Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dolores, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
vens (2012)
Корекция
ganinka (2014)
Форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Джаклин Сюзан. Долорес

Американска. Първо издание

ИК „Колибри“, София, 1993

История

  1. — Добавяне

14
Притежанието

Нита пристигна в един топъл, задушен и влажен ден, каквито са повечето дни в Ню Йорк през юли. Хорейшо бомбардираше Долорес с телефонни обаждания, но тя неизменно отказваше да говори с него. Намери разкошен петнайсетстаен апартамент на Пето авеню и понеже Нита очевидно разполагаше с много пари, нае и отлична прислуга. Поръча пружини и дюшеци и реши, че обзавеждането на апартамента ще отвлече мислите на Нита, а тя ще помогне на сестра си да направи избора. Очакваше с нетърпение пристигането й. Имаше нужда от някой, с когото да си поговори и комуто имаше доверие, някой, с когото да обядва всеки ден, пред когото да изплаче самотата си.

Нае лимузина и придружена от охраната, отиде да посрещне самолета на Нита. Самолетната компания TWA й разреши да закара колата на пистата, та Нита дори не мина през митницата. Заведе я в новия й апартамент и тя се огледа разсеяно.

— Разбира се, още е празен — говореше Долорес възторжено. — Но, Нита, помисли само колко ще е приятно да се заемем с обзавеждането му.

Нита тъпо кимна.

— Трябва да е готов до есента, когато ще пристигнат децата. Нелсън ги изпрати в някакъв френски летен лагер. — Отвори чантичката си, извади плоска кутийка и глътна малко бяло хапче. — Фенобарбитал — обясни с бегъл опит за усмивка. — Лекарят твърди, че ще ми помогне.

— Нелсън ще изживее увлечението си по онова момиче — рече Долорес. Нита не отговори и Долорес бързо продължи: — Джими също имаше много връзки, но само Таня беше опасна. Когато мъжът се съвземе от голямото си увлечение, не бива да обръщаш внимание на останалите и те от само себе си ще угаснат. Освен това никое красиво младо момиче няма сериозно да се обвърже с Нелсън, след като знае, че е изключено да се разведе. Същото беше и с Джими — само тайнствеността и интригата правеха някои от връзките му по-трайни.

Нита продължаваше да гледа в една точка. Долорес внезапно я прегърна.

— Недей, Нита, това не е краят на света.

— Краят е — тихо промълви тя. — Изобщо не става въпрос за Нелсън и онова момиче. Става дума за Ерик.

— За барона? Още ли го обичаш?

Нита протегна ръка и Долорес се втренчи в огромния брилянт на пръста й.

— Трийсет карата. Прощалният му подарък.

— Скъса ли с теб?

Нита кимна.

— Преди седмица. Каза ми, че всъщност обича Людмила Розенко, а тя не желае повече да търпи връзката ни. Не можела да се примири с мен! Представяш ли си, да предпочете петдесет и пет годишна жена!

— Но тя е много красива.

— Кожата й е така опъната от безбройните пластични операции, че не може да се усмихне. Но Ерик я помни от времето, когато е била звезда, а той обожава таланта й. Това е единственото нещо, което го възбужда. А Людмила беше звезда. Гледал я е вечер подир вечер и е мечтаел да я има. Всички мъже в Париж са се чувствали така. И когато я получил, й дал всичко. Направил я богата и независима, за да е сигурен, че го обича, а не търси парите му.

— Но и ти си богата и независима — възрази Долорес.

— Обаче нямам име и талант. Ерик иска да притежава вещи и хора. Току-що купи от германците презокеански лайнер и ще го превърне в частна яхта. Ще бъде два пъти по-голяма от всичко, което Онасис или някой друг притежава. Това ще е поредното притежание, разбираш ли? Людмила още е уважавана и е също притежание. Тъй че, когато му дала ултиматум: или тя, или аз, той избра нея.

— О, Нита, толкова съжалявам. Но може да е за добро.

— Може, но трябваше да се махна. — Отвори чантичката и глътна още едно хапче.

