Джаклин Сюзан
Долорес (26)

26
Онова особено нещо

Обаждаше й се всяка седмица, но самотата й бе непоносима. Караше колело в парка с децата и охраната. Фотографите продължаваха да чакат пред „Ривър Вю Хаус“. Правеше се, че не им обръща внимание, пък и наистина не даваше пет пари за тях. Напоследък популярността й бе започнала да спада. За цял месец се беше появила на корицата на само едно списание — снимаха я на премиера в „Линкълн Сентър“ с Майкъл (Еди Харис беше започнал да излиза с нова млада английска суперзвезда). А Майкъл й беше заявил, че Джойс започва да недоволства от честите му пътувания до Ню Йорк и дори му е отправила някои странни обвинения. Вечерта след премиерата се качи в апартамента й да поговорят.

— Искам утре вечер да те заведа на премиерата на „Хати“ — обяви той, докато си наливаше бренди.

Тя се загледа в Ийст Ривър.

— Пак ще напълним вестниците, а каза, че Джойс мърмори за пътуванията ти до Ню Йорк.

— О, тя не се притеснява от теб. Странно, по външност Джойс е пълната ти противоположност. Искам да кажа, че е дребна, общителна и обича да излиза. Участва във всички възможни благотворителности, изпълнена е с невероятна енергия и въпреки това не те смята за съперница.

— Тогава какъв е проблемът?

— Усеща, че става нещо. Има страхотна интуиция.

Долорес се обърна с гръб към него и започна да си играе с климатичната инсталация.

— Тук е ужасно топло. Защо никога не пускат инсталацията преди средата на май? Тази година април е необичайно горещ. — Искаше да спечели време. Майкъл беше хубав мъж, но напълно лишен от сексапил, поне що се отнасяше до нея. Но имаше нужда от него. Все някой трябваше да я извежда от време на време. На Еди Харис вече не можеше да разчита. Върховният съдия беше толкова невзрачен, че появата й с него не се превръщаше в новина. Но знаеше, че за нея и Майкъл вървят някакви слухове, а колкото и да беше скучен, изглеждаше прекрасно и представляваха блестяща двойка. Освен това, докато се ширеха слухове за нея и Майкъл, връзката й с Бари щеше да остане в сянка. Бари! Само при мисълта за него й се зави свят. Щеше да се върне след по-малко от десет дни, щеше да усети как ръцете му я обгръщат, щеше да го целува страстно, както никога не бе успяла да целуне Джими или друг мъж. Дали хората си даваха сметка, че една сластна целувка може да е по-интимна от самия секс?

— Долорес, спри да се мъчиш с климатичната инсталация. Ако искаш, ще отворя прозореца, но тук е много приятно.

Обърна се и го погледна. Беше седнал на любимия стол на Бари. Ако трябваше от време на време да спи с него, за да го задържи… Не! Не би могла.

— Долорес, моля те, седни. Искам да поговоря с теб.

— Трябва да се кача да видя дали децата са добре.

— За бога, да не са бебета! Не е като да ги обръщаш в люлката. Мери Лу е огромна, а близнаците са истински юнаци.

Тя седна на ръба на дивана.

— Не мисля, че трябва да ходим утре на премиерата на „Хати“. Ще бъде направо грандиозна. Джун Еймс вече притежава сензационна известност. Счупила е всички рекорди. По този въпрос вестниците са единодушни. Искам да кажа, че ако си една от най-красивите млади кинозвезди и жънеш огромни касови успехи, няма да поемеш риск с някаква постановка на Бродуей, нали? Една от журналистките по телевизията преди няколко вечери направи голямо предаване за нея. Разви тезата, че може да загуби много и да не спечели нищо. Никога няма да успее да убеди критиката, че е нещо повече от едно красиво личице.

— Защо дърдориш безспир, когато знаеш, че искам да говоря с теб? — Беше видимо ядосан. — Въпросът е сериозен. И от къде накъде си толкова информирана за кариерата на Джун Еймс?

— Интересувам се от списанията за почитатели, за да поддържам собствената си известност — дяволито отвърна тя. — Гледам телевизия и чета всички вестници. Няма с какво друго да запълвам времето си.

— Нямаш ли приятелки? Джойс има цял куп. А някаква благотворителност?

— Джойс е съпруга на сенатор и живее във Вашингтон. Аз съм…

— Кралица Виктория. Само че по-хубава.

— Е, остава да повториш вестникарските слова, че съм загадъчна, красива, очарователна…

Той се втренчи в нея.

— Ти май вярваш на тези глупости.

— Бих искала да им вярвам — изрече бавно тя.

— Но ти си красива.

— Нита е далеч по-хубава.

— Да, така е. И аз съм по-хубав от Джими, но той притежаваше онова специално нещо, което привлича хората. Дори когато бяхме заедно в Сената и той вземаше думата, всички го слушаха. Беше личност. Личност си и ти, за разлика от Нита.

— Слушай, Майкъл… — Усещаше, че ще й се обясни в любов, и искаше да му попречи. — Не можем да отидем заедно на „Хати“. Знаеш не по-зле от мен, че за нас се носят слухове. Разбира се, нищо не би могло да бъде по-далеч от истината, но ако се появим заедно две вечери една след друга…

— Точно за това става въпрос! Искам да го мислят. Искам и Джойс да го мисли.

