Джаклин Сюзан
Долорес (7)

7
Властващата кралица

Разбра, че самолетът кръжи над летището и скоро ще се приземи. Трябваше да събере мислите си. Щеше да задържи Бетси Минтън при себе си. Попита се какво ли ще стане с фонда на името на Джими. Той беше само на четирийсет и две години, когато го убиха. Никога не бяха говорили за завещания, бяха толкова млади и здрави.

Но сигурно имаше много пари. Най-важното бе да запази статута си на знаменитост. Една от стюардесите й говореше нещо. Заслуша се.

— Госпожо Райън, приготвих ви тъмносин костюм и бели ръкавици. Можете да се преоблечете в спалнята, отзад в самолета. И може би ще имате нужда от помощ за косата си. Едно от момичетата, Биатрис, каза, че може да ви направи хубав френски кок, каквито понякога правеше Дино…

— Не — тихо заяви Долорес. — Искам журналистите да видят кръвта на съпруга ми, която проля за родината си.

— О, госпожо Райън, това е невъзможно! — ужаси се стюардесата.

— Възможно е и ще стане!

Застана на върха на стълбичката на самолета — разчорлена тигрица с широко отворени очи и поглед на малко изгубено момиче. Светкавиците засвяткаха, камерите се завъртяха, а тя стоеше пред тях със сухи очи. Не стеснителната млада първа дама, а разярена пантера, която брани покоя на убития си другар. Майкъл, братът на Джими, я чакаше да я преведе през тълпата.

Елуд Джейсън Лайънс и госпожа Лайънс я следваха на подобаващо разстояние. Госпожа Лайънс беше бясна. Нейният съпруг бе президентът! Бе се заклел в самолета. Защо вървеше подир това момиче, сякаш то още бе властваща кралица? И тия журналисти… снимаха повече нея и Майкъл, отколкото новата първа дама и президента. Как само се превземаше Майкъл. Никога не беше особено близък на Долорес, а сега се държеше като безспорния наследник. Жена му дори не беше дошла с него. Ето, прегърна я. Божичко, дали не се кани да се кандидатира за президент? Отсъствията му от заседанията на Сената бяха станали пословични. Но в тези модерни времена всичко беше възможно. Беше дори по-хубав от Джими, всички от проклетото им семейство бяха красиви. Журналистите последваха двамата Райън. Разбира се, бяха щракнали Елуд и тя, застанала до него, се постара да се сниши. Защо трябваше да е с осем сантиметра по-висока! Е, щеше да си купи по-ниски обувки и да накара Елуд да си сложи от онези увеличаващи ръста плънки в обувките.

Но в момента всички журналисти бяха погълнати от Долорес и Майкъл, а официалната кола, изпратена от Белия дом, взе тях. Обърна се към Елуд:

— Още колко ще живее там?

— Мила — заговори благо Елуд, — съпругът й още не е погребан. Трябва да мине погребението, а после да й дадем малко време, докато се устрои някъде.

— Е, поне отсега нататък вестниците ще пишат за нашите деца — заяви Лилиан. — Писна ми да чета за малките Джими, Майк и Мери Лу.

— Те са мили деца — възрази Елуд. — Вестниците ги направиха на маймуни с всички тези умалителни имена. Знаеш, че съпругата на президента държи да я наричат Долорес, а не Доло.

— Аз съм съпругата на президента — изсъска тя. — Дори и ти… и ти гледаш на тая надута блондинка като на първа дама.

От тълпата, следваща Долорес, се отдели един фотограф и вдигна апарата си. Едва свари да залепи усмивка на лицето си, преди да я снима.

Долорес вървеше редом с Майкъл и се бореше с напиращите ридания. Закрилящата я ръка на брата на Джими още по-силно я накара да разбере колко е сама всъщност. Майкъл пет пари не даваше за нея, винаги я бе смятал за надута, но действаше в духа на семейство Райън. В семейството винаги се подкрепяха взаимно. Майкъл просто спазваше правилата.

— Говорих с кардинала. Утре ще направим план на погребението — прошепна Майкъл. — Иди да се наспиш. Бетси Минтън доведе децата у нас. Джойс се грижи за тях и те си играят с нашите. Никое не разбира напълно какво се е случило. Дори десетгодишната ни дъщеря не може да проумее смъртта. Но се държи като малка майчица към децата ти. А сега за погребението. Струва ми се, че ние трябва да платим службата и погребението. Джими е служил в армията, но предлагам да заобиколим Арлингтънските военни гробища и да го погребем в семейната ни гробница във Вирджиния. Това ще ти спести много нерви и пари. Бриджит ще се заеме с всичко.

— Много мило от твоя страна — кротко рече тя. — Възхищавам се от начина, по който се поддържат членовете на семейство Райън. Но Джими беше мой съпруг.

— Разбира се, ще направим всичко каквото кажеш — побърза да я увери Майкъл.

— Искам да знам как е бил погребан президентът Кенеди!