Ричард Монтанари
Момичета с броеници (26)

26.

Вторник, 15:30 ч.

Тъмата бе пълна, без нито един шев, една вечна нощ, която не се влияе от времето. А под нея съвсем слабо се долавяше шумът на света.

Воалът на безсъзнанието заливаше Бетани Прайс, после се оттегляше подобно на вълните по плажа.

Кейп Мей — добра се мисълта през замъгления й мозък, докато образът се мъчеше да се измъкне от дълбините на паметта й. От години не се бе сещала за Кейп Мей — морския нос на шейсетина километра от Атлантик Сити в Ню Джърси, където ходеше с родителите си, когато бе мажа. Седеше на плажа с крака, заровени в мокрия пясък. Баща й бе с ония шарени хавайски гащи, а майка й — по скромен цял бански.

Сети се как се преобличаше в кабинката на плажа и как още тогава се срамуваше от тялото си, от килограмите. Мисълта я накара да се опипа. Още бе напълно облечена.

Помнеше, че бяха пътували с кола към петнайсетина минути. Може и повече да е било. Убол я бе с игла, която я доведе до прегръдката на съня, но не напълно в обятията му. Чуваше отвсякъде шумовете на града — автобуси, клаксони, вървящи и приказващи хора. Искаше да им извика, но не можа.

Сега наоколо бе тихо.

И тя се страхуваше.

Стаичката надали бе по-голяма от метър на два. По-скоро се намираше в някакъв килер. На стената срещу вратата му бе напипала някакво разпятие. На пода имаше тапицирана табуретка за коленичене при изповед. Мокетът на пода бе нов — носът й усети нефтения аромат на новите влакна. Сега вече виждаше под вратата и тънка ивица жълта светлина. Бе гладна и жадна, но не смееше да си поиска.

Той й бе заповядал да се моли. Бе влязъл в мрака и бе пъхнал в ръката й молитвена броеница. Каза й да започне от Веруюто. Не я бе опипвал по сексуален начин. Или поне не бе усетила подобно нещо.

Оставил я бе сама за известно време, но сега се върна. Крачеше пред килера и сякаш се ядосваше на нещо.

— Не те чувам — рече й от другата страна на вратата. — Какво казва папа Павел IV по въпроса?

— Не… не знам — каза Бетани.

— Казва, че когато няма размисъл, броеницата се превръща в бездушно тяло, а изричането на молитвите се изражда в механично повтаряне на формули, което противоречи на призива на Христос.

— Моля за извинение.

Защо той правеше всичко това? Досега винаги се бе отнасял добре с нея. Когато бе закъсала, се отнесе с уважение към проблемите й.

Звукът от машината се засили.

Май бе някаква бормашина.

— Почвай! — изгърмя гласът.

— Радвай се, благодатна Марио! Господ е с тебе… — започна тя, сигурно за стотен път.

Господ е с тебе — мина й през ума преди мъглата отново да го обсеби.

С мен ли е Господ?