Джаклин Сюзан
Долорес (27)

27
Отзиви

Отиде при Доналд Брукс, който създаде специален модел за нея и дори го ушиха до вечерта. Знаеше, че ще присъстват журналисти от цял свят и искаше да изглежда великолепно. Направи й също фантастично манто към роклята. Всъщност то беше готово — най-нов, още непоказван модел. Помоли да го стеснят около врата, преместиха ръкавите, промениха линията на раменете и го поръбиха с кожи.

— Ако отслабнете пет килограма, мога да ви давам роклите, които демонстрират манекенките ми — заяви той.

— Дебела ли съм?

— Не, но не сте тънка като манекенка.

Вечерта се претегли. Шейсет и четири килограма! Беше наддала с кило и половина. Но фигурата й беше пропорционална, гърдите — стегнати, а коремът — плосък. Допълнителното тегло се бе разпределило равномерно, а на лицето й нямаше нито една бръчка.

Знаеше, че никога не бе изглеждала толкова красива. Дори Майкъл ахна, когато дойде да я вземе. Фризьорът беше работил над главата й три часа, имаше и ново тупе.

Никой не би могъл да го забележи. Вестниците не пропускаха да споменат „лъвската й грива“, а тази вечер наистина приличаше на лъвица. Беше си сложила фон дю тен, от който изглеждаше със загар, бронзово червило, а роклята беше в златисто-бежово, поръбена със самур.

Когато колата й спря пред театъра, тълпата изрева. Полицаите надуха свирките, за да повикат помощ, почитателите й крещяха, кинокамерите я следваха, докато седна на мястото си. Театърът беше пълен със знаменитости и редовни посетители на премиери. Но Долорес прикова всеобщото внимание.

В антракта полицията дойде да я придружи до кабинета на директора. Двамата с Майкъл изпиха по една чашка. Надникна Колин и ги попита как върви. Всички изглеждаха обхванати от истеричен възторг.

Полицаите застанаха на пост до мястото й, преди да се спусне завесата, и двамата с Майкъл се втурнаха по пътеката, докато изпълнителите многократно се покланяха. Когато директорът отведе Майкъл и Долорес зад кулисите през вътрешната врата, Джун беше излязла за петия си самостоятелен поклон и махаше на другите актьори да се присъединят към нея. Стояха отстрани, когато участниците се върнаха зад сцената. Всички изглеждаха някак гротескни и уморени под тежкия грим. Когато забелязаха Долорес, замръзнаха по местата си. Тя се усмихна царствено. Приближи се Джун и Колин я представи. Долорес стоеше като кралица и се ръкуваше с всеки участник поотделно.

След това Колин я заведе в апартамента, който служеше за гримьорна на Джун. Джун беше свалила грима си и Долорес се смая колко е красива с „голо лице“. В хола имаше малък телевизор, а камериерката им посочи барчето. Колин забърка мартини.

— Знам, че ние с Майкъл го обичаме. Джун си пада по водка с вода. А вие какво предпочитате, госпожо Райън?

— Малко уиски с много вода.

— Знаете ли — продължи Колин, — че сме ангажирали горната зала в ресторант „Сарди“ и ще дадем прием за участващите? — Включи телевизора. — Всеки момент ще кажат какви са отзивите и рецензиите.

— Мислех, че само мнението на „Ню Йорк Таймс“ значи нещо — отбеляза Долорес.

— Естествено, той е тежката артилерия, но и телевизията помага. Имам предвид сериозните критици, а не вечно недоволните заядливци от Пети канал. Сигурно ще се учудите, но публиката силно се влияе от тях. Хората си казват: „О, те никога нищо не харесват, по-добре да отидем и да видим сами“. Но добрите отзиви по телевизията могат да помогнат. Също и жълтата преса. Похвали ли те обаче „Таймс“, нямаш проблеми!

— Ще заведа Долорес вкъщи — намеси се Майкъл. — Смяташ ли, че вече е безопасно… искам да кажа, тълпата разотиде ли се?

Долорес едва не изпусна чашата. Искаше й се и тя да отиде в „Сарди“.