— Ти си луд!

— Не, имам си причина.

— Не смяташ ли, че е редно да ми я кажеш?

Той загледа смутено пода.

— Добре — заговори тихо. — От две години имам връзка с Джун Еймс.

За миг Долорес онемя. Умът й направо отказа да го приеме.

— Защо смяташ, че толкова настоявам да излизам с теб поне веднъж в месеца? Ти си ми параван. Току-що настаних най-големия си син във военното училище в Кънектикът, така че винаги мога да го ползвам като претекст да идвам в Ню Йорк. А един мой съученик, Колин Райт, е копродуцент на „Хати“. Чрез него вложих в постановката двайсет и пет хиляди долара. Джойс знае, че сме приятели. Канили сме го вкъщи и преди, когато правеше постановки във Вашингтон. Тъй че Колин винаги ще ме прикрива, ако се появя с Джун на обществено място. Освен това излизам с теб веднъж месечно и ако дойда тук и ме видят с Колин, Джойс няма да има за какво да се залови. Стига да не съм с теб. Ще вдигне страхотен скандал, ако утре отидем заедно на „Хати“.

— Само че няма да отидем — мило заяви тя.

Той се изправи и я улови за раменете.

— Коравосърдечна кучка! Не си в състояние да обичаш друг, освен самата себе си. Никога не обикна и брат ми. Трябва да съм бил луд, че очаквах да ме разбереш. Когато Джими ми разказваше за извънбрачните си връзки, много му се сърдех, повтарях му колко си красива, а той отвръщаше: „Но, Майк, тя едва ме понася в леглото!“. Сега му вярвам. Не знаеш какво значи да обичаш, какво значи физически да копнееш за някого. Колко пъти съм пътувал до западното крайбрежие. Добре, че сестра ми е омъжена там за един лекар и бракът й се клати. Използвах това като предлог за посещенията си. Дяволски права си, че Джун поставя кариерата си на карта. И знаеш ли защо? Защото и тя ме обича. Обича ме достатъчно, за да рискува блестящите си постижения, въпреки че знае… знае, че никога няма да се разведа. Но се надява постановката да има успех и тогава между нас няма да се простират пет хиляди километра. Ще мога да идвам всяка седмица. Ще мога дори през деня да прелитам със совалката^[1] и да се прибирам навреме за вечеря при Джойс. Ще го правя с радост, но ти никога няма да можеш да го разбереш. Смяташ, че е долнопробно. За теб не съществува любов без венчална халка.

— Майкъл! — освободи се от ръцете му. — Разбирам какво чувстваш. И ще е прекрасно, ако ти и това момиче сте щастливи заедно, стига никой да не пострада от връзката ви. Но ти ме хвърляш на вълците, за да я направиш по-безопасна. Не само, че Джойс ще ме намрази, но и журналистите подхвърлят разни намеци. Децата ми ходят на училище, другите деца ще им кажат какво са чули вкъщи от майките си…

— Долорес, ела само утре и никога вече няма да те моля за друга услуга.

— А Джойс? Няма ли да поиска да дойде на премиерата?

— Гледах с нея пиесата, когато я играха във Вашингтон. Дори отидохме зад кулисите, запозна се с Джун и после четиримата — Колин, Джун, Джойс и аз, вечеряхме заедно. Писаха го във всички вашингтонски вестници. Всички смятат, че Колин и Джун имат връзка. И Джойс повярва.

— А какво чувства Колин по този въпрос?

— На седмото небе е. Той е обратен, живее с някакъв сценограф и много му допада секс кралица като Джун да е „влюбена“ в него. Освен това са добри приятели.

— Защо мислиш, че когато идваш при сина си, Джойс няма да те придружава?

— Защото е бременна в четвъртия месец, а загуби предишното бебе. Лекарят й нареди да пази леглото.

— Планирал си всичко, нали?

— Всичко, освен рецензиите за постановката. Може да са ужасни. Това ще съсипе Джун и ще я принуди да се върне на западното крайбрежие.

— А постановката добра ли е?

Той сви рамене.

— Не мога да ти кажа. Толкова я обичам, че само като я видя на сцената, се чувствам добре. Във Вашингтон получи и добри, и лоши отзиви, но след това продължиха да работят, играха три седмици във Филаделфия, където критиката беше по-благосклонна. Бедната Джуни. Всяка вечер е на сцената, а през деня непрекъснато репетира нови сцени и песни, които представя веднага. А вече не е на осемнайсет!

— Всъщност колко е годишна?

— За журналистите е на двайсет и седем, но в действителност е на трийсет. Но изглежда на двайсет и четири.

Долорес се втренчи в пода.

— Наистина ли я обичаш?

— Да, Долорес.

— Би ли скъсал заради нея с религията си? Би ли се развел?

— За нея съм готов на всичко. Но Джойс никога няма да ми даде развод, никога. Тя е като Бриджит. Почти всеки ден ходят заедно на църква. Те вярват във всичко, което им казват свещениците.

— А ти не вярваш ли?

— Вярвам, но не смятам, че Бог би се отвърнал от мен, ако премина към епископалната църква. Би ме изоставил само ако разбия сърцето на Джойс и причиня мъка на децата, а точно това ще донесе един развод.

Тя леко се усмихна.

— Добре, Майкъл. Ще дойда с теб на „Хати“.