Ричард Монтанари
Момичета с броеници (63)

63.

Петък, 14:45 ч.

Бялата дъска бе разделена на пет колони. В горния край на всяка стоеше името на една от скръбните мистерии.

Агония, Бичуване, Корона, Носене, Разпятие. Под всяко заглавие, без последното, имаше снимка на съответната жертва.

Джесика изложи пред групата онова, което бе научила от книгите, от Еди Корсак и от отец Корио по време на разговора им с Бърн.

— Скръбните мистерии представляват последната седмица в живота на Христос — обясни Джесика. — И макар жертвите да не бяха открити в съответния ред, извършителят, изглежда, строго спазва подреждането им.

— Както предполагам, знаете всички, днес е Велики петък — денят, в който Исус е бил разпънат на кръста. Остава само още една мистерия — Разпятието.

Към всяка католическа черква в града бяха прикачили по една дежурна кола.

Към три и двайсет и пет имаха рапорти от всички дежурни. Периодът от обяд до три — времето, през което се предполага, че Христос е висял на кръста — бе преминал спокойно във всички католически храмове.

До четири успяха да се свържат със семействата на останалите момичета от намерения в автомобила на Брайън Паркхърст списък. Всички бяха налице и на семействата им бе препоръчано да са нащрек, но без излишна паника. До всеки един от шестте домове бе пратена патрулка за охрана.

Все още не се знаеше защо тези момичета са в списъка и кой е свързващият фактор помежду им. Специалната група бе проучила най-внимателно какви кръжоци са посещавали, в кои черкви са ходели, цвета на очите и косите им, етническия им произход, но нищо не ги впечатли.

Възложено бе на всеки един от специалната група да посети по едно от останалите в списъка шест момичета. Убедени бяха, че в тях се крие разрешението на загадката.