— Половината от закоравелите ловци на автографи вече са се пренесли пред „Сарди“ да причакват знаменитостите, които ще бъдат там. Но журналистите ще наблюдават лимузината ви.

— Е, да опитаме — рече Майкъл и допи чашата си. — Ще заведа Долорес у тях, ще накарам лимузината да ме остави в хотела и така ще се отърва от журналистите. След това ще се измъкна и ще дойда пеша в „Сарди“.

— Вестниците ще разберат, че си бил на приема — предупреди го Колин. — Може би, ако Долорес не възразява, ще е добре и тя да дойде за малко…

— Не, не искам да я подлагам на такова изпитание — отсече Майкъл. — Освен това винаги мога да кажа, че внезапно съм решил да отида, за да се видя със стария си приятел Колин Райт и да изчакам с него рецензиите. Ще се хванат. — Изправи се и се приближи до Джун. — Ще се видим там, мила. Знам, че ще получиш страхотни отзиви, но каквото и да кажат, искам да си сигурна, че беше изключителна.

Долорес погледна момичето в очите. И внезапно се почувства на нейна страна, защото разбра, че Джун Еймс истински обича Майкъл и че няма бъдеще, че също като нея и Бари е обречена за цял живот.

Не обърна внимание на тълпата, която почти спря колата им, и мълча през цялото време.

— Не одобряваш, нали? — обади се накрая Майкъл.

— Само защото момичето ще страда.

— Луд съм по нея, Долорес.

— Не се и съмнявам. Но какво ще стане с нея? Тя наистина те обича. А както сам каза, вече е трийсетгодишна и май разведена.

— Бил е някакъв детински брак. Била само на седемнайсет, пеела с някакъв провинциален оркестър в Тексас и се омъжила за барабаниста.

— Добре. Тя не е истинска актриса. Искам да кажа, че няма да се задържи като Джоан Крофорд или Барбара Стануик, които бяха красавици, но имаха и талант. Твоята Джун е хубава и сладка, но щом надхвърли четирийсетте, няма да се превърне в най-възбуждащата жена на средна възраст. Ще повехне, ще ти омръзне и кариерата й ще приключи с гръм и трясък.

— Боже мой, та ние сме заедно от две години, а любовта ни е по-силна от всякога! Защо трябва да мислим какво ще стане след десет години? Вероятно ти си постъпвала така с Джими. Познавам те добре, планираш всичко. Два мандата, или осем години в Белия дом, после Джими евентуално да оглави някоя юридическа фирма, бляскав светски живот в Ню Йорк или Вашингтон… Но не стана така, нали? Джими беше убит. А сега какво си запланувала? Да се превърнеш в легенда? Е, ако това те задоволява, легенда си. Но щастлива ли си, когато си лягаш в девственото си легло? Могат ли снимките по вестниците и кориците да запълнят липсата на чувства в живота ти? Чувства, които никога не си събуждала или познавала…

— Колко малко ме познаваш — тихо промълви тя.

— Познавам те като дясната си ръка.

Колата спря пред апартамента й. Той слезе и я придружи до асансьора.

— Не е нужно да ме изпращаш догоре.

— Ще ми отнеме само минута — каза той и натисна бутона. — Слушай, Долорес, омъжи се за съдията. Той е достатъчно стар, за да не те тормози със секс. Има хубава къща в Джорджтаун, ранчо в Чеви Чейс, апартамент тук и… — Натисна нетърпеливо бутона. — Къде, по дяволите, е момчето с асансьора?

— Вероятно разнася вестници по етажите. — Долорес погледна нагоре. — Вече слиза. Майкъл, постарай се да не нараниш онази малка актриса.

— Аз я обичам.

Когато асансьорът пристигна, тя се усмихна тъжно.

— Надявам се представлението да се играе дълго-дълго. Прекарай добре тази вечер. Моля те, не идвай догоре. — Погледна си часовника. — Отзивите ще излязат всеки момент. Тя ще има нужда от теб, ако са лоши, и ще иска да споделиш радостта й, ако са добри.

Той се втренчи особено в нея.

— Долорес, нищо чудно, че те наричат най-непонятната жена в света. Внезапно почувствах, че въобще не те познавам.

Обърна се и изтича към колата.