— Не бива да ги гълташ толкова често.

Нита измъчено се усмихна.

— По-добре да ги гълтам, отколкото да рева от сутрин до вечер.

Долорес се изправи.

— Ще живееш при мен, докато апартаментът стане обитаем. Ще бъде много весело. Ще дам прием в твоя чест, ще поканя интересни хора, ще водиш разнообразен светски живот. А когато апартаментът ти е готов, ще започнеш сама да даваш приеми. Ще бъде чудесно. Само си помисли — няма да е нужно да броиш пари, ти ги имаш достатъчно.

— Хорейшо обади ли ти се? — безизразно запита Нита.

— Да.

— Защо не дойде да ме посрещне на летището?

— Нита, аз съм съпруга на президент и не мога да общувам с кого да е.

— Хорейшо не е кой да е — бавно изрече Нита. — Признавам, че е смешен, дребен човечец. Но съм го виждала по приемите в Лондон. Познава всички нашумели хора.

— Не ми хареса — призна Долорес.

— Как можеш да не го харесаш, щом не си го виждала?

— Виждала съм го да се лигави по телевизията. Мъчи се да бъде духовит и говори за всичко друго, освен за това, което би трябвало да знае — изкуството. Злостен е. Не ми харесва.

— Той ме разсмива. И е по-приятна компания за обяд от всяка жена. Знае всички мръсни клюки.

Долорес се втренчи в сестра си. За първи път Нита показа проблясък на интерес.

— Добре, Нита. Ще поканя някоя вечер твоя Хорейшо.

Следващият месец се изниза бързо. Долорес беше в стихията си. Показваше на Нита мебели, вземаше мерки и през цялото време се стараеше да не обръща внимание на летаргията на сестра си. Нита сякаш се намираше на друга планета и невинаги чуваше какво й говори Долорес. Долорес стигна дотам, че отиде на обяд в „Орсини“ с Нита и Хорейшо. Нита се оказа права. Той беше забавен клюкар и тя не можеше да не се смее. Нита сякаш се пробуждаше единствено в присъствието на Хорейшо.

Не успяха да свършат обзавеждането на апартамента до септември, но все пак беше обитаем. Нита писа да изпратят децата и бавачката им. Останалата прислуга беше превъзходно подбрана от Долорес. Нита си нае секретарка — мило, добросъвестно момиче, което придоби постоянно угрижен вид, защото по цели дни седеше пред машината в очакване на някаква работа. Нита обядваше всеки ден с Хорейшо, а в третата седмица на септември Долорес даде официална вечеря в нейна чест.

Семейство Бари Хейнс прие поканата. Присъстваха внимателно подбрани хора. Еди Харис, който очарова Нита, оперна звезда, двама сенатори, супермодист, английски режисьор, английски актьор, участник в нашумяла постановка и светските знаменитости на деня. Покани и Хорейшо Кейпън, който за нейно изумление явно очарова няколко жени, включително и красивата съпруга на финансист от Уол Стрийт, която напоследък фигурираше в списъка на най-елегантните дами. Стори й се нелепо да я гледа как примира от смях, зяпнала Хорейшо в устата.

Когато вечерята свърши, Нита й се обади по телефона.

— Доло, толкова си добра с мен. Никога не сме били истински близки, но ти ми спаси живота. Обичам те, Доло. — Гласът й звучеше неясно.

— Нита, добре ли си?

— Да, току-що взех хапче. Доло, щастлива ли си?

— Тази вечер да. За първи път от две години насам.

— Приемът ти беше невероятно сполучлив.

— Нита, успя ли да поговориш с Бари Хейнс?

— Да. Много е красив.

— Нита… — Долорес помълча и тихо изрече: — Луда съм по него.

Сега гласът на Нита прозвуча ясно.

— Ти си… О, Доло, чудесно! И откога трае това?

— До тази вечер не е и започвало. Отдели ми толкова време, колкото беше възможно, и ми каза, че и той непрекъснато мисли за мен. Ще дойде на чай. Утре!

— О, Доло, толкова се радвам за теб.