Джаклин Сюзан
Долорес (5)

5
Най-красивата жена в света

Баронът седна на тяхната маса за кафето. Над едното си око имаше белег — „белег от сабя“, както им обясни. Всъщност го беше получил, когато сам, с голи ръце, бе разгонил стачка на докери. Притежаваше по-голяма танкерна флота от Онасис и имаше интереси в Близкия и Средния изток. Барон Ерик дьо Савон имаше телосложението на шампион по бокс и беше известен с побоищата си по пристанищата. Но освен това притежаваше верига луксозни хотели в цял свят и колекция от предмети на изкуството, оценена на милиарди долари.

Живееше нашироко и издържаше една балерина, която отдавна бе прехвърлила върха на славата си. Беше невероятно красива жена, но това, изглежда, ни най-малко не тревожеше Нита.

— Трябва да отделям по малко време на Нелсън, а и светският живот си иска своето. Предпочитам да съм спокойна, че Ерик е с жена, която познава от много години, а не флиртува с коя да е. Когато му дойде времето, ще се омъжа за него.

В началото идеята за развод шокираше Долорес. Но Нита беше недвусмислена по отношение на разрива си с църквата. И постепенно Долорес започна да свиква. В края на краищата това засягаше само Нита. Нейният собствен живот сега изглеждаше далеч по-бляскав. Неизменно красеше кориците на филмовите списания, на „Лайф“, „Лук“, „Тайм“, „Нюзуик“ и когато Нита идваше при нея, вече тя бе сестрата на първата дама на Америка, сестрата на най-красивата жена в света.

Най-красивата жена в света!

Долорес обожаваше тази титла, дадена й от журналистите. Не беше слаба и кльощава като молив по подобие на манекенките. Тежеше шейсет и два килограма, но Доналд Брукс така кроеше дрехите й, че изглеждаше стройна и царствена. Косата й бе попълнена с тупе и я носеше като лъвска грива. Стойката й беше безупречна, поддържаше целогодишен загар и успяваше да влиза навсякъде с неподражаемата походка на полупантера, полуспортистка. До нея Нита изглеждаше дребна и незначителна.

Но Нита рядко идваше в Щатите, а когато славата на Долорес изгря, започна да чувства сестра си по-близка. Долорес нямаше друг, на когото да се довери. Животът й с Джими не бе красив и романтичен. Сватбата им бе отразена широко в светските хроники поради името на Кортес и милионите на Райън. А това я тревожеше, защото във всички интервюта старият Райън — Тимоти, не даваше да се забрави неговият скромен произход. Жена му Бриджит съвсем не беше потомка на бедняци. Произхождаше от заможно семейство на ирландци католици, баща й бе почитан адвокат от Кливланд. Но тя се предаде пред бомбастичните тиради на Тимоти за американската мечта — как синът на един прост зидар можел един ден да стане президент на Съединените щати. Никой не се отнасяше сериозно към перспективата за „президента“, най-малко Джими. Баща му потроши големи пари за избирателните кампании на Джими и брат му Майкъл, докато накрая ги вкара в Сената. И Джими, и Майкъл бяха предоволни от сенаторските кресла и не смятаха да стават от тях.

Такова бе семейството, в което Долорес влезе чрез брака си. Огромното им богатство беше примамка, на която не можа да устои. Тя харесваше Джими, но от социална гледна точка беше слязла с едно стъпало надолу. Нита й изпрати пари за чеиза и сватбата. Когато Долорес се опита да откаже, сестра й възрази:

— Скъпа, аз просто плувам в пари. Получавам от мъжа си и от барона. Десет хиляди за мен е нищожна сума за джобни разходи.

Сватбата им беше хубава и Джими я заведе в Европа, където прекараха кротък меден месец. Беше й приятно да носи прекрасните си нови дрехи. Двете с майка й направо се бяха пазарили за тях в Ню Йорк. Но Долорес знаеше, че щом се ожени, всичко ще се промени. Когато станеше госпожа Джеймс Т. Райън, щеше да разполага с пари според нуждите си. И щеше да върне парите на Нита.

