Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dolores, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
vens (2012)
Корекция
ganinka (2014)
Форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Джаклин Сюзан. Долорес

Американска. Първо издание

ИК „Колибри“, София, 1993

История

  1. — Добавяне

11
Бари

За приема си купи нова рокля от „Ставропулос“. Извика фризьора вкъщи. Носеше единствените си обици с брилянти. Джими не я беше глезил с бижута. Твърдеше, че не подхождат на облика на семейството им. Не й разрешаваше да носи и кожи, но беше още ранна есен, та върху роклята можеше да сложи манто. Трябваше да събере пари да си купи палто от самур. Визонът, който й купи Бриджит след смъртта на Джими, беше демодиран. Забавно бе, че въпреки всички тези проблеми, почти непрекъснато фигурираше в списъците на най-добре облечените жени.

Когато отиде, приемът беше в разгара си, но при появата й настъпи затишие. Кметът я поздрави, сякаш беше кралска особа. Очевидно беше близък с Еди Харис, защото енергично раздруса ръката му и рече:

— Получаваш червена точка, задето доведе в Грейси Маншън най-красивата жена в света.

Следващият половин час мина като калейдоскоп от запознанства. Заболя я гърбът да стои права и да отговаря с твърдо ръкостискане на всички новопредставени. Но през цялото време усещаше нечие присъствие в залата — един човек се беше облегнал на отсрещната стена и очевидно лудо се забавляваше от цялата процедура. Първата й мисъл бе: „Той е невероятно красив, дали не е киноактьор? Къде съм го виждала?“.

— Здрасти — нехайно рече той, без да си прави труда да й протегне ръка. — Крайно време беше да се запознаем. Имаме много общо помежду си.

— Нима? — попита тя с дрезгавия си глас. Неизвестно защо й се дощя да очарова този висок и хубав мъж.

Той притегли един стол и тя забеляза в движенията му особена изисканост, каквато липсваше на Еди — изисканост, дължаща се на години добро възпитание или на продължително присъствие в центъра на общественото внимание.

— Вие дойдохте на власт, защото се омъжихте за президент — усмихна се той. — Аз загубих властта, защото съм син на вицепрезидент.

Тя се засмя. Разбира се. Бари Хейнс. Баща му беше вицепрезидентът, който умря от инфаркт по време на избирателната си кампания за президент. И то тъкмо когато щеше да спечели. Бенингтън Хейнс Старши се отличаваше с изключително обаяние. И трите му дъщери бяха изумителни красавици, и трите сключиха блестящи бракове. А Бари Хейнс Младши беше най-хубавият член на семейството. Всъщност именно външността попречи на политическата му кариера. Когато се кандидатира за кмет на Ню Йорк, загуби от невзрачен „партиен“ претендент. Хората имаха чувството, че мъж, който изглежда като Бари Хейнс, не би могъл да стане изтъкнат политик. Кандидатира се за Камарата на представителите, отново не успя и накрая се ожени за наследница на много милиони. Говореше се, че работи във влиятелна юридическа фирма, но бракът му с Констанс Маккой разби последната му възможност някой да го приеме сериозно. Констанс Маккой се беше омъжвала два пъти преди това. Беше поддържана, елегантна, но не и хубава. Външността й излъчваше ненатрапчив сладникав шик. Но беше наследница на зърнени храни „Хап Хап“. В момента стоеше в другия край на залата и разговаряше с кмета. Всички знаеха, че Констанс Маккой се е омъжила за Бари Хейнс заради името му. Искаше децата й да се казват Хейнс. Беше претърпяла два спонтанни аборта и макар че надхвърли четирийсетте, не губеше надежда да роди.

Всичко това мигновено проблесна в ума на Долорес, когато срещна сивите очи на Бари Хейнс. Погледът му беше толкова прям, че усети как се изчервява.

Представи му набързо Еди Харис и двамата мъже отбелязаха, че са се срещали и преди. В съседната зала свиреше малък оркестър. Музиката беше тиха, ненатрапчива. Очите на Бари не се откъснаха от нея дори когато се „запознаваше“ с Еди Харис.

— Искате ли да танцуваме? — бавно изрече той.

— Аз… — Не беше танцувала от години.

— Извинявай, Ед. — Взе я под ръка и я поведе към дансинга.

Няколко минути танцуваха мълчаливо. След това той отбеляза:

— Отпуснете се. Опитвате се да ме водите. Поне това мога да върша добре. Бог ми е свидетел, че съм присъствал на безброй дебютантски балове. Би трябвало да получа медал за всички биволици, които съм въртял по дансинга.

— И аз ли съм една от тях?

Той се засмя.

— Никой на света не би могъл да ви върти. Съмнявам се, че и високо цененият ви съпруг е успявал.

Предпочете да не му отговаря. Поотпусна се и се постара да следва стъпките му. Всъщност не беше добра танцьорка, никога не беше имала време да се научи. След дебюта си, когато повечето момичета ходеха всяка нощ по балове, тя тръгна на работа. А мъжете, с които беше излизала, предпочитаха да седнат в някой тих ресторант и да разговарят.

— Мразите ли ме? — попита той.

— Защо да ви мразя?

— Не се стараете да ме очаровате.

— От къде на къде трябва да ви очаровам? Вие сте женен.

— Да не искате да кажете, че пазите чара си само за ергените? Не знаех, че сте подели гонитба на нов съпруг.

— Не бих искала да ви обърна гръб и да ви оставя насред дансинга — тихо просъска тя. — Затова веднага ме заведете при Еди.

— С удоволствие. — Той ловко я преведе през тълпата и когато стигнаха при Еди Харис, галантно се поклони. — Благодаря за танца. — Усмихна й се. — Не се излъгах във вас. Оказахте се точно толкова очарователна, колкото предполагах. — И се отдалечи към другия край на залата.

Тя мисли за тази случка няколко дни. Отказваше да говори с Еди по телефона. Идеята да легне отново с него й се струваше неприемлива.

Искаше да спи с Бари Хейнс!

Точно така!