Джаклин Сюзан
Долорес (6)

6
Тайните служби

Дори години след сватбата им, след раждането на Мери Лу и близнаците, след фантастичния вихър на изборите той продължи да й проверява сметките. Само преди месец й изпрати Бетси Минтън, вече издигната в ранг нейна лична секретарка, да й дава нареждания кои разходи да „съкрати“. Накрая, след разгорещен спор, той изломоти:

— Доло, нямаме толкова пари. Баща ми винаги е преувеличавал богатството ни. Имаме три-четири милиона в брой. Разбира се, това не включва недвижимите имоти. И не забравяй, че изборите ми струваха цяло състояние. Разбира се, за децата има заделени фондове, а и за мен има един милион, който ще получа, когато навърша шейсет години. Тогава ще можем да отдъхнем и да се наслаждаваме на живота. Но засега трябва да сме по-умерени.

Така че когато Нита пристигаше в Ню Йорк и си купуваше по двайсет и четири чифта обувки или по три кожени палта от „Максимилиан“, Долорес само се усмихваше и заявяваше, че това не подхожда на една първа дама. Но как копнееше да притежава всички тези красиви кожи и дрехи. Утешаваше се с факта, че сега Нита беше нейната сестра. Тя беше Долорес Райън и дори Нита започваше да го чувства. Една вечер, когато отиваха на откриването на благотворителна изложба, Нита рече:

— Доло, при всичките ми бижута те ще снимат теб.

И се оказа права.

Когато ходеха в „Орсини“, позволяваше на Нита да плаща всичките им обеди. Нита не беше омъжена за „безпаричен“ милионер. Получаваше и невероятни подаръци от барона, по когото беше загубила напълно ума си. Беше опитала какви ли не примамки, но той упорито отказваше да говори за брак. И все пак, въпреки парите си, Нита бе изтикана на втори план. Нежното й като камелия изящество вече изглеждаше блудкаво. Долорес диктуваше модата, Долорес беше лъвицата, която красеше страниците на „Вог“ и „Харпърс Базаар“. Долорес, която можеше да „създава“ модисти само като „приемеше“ да носи новите им модели. Долорес, първата дама в модата. Долорес, първата дама на земята!

Само че вече не беше първа дама. Беше вдовица, а първа дама беше Лилиан Лайънс с проскубаното си астраганено палто. Вгледа се в новата „първа двойка“. Лилиан — висока, едра жена на средна възраст, и ниският, кльощав Елуд. Целият блясък, който тя и Джими бяха придали на Белия дом, щеше да изчезне, а с него и тя, Долорес. Внезапно изправи гръб. Не, нямаше да изчезне. В началото беше живяла в сянката на Джими, но след Париж придоби свой облик, спря да обръща внимание на хорските приказки за похожденията му с холивудски звезди, защото дълбоко в себе си го оправдаваше. Не можеше да се каже, че е огън в обятията му. Може би причината за това бе потискащата бедност и преструвките за заможен живот след смъртта на баща й, непрестанните вайкания на майка й: „Ако не бях толкова лудо влюбена в баща ви, можех да се омъжа за много богат човек“. И все пак, когато майка й умираше, последните й думи бяха: „Дани, идвам!“. Дори в смъртта бе протегнала ръце към него. И тогава си спомни колко сълзи лееше майка й, когато той закъсняваше след „покер“ или когато не искаше да я вземе със себе си „в командировка“. Ридаеше безутешно и говореше на десетгодишната Долорес: „О, Доло, не се влюбвай никога. Влюбиш ли се веднъж, вече не принадлежиш на себе си. Превръщаш се в робиня, без него си половин човек“.

Никога не беше „принадлежала“ на Джими. Докато се срещаха, флиртуваше с него, защото беше много хубав. Според майка й външността му била обикновена, но тя одобри парите на семейство Райън, и слава богу, че ги имаше, защото два месеца след сватбата им се разболя от рак и тъкмо тези пари направиха последните шест месеца от живота й безболезнени.

Долорес не беше спала с Джими преди сватбата. Ако той беше учуден, че е девствена, не го показа с нищо. От самото начало сексът беше нещо, на което се подчини. Харесваше й да е негова съпруга, обожаваше да бъде първа дама, научи се да свиква с неограничената прислуга, с агентите на тайните служби, с лимузините, с възторжения свят и накрая с явната завист в очите на Нита. Но достатъчно бе някой си Х. Роналд Престън да изстреля един куршум, за да изчезне всичко това. Вероятно отново щеше да се превърне в по-непривлекателната сестра.

Не! Може би вече нямаше да е съпруга на президента, но щеше да запази новопридобитата си слава. Обичаше да се вижда във вестниците, обичаше тълпите, които я следваха, и служителите на тайните служби, които се навъртаха около нея. Е, както й обясни Елуд, тя и децата й щяха да запазят поне правото си на охрана от страна на тайните служби.