Джаклин Сюзан
Долорес (15)

15
Само чай

Следващите три седмици Долорес живя в състояние на силно въодушевление и превъзбуда. Двамата с Бари Хейнс първо пиха само чай. След това той се появи една вечер в девет (децата си бяха легнали), вечеряха насаме, а после се прехвърлиха в спалнята. Това, което се случи, надхвърли и най-смелите мечти на Долорес. Притискаше се към него и говореше колко го обича. Повтаряше го непрекъснато. По-късно, когато седнаха пред запалената камина в спалнята й, той рече:

— Долорес, знаеш, че ако се разведа с Констанс, ще остана без пукната пара. Тя държи всичко.

— И аз не бих могла да се омъжа за разведен. Католичка съм и религията ми не позволява. Освен това дори да постигнеш анулиране на брака си, нямам достатъчно пари за двама ни.

— Мислех, че си милионерка.

Тя се втренчи в огъня.

— Всяка година получавам пари от един фонд, но са съвсем недостатъчни. Разбира се, когато децата пораснат, ще получат по няколко милиона, но аз не съм милионерка.

— А аз печеля във фирмата двайсет хиляди годишно.

— Само толкова!

— Долорес, плащат ми само защото използват името ми. Аз съм слаб адвокат. Разбираш ли, всички от рода ми са потомствени политици. Дядо ми е бил кмет на Ню Йорк, прадядо ми е бил в Сената, майка ми имаше пари, но всички отидоха за кампанията на баща ми. Тогава той умря и…

— Ти се ожени за Констанс.

Той кимна.

— А ти за кого ще се омъжиш?

— За никого. Аз съм кралица Виктория. Не го ли знаеш? Познавам графове и лордове — все ергени и до един бедни. Смятат, че аз имам пари. Не е ли смешно, че парите премахват разликите между хората?

— Ще продължим ли да се виждаме?

— Вечно — прегърна го тя. — Бари, когато ти казах, че те обичам, не беше само в пристъп на страст. Никога не съм го казвала на Джими. Обичам те и докато знам, че ще се срещам с теб няколко пъти седмично, тайно, както сега, мога да продължа да поддържам легендата и да ходя със съдията или Майкъл по разни скучни премиери и откривания на изложби.

— Но защо изобщо се обръщаш към тях?

— Защото не мога всяка вечер да си стоя вкъщи. — Долорес започна да снове из стаята. — Бари, прекарах близо две години като животно в клетка. Една година траур, никакво излизане, обеди и вечери с децата. А миналата година съм ходила само по крайно досадни светски събития и съм обядвала със свекърва ми, която истински харесвам. Бриджит е невероятна жена. След това обратно вкъщи, проверявам домашните на децата, помагам им да си научат уроците, гледаме телевизия… А аз обичам красивите дрехи. На трийсет и седем години съм. Искам от време на време да ме виждат добре облечена, затова излизам с Майкъл или със съдията.

— Не нарушавай мнението, което хората имат за теб — каза той и я погали по косата. (Беше свалила тупето, но за щастие той не забеляза разликата.)

— Какво всъщност мислят хората за мен?

— Смятат те за кръстоска между Грета Гарбо и кралска особа, напълно недостъпна…

Тя се хвърли в прегръдките му и го целуна.

— Колко недостъпна ти изглеждам сега?

И започнаха да се любят на мечата кожа пред камината.