Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Dolores, 1974 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Савина Манолова, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Джаклин Сюзан. Долорес
Американска. Първо издание
ИК „Колибри“, София, 1993
История
- — Добавяне
9
Завещанието
Отпразнува рождения си ден с близнаците и Мери Лу. Бетси Минтън не дойде с тях в Ню Йорк. Имаше приятел във Вашингтон и искаше всяка събота и неделя да бъде с него. Долорес не можеше да си представи как изсушената, четирийсет и осем годишна стара мома всяка събота и неделя върти любов! Позволи на Бетси да остане във Вашингтон.
Купи десетстаен апартамент в „Ривър Вю Хаус“ още докато беше в Лондон при Нита. За двеста и петдесет хиляди долара. Без пари. Семейна двойка, която се развеждаше, бързаше да го продаде незабавно. Десет стаи плюс помещения за прислугата. Всъщност струваше много повече.
Когато купи апартамента, завари в него два телевизора, пердета и някои хубави мебели, които претапицира. Цели шест месеца прекара в обзавеждане, което я погълна изцяло. Искаше да стане наистина красив. И стана. Обърна се и огледа изисканата приемна. Истински салон. Но за какво й беше? Според протокола още нямаше право да кани гости. Следващата седмица се навършваше една година и тогава щеше да отиде на панихидата, придружена от Майкъл. Много забавно. В редките случаи, когато се появяваше на публични места, облечена в черно или тъмносиньо, Майкъл й кавалерстваше. Знаеше за плъзналите слухове, че отношенията им са нещо повече от на девер и снаха. Смешно наистина. Когато идваше да я посещава, Майкъл винаги сядаше в другия край на стаята.
Но къде можеше да отиде? Да обядва със свекърва си. Бриджит напоследък живееше много по-свободно. Тимоти Райън беше прикован на легло от артрит и за него денонощно се грижеха болногледачки. Бриджит беше здрава и жизнена, а и винаги бе обичала да ходи по театри и концерти, затова всяка седмица идваше в Ню Йорк за по два дни. Тъй че Долорес послушно обядваше с нея, двете ходеха на театър, неизменно придружени от охраната. Единственото нещо, което й доставяше удоволствие, бе невероятният интерес, предизвикван от редките й излизания. Джаклин Онасис, подобно на Елизабет Тейлър, беше изтъркана новина. Сега тя, Долорес Райън, беше новото бляскаво момиче за света. Смешно — навремето, когато дебютираше във висшето общество, общественото внимание беше приковано към големите кинозвезди: Дорис Дей, Рита Хейуърт, Лана Търнър, Мерилин. Днес на мода бяха рок-групите и Долорес Райън. Само през последния месец десет списания за почитатели на рока бяха поместили материали за нея.
Върна се в кабинета и пак се загледа в реката. На всичкото отгоре имаше и финансови проблеми. Адвокатът току-що си беше отишъл. Фондовете на децата бяха в ред, но съгласно завещанието, парите на Джими щяха да се прибавят към тях, а тя щеше да получава трийсет хиляди годишно, освободени от данъци, докато станеше време да разполага с неговия фонд от един милион. Ако Джими беше жив, щеше да е на четирийсет и три. Значи няма да има достъп до фонда още седемнайсет години. Но как щеше да живее дотогава с трийсет хиляди годишно? Когато прочетоха завещанието, Бриджит настоя тя да плати апартамента.
— Мила моя, лично аз смятам, че си ощетена от завещанието. Но Джими беше прекалено млад да мисли за това и най-малкото, което мога да направя за теб и децата, е да ви осигуря подходящо жилище. За теб Вашингтон е свързан с лоши спомени. Смятам, че ще е най-добре да се преместиш в Ню Йорк. Ще плащам поддържането на апартамента и училищата на децата. Трийсет хиляди само за теб ще са напълно достатъчни.
Жестът беше много щедър и тя й беше признателна, но знаеше ли Бриджит, че трябва да плаща сто и петдесет долара седмично на секретарката си, която още отговаряше на съболезнователните писма от цял свят? Детегледачката й струваше още сто и петдесет долара седмично. Осемдесет и пет долара бяха за чистачката, която идваше всеки ден, сто и петдесет долара — за готвачката икономка, плюс господин Евънс, който два пъти седмично чистеше основно. Още четирийсет долара седмично. Храната, въпреки строгите икономии, възлизаше над двеста долара седмично. Разходите й дотук надхвърляха четирийсет хиляди долара годишно. Само коледните празници й струваха цяло състояние. Освен това съществуваха лимузините, които наемаше за шестнайсет долара на час, близнаците ходеха в скъпа забавачница. Бриджит просто не разбираше. Трийсет хиляди годишно не бяха „напълно достатъчни“.
Много рядко ходеше на обяд с единствената жена, която можеше да нарече своя приятелка — Джейни Йенсен. Във „Финч“, където двете бяха учили, тя се казваше Джейни Бърч и още тогава беше страшно богата, но въпреки това двете съученички си допадаха. Тогава парите нямаха значение. А сега Джейни беше омъжена за шведския посланик и не си знаеше парите, защото и Свенд Йенсен беше богат. Когато обядваха заедно, Джейни, като всяка състоятелна жена, настояваше да се редуват да плащат сметката. Често след това Долорес я придружаваше до скъпите магазини и я гледаше как си купува дрехи последна мода; зяпваше като малко момиченце, когато Холстън или Валентино й казваха:
— Ах, госпожо Райън, това е само за вас!
Можеше да си представи как ще изглежда в тези тоалети, докато наблюдаваше как охранената Джейни едва се напъхва в тях, и кротко отговаряше:
— Не сега. Още съм…
Правеше кратка пауза, а те кимаха с разбиране.