Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dolores, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
vens (2012)
Корекция
ganinka (2014)
Форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Джаклин Сюзан. Долорес

Американска. Първо издание

ИК „Колибри“, София, 1993

История

  1. — Добавяне

21
Предложението

„Апартаментът“ представляваше градска къща с огромни стаи. Изглежда навсякъде имаше прислужници. Направо се бяха строили да я посрещнат и поздравят. Младо момиче на име Агнес беше определено за нейна лична камериерка.

Пийна чаша шери пред камината с Нелсън и Нита. След малко той се изправи и рече:

— Надявам се, че няма да се обидите, но наближава единайсет, а утре е работен ден. Ще ви оставя да си поприказвате.

Целуна леко Долорес по бузата, докосна Нита по същия начин и излезе.

Известно време сестрите мълчаха. Долорес разглеждаше високите тавани, гоблените, картините от английски художници. Първа заговори Нита:

— Сигурна съм, че телеграмата много те е изненадала.

— Сега мога да кажа, че изненадата е приятна — отбеляза Долорес. — Изплаших се да не е станало нещо. — Протегна се. — О, Нита, толкова е хубаво, че съм тук. Искам да се позабавлявам, да отида на театър, да обиколя магазините. Чух за някаква невероятна тукашна модистка на име Теа Портър.

— Миличка, прекалено известна си, за да можеш просто да обикаляш по магазините. Дори английската кралица има по-голям шанс. Утре снимката ти ще е на всички първи страници в Лондон. Но при Теа ще те заведа. — Нита се изправи. — Предполагам, че Агнес вече е разопаковала багажа ти. Да се качим горе да си поговорим като хората.

— Не се е случило нищо лошо, нали?

— Децата са добре. Нелсън е в почивка между поредните си любовници. Не съм на демерол. Гълтах три дни, но сега спрях. Добре съм. Както казват в Щатите, взех се в ръце. Но трябва да поговорим.

Когато влезе в спалнята си, Долорес ахна. Беше обновена след последното й посещение. Леглото с балдахина, камината… Чаят, сандвичите и сребърният сервиз бяха подредени на масичката за кафе, а Агнес стоеше права, готова да им сервира.

— Разопаковах багажа ви, госпожо. Ако пожелаете нещо, можете да ме извикате по всяко време със звънеца на нощната масичка. Позволих си да отделя голяма част от дрехите ви за гладене. Ще бъдат готови, преди да се събудите.

— Агнес е царица на ютията — отбеляза Нита.

— Ако ми позволите, милейди, бих искала да отбележа, че госпожата е пристигнала с много малко багаж. Само две чанти и един куфар.

— Госпожа Райън нарочно не е взела много дрехи — обясни Нита на прислужницата. — Една от главните причини за пристигането й в Лондон е да пазарува тук и в Париж, а може би и в Рим. Свободна си, Агнес, аз ще сервирам чая.

— Да, милейди. Мъртъл иска да знае дали ще имате нужда от нея.

— Не, кажи й да си ляга.

Агнес отново се поклони.

— Мъртъл е моята камериерка — опита да се усмихне Нита. — Искаш ли чай?

— Разбира се — отвърна Долорес. — Виждам и любимите си сандвичи с краставичка. Умирам от глад.

— Не яде ли в самолета?

— Ядох, но оттогава изминаха няколко часа. Не забравяй, че по моя биологичен часовник още няма осем часа.

— Доло, няма да е зле да поотслабнеш.

Долорес захапа сандвича и се облегна.

— Няма да е зле ти да понапълнееш. — На вратата леко се почука. Влезе лакей с телеграма на поднос. Поднесе го на Долорес. — Напомняте ми за дните в Белия дом. И там всичко пристигаше на подноси. В началото непрекъснато се изкушавах да им давам бакшиш.

— Няма ли да прочетеш телеграмата?

— Сигурно е от Бриджит, която ми съобщава, че децата са добре. — Долорес отвори телеграмата.

„ПРИБРАХ СЕ ЗА ДВА ДНИ. РАЗБРАХ ЧЕ СИ ЗАМИНАЛА. ВРЪЩАМ СЕ В ПАЛМ БИЙЧ. МНОГО МИ ЛИПСВАШ. ОБИЧАМ ТЕ.“

Б.

Прииска й се да целуне листчето. Липсваше му толкова, че й беше пратил телеграма! Изведнъж съжали, че е дошла. Изпускаше цели два дни с него. Щеше да намери претекст да напусне имението във Вирджиния за ден-два — зъбобол или разклатен камък на някое бижу. Лесно щеше да излъже Бриджит. Усети, че Нита я наблюдава. Усмихна се.

— От Баркли Хаусман. Онзи млад сенатор, който ми се обажда. Върнал се от Вашингтон, търсил ме и разбрал, че съм заминала. Голям досадник. — Смачка телеграмата и я остави на масичката за кафе.

Нита я взе.

— Звучи, сякаш е съсипан. Защо я е подписал с Б., а не с името си?

— Вероятно за да ме предпази от клюки. В случай, че някой от прислугата ти я отвори. Той е само на трийсет и две години и е доста невзрачен. Ухажват ме все такива мъже, те ми изпращат телеграми. Някой като Робърт Редфорд или Джордж Скот няма да спре вниманието си върху мен.

— Да не си почитателка на Джордж Скот? — учуди се Нита.

— Не съм ничия почитателка — отвърна Долорес. — Просто уважавам таланта им.

— Джордж Скот няма елегантен вид — отбеляза Нита.

— Така е. Съмнявам се, че мъж, комуто няколко пъти са чупили носа, може да изглежда елегантен.

— Откъде знаеш колко пъти са му чупили носа?

— Четох някъде. Напоследък много чета, Нита.

— Не мисля, че Ерик е по-уродлив от Джордж Скот.

— Нита, да оставим на мира клетия господин Скот. Вероятно в момента е в обятията на хубавата си млада жена. Защо изобщо говорим за него?

— Защото искам да говорим за Ерик.

Долорес запали цигара.

— Това се разбира от само себе си. Чакам.

— Но ти го смяташ за уродлив.

— Какво значение има мнението ми за Ерик?

— Той иска да се ожени за теб.