По време на медения месец в чужбина Нита пое грижата по развлеченията им. Всички харесваха Джими. Разочароващата реалност изплува, когато се върнаха от Европа. Малката къща в Джорджтаун, която Джими беше купил, без да я пита, направо я ужаси. Скри колко е нещастна, когато той с гордост я пренесе на ръце през прага. Пък и наоколо бяха Бриджит, Тимоти, брат му Майкъл с жена си Джойс, както и трите му сестри, които пищяха от възторг и се хвърлиха да я прегръщат. През цялото време не можа да свали очи от обикновените мебели, от столовете — имитация на стила „Кралица Ана“. И от Бетси Минтън, неговата икономка, която жадуваше да й „прислужва“.

Долорес направо не можеше да повярва на очите си.

Богатството на Тимоти Райън се пресмяташе на около четирийсет милиона, а Джим, брат му и сестрите му бяха единствени наследници. Очакваше Джими да я остави сама да избере къща по свой вкус, да я обзаведе, да наеме прислугата, да дава бляскави вечери. Вместо това разбра, че той е едва ли не стиснат.

— Доло, имаме голямо имение във Вирджиния. То е на цялото семейство и можем да ходим там в събота и неделя. Имаме също така и имение в Нюпорт, достатъчно голямо за целия род. Тъй че, щом зажаднееш за слънце, можеш да го намериш там. Ако ти се прииска да отдъхнеш извън града, също можеш да отидеш там.

— Но то не е мое… наше.

— Наше е — твърдо заяви той. — На семейството. Обичаме имението в провинцията. През лятото караме водни ски, плуваме и ти ще се чувстваш прекрасно там. Избрах къщата в Джорджтаун, защото има четири спални — достатъчно за нас двамата и три или четири деца. Дори и за пет. Аз трябва много да уча, работата в Сената просто ме засипва. Не съм годен за политика. Трябваше да си остана адвокат.

— Тогава защо не остана?

Той я изгледа гузно.

— Татко храни безумната надежда да стана президент.

— Но защо не подготви Майкъл за това? И той е сенатор, а е и с три години по-възрастен от теб.

— Майкъл едва взе изпитите си в университета. Той е по-малко годен за политик дори от мен. Женен е за Джойс само от шест години, а вече има пет деца и чака шесто. Той е домашар, тъй че бремето падна върху мен.

Първата им сериозна разправия избухна, когато тя си купи десет чифта обувки. Джими се вторачи в сметката в пълно недоумение.

— Как може човек да носи десет чифта обувки едновременно?

— Те са за различни тоалети, които смятам да си купя.

— Доло, женени сме само от два месеца.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че чеизът на булката трябва да изтрае поне една година. Майка ми твърди, че носила своя цели пет. Разбира се, през това време са й трябвали предимно рокли за бременни, а вероятно и ти скоро ще започнеш да ги носиш. Тъй че не бързай с покупките.

Не можеше да се примири с подобни възгледи. Очевидно беше научил от баща си цената на спечеления с тежък труд долар. Майка му не държеше особено на дрехите си. Тя още играеше всеки ден тенис, носеше панталони и фигурата й беше стегната и стройна като на младо момиче. На седемдесет и две години Бриджит се гордееше със своята жизненост и с благотворителната си дейност. А Долорес беше любителка на разкоша. Беше го казал баща й още като съвсем малка. Когато предлагаше да й купи бонбон на клечка, тя искаше по един от всеки цвят. Понякога дори не ги ядеше, но обичаше да знае, че ги има. Обожаваше баща си. Изпита първата голяма болка в живота си, когато той си отиде, а тя четеше по вестниците за него и красивите жени, с които се движеше. Нита прие напускането му философски.

— Рано или късно щяхме да го загубим. Нали ще имаме свои съпрузи.

Но винаги когато Долорес се виждаше с баща си, той я глезеше. Водеше я на чай в „Плаза“ — най-скъпия нюйоркски хотел, купуваше й хубави дрехи от скъпите магазини на авеню „Мадисън“ и никога не отбелязваше като продавачките колко по-лесно било да се намери размер за Нита, отколкото за Долорес.