Джаклин Сюзан
Долорес (18)

18
Любов

Измина цяла година и тя започна да се пита кога ли ще установи контрол над положението „Бари“. Малко по малко придружителите започнаха да й омръзват и зае командна позиция както в случая с Еди Харис. Откак започна връзката й с Бари, не му позволяваше да я докосне, но той толкова държеше да бъде с нея, че прие всичките й условия. Дори Майкъл веднага се отзоваваше, когато имаше нужда от влиятелен придружител. Жена му Джойс приемаше добродушно този факт. (Дълбоко в себе си Джойс смяташе Долорес за много надута и скучна и разбираше, че Майкъл се съгласява да кавалерства от чувство за дълг.)

През годината Нита на два пъти летя до Лондон — веднъж, за да поддържа фасадата на „щастлив“ брак с Нелсън, което налагаше присъствието й на всички важни балове, и втория път, за да се примоли за последен път на барона. Върна се по-потисната от всякога.

— Ерик не иска и да знае за мен — довери се тя, хлипайки, на Долорес. — Буквално паднах на колене да го моля. Как може да предпочита оная дърта балерина?

— Нита — стараеше се да я утеши Долорес, — не ти ли е минавало през ума, че Ерик е на шейсет и една години? А Людмила е надхвърлила петдесетте! Ти си млада, имаш здрав сексуален апетит. Може би Ерик вече не може да го прави толкова често, колкото би искала ти, а Людмила се задоволява с каквото й предложи.

— Готова съм да го приема дори ако правим секс веднъж седмично… при всякакви условия.

Но Нита си беше намерила приятели и дори имаше няколко нови любовника. Продължаваше да обядва с Хорейшо. От време на време лееше пред Долорес сълзи за Ерик, но си купуваше дрехи, ходеше по приеми и много скоро започна да не слиза от списъците на „красивите лица“.

За Долорес животът течеше спокойно и привично. Публичните й появи бяха достатъчно редки, за да превърнат всяко събитие в първостепенна новина. Дори когато ходеше да обядва с Бриджит в невзрачни заведения като „Джинджър Ман“, заварваше пред вратата тълпи от журналисти и фотографи. Следваха я и когато караше колело с близнаците и Мери Лу. Мери Лу започваше да й създава проблеми. Вече бе деветгодишна и започна да настоява да носи клинове и карирани поли. Долорес искаше да запази детския й вид, но Мери Лу растеше и наедряваше много бързо. Реши проблема с дрехите, като я прехвърли в реномирано католическо училище, където всички носеха униформи. Но живееше единствено за миговете, прекарани с Бари Хейнс. Виждаха се всеки ден, дори само за по едно мартини или бърз обед. И, разбира се, редовно прекарваха заедно по три нощи седмично. Констанс вярваше, че той има ежеседмични „оперативки“, една вечер играе скуош и една — покер. В действителност Констанс не даваше пет пари. Самата тя играеше табла, имаше безброй приятели, участваше в много благотворителни дейности и прекарваше зимите в Палм Бийч.

Зимата беше най-хубавото и най-лошото им време. Бяха заедно всяка нощ, с изключение на почивните дни и празниците, когато той отскачаше до Палм Бийч. Коледа и Нова година без Бари бяха истинска агония. Но през зимата настъпваха и щастливи времена. Той учеше децата да правят пуканки на огъня. Окастриха заедно елхата (вярно, беше една седмица преди Коледа, но това понамали самотата й по Коледа и Нова година).

Той се привърза много към близнаците и Мери Лу. От своя страна Мери Лу го обожаваше, непрекъснато си измисляше проблеми с математиката и тичаше при него да й ги обяснява. Долорес изпитваше странна тревога, когато виждаше дъщеря си по хавлия да се гуши в скута на Бари. Беше преждевременно развита и гърдите й бяха започнали да се оформят. Долорес имаше малък бюст, но Мери Лу явно обещаваше да е щедро надарена. А когато се поизточеше и стопеше „бебешките тлъстини“, щеше да стане неотразима.

Вечерите, прекарани заедно, бяха хармонични и изпълнени с любов. В десет часа Долорес шумно го изпращаше пред очите на прислугата. След петнайсет минути се правеше, че ходи долу да проверява за вечерните вестници, и Бари тихичко се шмугваше в апартамента. Оставаше цялата нощ. В шест часа ставаше, за да се измъкне, преди прислугата и децата да са се разбудили, връщаше се в апартамента си да се избръсне и преоблече и отиваше на работа. Когато пристигнеше там, точно в десет й се обаждаше да я събуди с думите, че я обича.

Тя отказваше да се присъедини към разните благотворителни или други комитети. Участваше единствено в благотворителната дейност на Бриджит за бездомни бременни момичета, но ходеше само един следобед месечно. Знаеше, че във вестниците се ширят догадки за усамотението й, за редките й обеди с Бриджит, Джейни Йенсен или Нита.

Нита продължаваше да й изпраща дрехи. Непрекъснато си купуваше по нещо „голямо“, но Долорес знаеше, че го прави от съжаление. Беше й казала, че връзката й с Еди Харис е изчерпана, но са останали добри приятели.

Времето минаваше, а любовта й към Бари се задълбочаваше. Започна да мечтае за евентуален брак с него. Ако бяха предпазливи, можеха да преживеят с неговите двайсет и нейните трийсет хиляди. Може би той трябваше да уреди анулирането на брака си…