата болка на една пощуряла мигрена, няма смисъл да се опитваш да му я описваш. Светлините на движещите се насреща му автомобили прогаряха зениците му. Измежду светкавиците му се привиждаха тела. Не очертаните с тебешир силуети след изнасянето на трупа от местопрестъплението, а самите човешки тела.
Теса Уелс и обвиването на ръцете и краката й около колоната.
Никол Тейлър и полагането й в полето с пъстри цветя.
Бетани Прайс и короната й от остра бодлива тел.
Кристи Хамилтън и облялата я кръв.
Очите им са отворени, питат и молят.
Молят го него.
Петото тяло изобщо не се виждаше ясно, но онова, което зърна, го разтърси до дън душа.
Петото тяло бе на мъничко момиченце.