Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dolores, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
vens (2012)
Корекция
ganinka (2014)
Форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Джаклин Сюзан. Долорес

Американска. Първо издание

ИК „Колибри“, София, 1993

История

  1. — Добавяне

30
Обича жените му да са кльощави

В известен смисъл годината се оказа чудесна. Успя да накара Бриджит да покани Бари в имението на вечеря по случай Деня на благодарността, като й обясни, че е самотен и ще направи един мил жест.

— Освен това близнаците го обожават. Влизат във възраст, когато трябва да имат мъж около себе си, с който да играят, да разговарят… Канила съм го в апартамента на коктейл и…

Бриджит беше кимнала с почти одобрителна усмивка.

— Нищо, нищо, и двамата сте хубави, здрави млади хора. Ще се радвам да дойде.

Коледните празници изкараха великолепно. Изпрати децата във Вирджиния една седмица по-рано. На Коледа бяха сами с Бари. На Бъдни вечер той й подари малка златна брошка с брилянт от „Картие“. Знаеше, че струва само триста долара. А тя беше изхарчила хиляда и четиристотин за златния часовник от „Тифани“. Той му се зарадва като дете. След това каза:

— Бих искал да мога да харча повече за теб, но съм много натясно. Няколкото вечери, на които бях длъжен да присъствам, бяха свързани с изпращане на цветя, трябва да плащам и за ложата в операта, която не беше включена в завещанието, а Деби и другите приятелки на Констанс държат на нея. На всичкото отгоре трябва и да ги водя поред на опера. Не ми стига, че тази ложа виси на врата ми, ами покрай нея не мога да се отърва и от Деби и сестра й Елинора. Богата е почти колкото Деби и е женена за някакъв с двойна резба. Представяш ли си какви възхитителни вечери прекарвам с тях?

През март почина Тимоти Райън. Нямаше как Долорес да не прекара цяла седмица със семейството. Наближаваше Великден, взе децата от училище и ги изпрати във Вирджиния. Те прекарваха чудесно там с децата на Майкъл, Джойс и новото бебе. Разбира се, Майкъл непрекъснато си намираше поводи да прескача до Ню Йорк, а понякога не се връщаше да нощува в имението. Джойс беше прекалено заета с новото бебе и не му обръщаше внимание, а Долорес правеше компания на Бриджит. След Великден свекърва й я помоли да остане, защото дъщерите й трябваше да заминат — децата им посещаваха епархийски училища и не можеха да отсъстват. Долорес обясни, че и нейните деца не трябва да отсъстват. Бриджит въздъхна, но я накара да обещае, че всяка събота и неделя ще й идва на гости. Прегърна Долорес.

— Струва ми се, че те обичам повече от собствените си деца. Разбирам те, Долорес. Сигурно знаеш, че когато съпругът ми беше млад, а аз изкарах пет бременности една след друга, той имаше връзка с една известна скулпторка. Талантът й беше посредствен, но беше същинска кралица на красотата. Той й осигури луксозен живот, организираше изложби и насилваше приятелите си да купуват творбите й. Връзката им продължи цели десет години. Е, идваше си за празниците и уикендите, но с децата се занимавах само аз. Той стигна дотам, че изневери и на скулпторката с една емигрантка, някаква безпарична принцеса. Устрои и нея и се говори, че племенникът й, който след няколко години внезапно отиде да живее при нея, всъщност е негов син. Знам какво си изтърпяла с Джими, той приличаше на баща си. Знам, че и закъсненията на Майкъл са свързани с някаква жена, но Джойс е кротко момиче — погълната е от децата и никога няма да й мине през ума, че той я мами. Освен това и тя като мен има църквата за утеха. Но на теб ти съчувствам, защото, макар да си католичка, религията явно не играе важна роля в живота ти. Когато аз се омъжих, нямаше към кого друг да се обърна, освен към църквата. Когато едно от децата ми се разболя тежко от дифтерит, аз се молех. Дадох обет, че ако оздравее, всеки ден ще ходя на служба. Лекарите я бяха отписали, но на другия ден започна да се оправя. Църквата ми вдъхваше сили. Защо и ти не се обърнеш към нея, Долорес? Децата ти ще израснат и ще те изоставят. Тялото ти е пълно с незадоволена страст, както беше и моето. Но ще почувстваш, че ако обичаш Исус, нашия Бог, ще намериш облекчение и вътрешната ти сила ще се увеличава, докато изцяло те изпълни. Е, няма да е лесно, но помни, че винаги съм готова да ти помогна.

Долорес се върна в Ню Йорк. Децата тръгнаха на училище. Потърси Бари във фирмата и й казаха, че е заминал за великденските празници на Бермудските острови. Отдъхна си. Откъде би могъл да знае кога тя ще се върне? Беше й се обадил, когато свекър й почина, беше дошъл и на погребението, а тя му обясни, че трябва да прекара Великден във Вирджиния.

Отиде на разговор с един свещеник, който винаги беше много любезен с нея и изглеждаше по-светски човек от останалите. Обясни му как хем вярва, хем не вярва. Той се постара да й даде уместни съвети. Отиде да се изповяда. Четеше молитвите на Кръста, но не намираше вътрешна сила. Бриджит я беше открила, но нищо чудно винаги да я е носила в себе си. Ако Джими не беше станал президент, щеше да го зареже още след първата му извънбрачна връзка. Тимоти Райън не беше президент и все пак Бриджит беше останала и отгледала децата му, като търсеше опора в църквата.

Животът потече с всекидневния си ритъм. Помагаше на Мери Лу да учи френските глаголи, гледаше телевизия с децата, в девет часа ги изпращаше да си легнат. Една вечер беше особено неспокойна. В единайсет часа чу звънеца, който извести, че вестниците „Нюз“ и „Таймс“ са пристигнали. Излезе, взе ги от пощенската кутия и ги отнесе в спалнята си. Легна си и внезапно сърцето й се вледени. На първата страница на „Нюз“ видя снимката на Бари. Беше се оженил за Деби Мороу на скромна церемония на Бермудските острови!

Лежа будна до три часа. Значи в Лондон беше осем. Даде поръчка за разговор със сестра си и я свързаха почти веднага.

— Доло! — Нита беше ядосана, че я будят толкова рано. — Какво има? Съжалявам, че не успяхме да дойдем за погребението, но изпратихме телеграма и цветя…

— Стига с това погребение. Искам да те питам нещо.

— Не можа ли да изчакаш по-цивилизован час?

— Не можах, неотложно е. Разбери дали барон Ерик дьо Савон все още иска да се ожени за мен.

Нита изведнъж се разсъни.

— Сериозно ли говориш?

— Напълно.

— Добре, ще го открия. Мисля, че е в Париж… Не, беше тук миналата седмица и каза, че заминава за Швейцария. Ще го открия и ще ти се обадя.

Нита позвъни след един час.

— Каза „да“ и да отслабнеш десет килограма. Обича жените му да са кльощави.

— Кога ще ми се обади?

— Ти трябва да му телеграфираш, когато отслабнеш с десет килограма.

И Нита затвори телефона.