Джаклин Сюзан
Долорес (16)

16
Хапчетата

На другия ден се обади на Нита и настоя двете да обядват заедно.

— Без Хорейшо! — подчерта тя.

Седнаха в един тих ресторант и Долорес й разказа за Бари. Нита слушаше разсеяно, накрая отбеляза:

— Доло, звучиш като ученичка.

— Но, Нита, той е единственият мъж, когото съм обичала.

— А Джими?

Долорес се замисли.

— Когато се запознахме, ми се стори много привлекателен. Но помниш ли как мама се присмиваше на ирландците? Това сякаш отне част от блясъка му. В края на краищата, тогава не беше президент. На никой и през ум не му минаваше, че може да стане, а беше време да се омъжа. Ти ми отне Нелсън и…

— Отнех ти Нелсън?

Долорес запали цигара да скрие изчервяването си.

— Вече мога да ти кажа, че на деветнайсет години бях луда по него.

— Божичко! — Нита потрепери. — Той не представлява нищо в леглото. Знаех го още преди да се омъжа, но тогава, както сама отбеляза, слушахме мама, пък и не бяхме особено богати.

— Спала си с него преди сватбата?

— Доло, за първи път спах с момче на задната седалка на колата му, когато бях петнайсетгодишна. Не ми казвай, че си била девствена, когато си се омъжила за Джими.

Долорес се усмихна.

— Не мога да твърдя, че съм имала много незаконни връзки. (Не можа да събере сили да признае на Нита, че Бари беше едва третият мъж в живота й).

— Ще се омъжиш ли за него?

Долорес поклати глава.

— Констанс държи всичките пари.

Нита сви рамене.

— Е, поне имаш добър любовник — нещо, с което аз не мога да се похваля. Опитах с онзи сценарист, когото толкова харесваш, но се оказа кръгла нула. През цялото време иска да говори. Прави набързо любов, колкото да се отчете, и след това буквално рецитира сцени от новия си сценарий. — Нита се прозя. — Ела у нас. Пристигна новият килим за спалнята ми, а има и други неща, които не си виждала.

Нита подписа сметката и бързо глътна от хапчетата си. Долорес реши, че сестра й е унесена от фенобарбитала. Беше питала лекаря си за него и той заяви, че едно-две хапчета на ден не могат да й навредят.

Долорес направо се наслаждаваше на лукса в новия апартамент на Нита.

— О, Нита, какви огледала! Откъде ги намери?

— Поръчах да ми ги изпратят от Англия. Доло, знаеш ли, трябва да се омъжиш по сметка. Приличаш на котка. Направо мъркаш при вида на богатството. А аз бих се чувствала не по-зле в някой хотелски апартамент. Не държа толкова и на дрехите.

Телефонът иззвъня. Нита видя, че светна втора линия.

— Аз ще се обадя. Това е Хорейшо, звъни на личния ми телефон. Доло, иди в спалнята. Току-що купих два костюма от „Валентино“, които са ми малко големи. Пробвай ги и ако ти стават, твои са. — И тя вдигна слушалката.

Долорес като дете се втурна в спалнята. За миг приседна на ръба на леглото. Напомни й за дните в Белия дом, когато обзавеждаше, без да брои парите, с надеждата, че Джими няма да обърне внимание на разходите. След това отиде до гардероба. Двата костюма на „Валентино“ висяха вътре. Заразглежда със завист дрехите и кожите на Нита. Извади костюмите и ги пробва. Ставаха й точно. Преоблече се пак в собствените си дрехи. Лампичката на телефона още светеше. И нейният апартамент беше красив, но въобще не можеше да сравни с този. Внезапно я заболя глава. Защо парите управляват света? Ако имаше пари, можеше да дръпне някои конци и евентуално да анулира брака на Бари. От друга страна, Нита, при всичките си пари, не беше щастлива.

Отиде в банята да глътне аспирин. Когато отвори аптечката, дъхът й секна от изумление. Беше пълна с шишенца приспивателни от всеки вид и цвят. Червени, жълти, двуцветни (като онези, които гълташе Джими преди големите си появявания пред телевизията, като заявяваше, че има нужда да си отспи през нощта). Забеляза шишенцето с белите хапчета — фенобарбитала, който Нита непрекъснато гълташе. Посегна да вземе един. Може би щеше да я накара да се почувства по-добре. Прочете етикета. Не беше фенобарбитал. Пишеше „Болкоуспокояващо. Демерол“. Знаеше какво е демерол. Бяха й го предписали, когато загуби втората двойка близнаци и плуваше в мъгливия здрач, без да усеща болка или каквото и да било друго.

Божичко, нима Нита беше на демерол? Дали затова не беше все като унесена? Върна се в дневната. Нита се беше свила на дивана и се кискаше на нещо, което й разправяше Хорейшо. Посегна към чантичката й и отвори плоската кутийка. Нита се метна отгоре й като пантера.

— Какво правиш?

— Боли ме глава. Искам да глътна един фенобарбитал.

Нита грабна кутийката.

— Това не е за главоболие. — Натисна звънеца и отнякъде се появи прислужница. — Донеси на госпожа Райън два аспирина. — Върна се на телефона да продължи разговора с Хорейшо, стиснала кутийката в ръка.