Джаклин Сюзан
Долорес (4)

4
Баронът

Работеше в ООН от една година, когато се запозна с Джеймс Т. Райън. Даваше си сметка, че е невероятно привлекателен, но не можеше да изпитва нищо към него. Беше прекалено скоро след лорд Брамли. Въпреки това започна да излиза с него, когато той беше в Ню Йорк, и демонстрираше интерес, какъвто не изпитваше. В края на краищата срещите с най-желания и привлекателен сенатор в страната бяха немалко завоевание, а когато снимките им започнаха да се появяват в светските хроники, редовно ги изпращаше на Нита.

Знаеше, че няма да я впечатлят. Нита все още бе недостижима. За трите кратки години след сватбата си роди две красиви момченца. Снимките в „Уимънс Уеър“^[1] я показваха във вихъра на най-пищните европейски балове. Непрекъснато сновеше между Лондон, Париж и Рим, а Долорес не пропусна да забележи, че има най-малко седем кожени палта.

Но това вече не я нараняваше толкова силно, защото Нита беше в Лондон, а тя — в Ню Йорк, във вихъра на събитията, под ръка с бляскав сенатор, който редовно пътуваше от Вашингтон до Ню Йорк, за да се среща с нея. Джеймс Т. Райън беше пълна противоположност на лорд Нелсън Брамли. Баща му, Тимоти Райън, не криеше факта, че на младини е работил като зидар в град Шамокин, щата Пенсилвания, след което заминал за Филаделфия с осемстотин долара в джоба, за да приключи кариерата си като най-големия предприемач на източното крайбрежие. Притежаваше имоти и сгради във Филаделфия, Ню Йорк, Бостън, Детройт, Чикаго. Купил имение във Флорида през трийсетте години, когато земята била най-евтина, и станал мултимилионер, преди двамата му синове и трите му дъщери да навършат тринайсет години. Но все така си оставаше „човек от народа“. Жена му Бриджит беше хубава и силна духом. Затваряше си очите за шумната му връзка с известна скулпторка и по два пъти на ден ходеше на черква да се моли на Бог да й вдъхне кураж. Когато получи първата си тежка сърдечна криза, той заряза скулпторката и се върна при Бриджит.

Долорес се срещаше с Джими вече близо година, когато Нита пристигна с лорд Брамли и децата да погостува за Коледа. Когато Долорес и майка й ги посрещнаха на летището, Нита водеше две детегледачки и бе потънала в самурени кожи. Лорд Брамли беше взел самолета на свой приятел и двамата с Нита минаха през митницата, без изобщо да ги спират. Долорес отново се почувства прекалено висока, тромава и непривлекателна. На другия ден двете обядваха в „Орсини“ и си поприказваха на спокойствие (докато вестникарите и фотографите дебнеха отвън за Нита). Долорес забеляза, че всички жени в ресторанта са прехласнати по двайсеткаратовия брилянт на Нита и новото й спортно палто от визон. Опита се да прикрие вълната от завист, която се надигна в нея. Смяташе, че я е надмогнала. Поддържаше приятен светски разговор и се мъчеше да харесва Нита, докато я гледаше как пали цигара от цигара. Когато сервираха кафето, Нита се наведе към нея и прошепна:

— Доло, бременна съм.

— Чудесно. Този път ще е момиче.

— Не съм казала на Нелсън.

— Защо?

— Защото искам да го махна. Сигурно знаеш подходящо място или лекар.

Долорес зяпна.

— Откъде да знам?

— Хайде, Доло, ти си почти на двайсет и две години. Не може да не ти се е случвало нещо непредвидено. Лично аз се боя от „пръстена“, а диафрагмата просто не ми влияе. Доло, трябва да ми помогнеш.

Долорес се втренчи в салфетката си. Срамуваше се да признае, че въпросът с диафрагмата не стои пред нея, с „пръстена“ — също (дори не знаеше какво е „пръстен“). Срещаше се с Джими близо година, но по съвсем необвързващ начин. Цялото й внимание беше съсредоточено в работата. Беше усъвършенствала руския и сега учеше гръцки. Помълча и тихо заяви:

— Не познавам такива лекари, а освен това защо искаш да го махаш? Знаеш, че е смъртен грях.

— Боже мой, не ми казвай, че още киснеш по църквите.

— Не кисна, но съм вярваща и всяка неделя ходя на служба. Ние сме възпитани като католички. Не съм стриктна и трябва да призная, че не помня откога не съм се изповядвала, но не бих могла да извърша съзнателно нещо, за което знам, че е смъртен грях.

— По дяволите, не мога да се натоваря с повече от две деца. Имам нужда от свобода.

— А Нелсън?

Нита се засмя.

— Доло, Доло, когато се оженихме, той имаше любовница. Цяла Европа знаеше за нея, с изключение на мен. Имал е нужда от подходяща съпруга и изглежда ме е проучил и избрал като кобила за разплод. Веднага след медения месец ми каза за любовницата си. Анджелина, някаква италианска швейцарка. Журналистка е. Уредил я в Париж и всяка събота и неделя е при нея.

Долорес посегна и помилва ръката на сестра си.

— О, Нита, толкова съжалявам.

— Недей — сряза я Нита. — И не ме гледай съжалително, защото половината зала ни наблюдава. Аз съм лейди Брамли, пък и той е много щедър. Разбира се, бижутата са семейна собственост, предават се от поколение на поколение и никой настоящ притежател няма правото да ги продава, но иначе си имам всичко: красив апартамент в „Белгрейвия“ — един от най-прекрасните квартали на Лондон, с трийсет стаи и седем прислужници, огромна къща в провинцията, почти замък. Е, не е най-богатият мъж в Европа, искам да кажа, че нямаме яхти и расови коне, но сме богати. Той също е католик, тъй че разводът е немислим. Пък и нямам намерение да повтарям грешката на мама. Заявих му, че ще поддържаме фасадата на щастливо семейство, но възнамерявам и аз да имам своите връзки. Затова искам да се отърва от детето.

Нита успя сама да си намери подходящ лекар и махна бебето. След това се върна в Лондон и продължи да се появява по кориците на „Вог“, „Умънс Уеър“ и всички европейски списания с усмихнатия Нелсън до себе си. Но в писъмцата си до Долорес намекваше за кратка авантюра с италиански киноактьор, за кратка и бурна любов с крупие от лондонски игрален клуб и непрекъснато примираше по барон Ерик дьо Савон — един от най-богатите мъже в света. Долорес не можеше да разбере увлечението й по него. Беше го виждала веднъж в Лондон, когато отиде на гости при Нита. Тези посещения бяха станали честа практика. Винаги се втурваше към Лондон, когато Джими се захващаше с ново „момиче“. Вестниците неизменно отразяваха пътуванията й като „посещения“ при сестра й с описание на интимната и топла близост, царяща между двете. (Джими така и не установи постоянна извънбрачна връзка след случая с Таня и когато Долорес заминаваше, веднага скъсваше със съответното момиче и я бомбардираше с молби да се върне.)

При едно от тези гостувания Долорес се запозна с барона и двамата общуваха, макар и много кратко. Той „случайно“ срещна двете сестри в ресторант „Мирабел“. (Само че този път журналистите отвън чакаха Долорес. Тя не беше просто английска титулувана особа като Нита, а съпруга на президента на Съединените щати.)