Ричард Монтанари
Момичета с броеници (1)

Пролог

Цветница, 23:55 ч.

Около нея витае някаква зимна тъга, дълбоко заседнала меланхолия. Никак не съответства на шестнайсетте й години. Дори в смеха й не прозира някаква вътрешна радост.

А може радостта изобщо да липсва.

Такива като нея се срещат постоянно: тя винаги върви сама, притиснала учебниците към гърдите си, с поглед вперен в земята, неизменно замислена. Вечно изостава с няколко крачки от останалите момичета и приема с готовност редките трохи на дружбата, които й подхвърлят. Преминала е всички жалони на съзряващата младост, отрупана с чужди грижи. Отказва да приеме хубостта си, сякаш някой й дава право на избор.

Името й е Теса Ан Уелс.

Има дъх на току-що откъснати цветя.

— Не те чувам — казвам й.

— … господ е с тебее — долита слабият глас откъм параклиса. Вероятно е задрямала и съм я стреснал. Взех я рано сутринта в петък, а вече наближава полунощ в неделя. Цялото това време прекара в параклиса, в почти непрестанни молитви.

Самият параклис, естествено, не е истински, а е пригоден от бивш килер, но вътре има всичко необходимо за размисъл и молитва.

— Така не се прави — казвам. — Нали знаеш, че всяка дума носи свой отделен смисъл?

Откъм параклиса:

— Знам.

— Представи си сега колко много хора се молят по света в този миг. Ще вземе ли Бог да си губи времето с неискрените?

— Няма.

Отивам по-близо до вратата:

— А нима искаш Бог да ти покаже презрението си в деня, в който ще грабне живите?^[1]

— Не ща.

— Добре — отговарям. — На коя десетка си?

Минават няколко секунди, докато ми отговори. В тъмния параклис се налага да брои опипом.

Най-сетне отвръща:

— Третата.

— Почни отначало.

Запалвам и останалите молитвени свещи. Допивам си виното. Макар повечето хора да мислят обратното, ритуалите на светото причастие невинаги са сериозно тържествени — напротив, в ред случаи дават повод за радост и празничност.

Тъкмо да отворя уста, за да подсетя Теса, тя подхваща отново молитвата, но този път ясно, членоразделно и надъхано:

— Радвай се, благодатни Марио! Господ е с тебе…

Надали има по-прекрасен звук от девичата молитва.

— Благословена си ти между жените…

Поглеждам часовника си. Току-що превали полунощ.

— И благословен е плодът на твоята утроба, Исус…

Време е.

— Света Марио, Майко Божия…

Изваждам спринцовката от калъфа й. Пламъкът играе по иглата. Светият Дух е тук.

— Моли се за нас грешници…

Страстната седмица започна.

— Сега и на смъртния ни час…

Отварям вратата и влизам в параклиса.

Амин.