Джаклин Сюзан
Долорес (20)

20
Примамката

След като Нита замина за Лондон, Долорес изпадна в дълбока депресия. Вярно, че сестра й почти цялата зима пътуваше нагоре-надолу, но на всеки няколко седмици неизменно се втурваше при нея, обядваха заедно, приказваха си и тя имаше чувството, че наистина се разбират. Но сега всичко беше ясно. Нита всъщност не я обичаше. Очите й се наляха със сълзи. Нямаше никого. Никой не я обичаше истински. Не, не беше вярно, децата я обичаха, и Бари я обичаше, щеше да дойде тази вечер за последен път преди триседмичната раздяла. Трябваше да отиде за празниците в Палм Бийч при Констанс.

На втория ден от престоя им в имението във Вирджиния пристигна телеграма от Нита.

ЕЛА В ЛОНДОН КАТО МОЯ ГОСТЕНКА. СЪС ИЛИ БЕЗ ДЕЦАТА. ВЗЕМИ ВСИЧКИ ВЕЧЕРНИ ТОАЛЕТИ КОИТО ИМАШ. ЗА ОСТАНАЛОТО ЩЕ СЕ ПОГРИЖА АЗ. НУЖДАЯ СЕ ОТ ТЕБ. МОЛЯ ТЕ ЕЛА.

Показа телеграмата на Бриджит. Свекърва й поклати глава.

— Носят се слухове, че съпругът й кръшка, но мислех, че са постигнали съгласие. Във всеки случай бедното дете изглежда отчаяно. Трябва да отидеш.

— Не знам дали паспортите на децата са в ред.

— Остави ги тук — спокойно предложи Бриджит. — Долорес, ти си прекрасна майка. Изкара четири самотни години. Знам какво е самотата и трябва да кажа, че я понасяш мъжки. Заслужаваш малко почивка. Децата се забавляват отлично с челядта на Майкъл и Джойс, а другата седмица пристига и Бони с нейните палавници. Ана и Беатрис също ще дойдат. Ще имаме повече бавачки, отколкото са необходими, а на децата тук им е приятно. Върви сама и се забавлявай колкото можеш.

Преди да тръгне, Бриджит й пъхна в ръката един плик.

— Купи си парфюм или рокля.

Долорес намери вътре двайсет и пет стодоларови банкноти.

Купи си две нови вечерни рокли и опакова най-хубавите си дрехи. Сложи и няколко панталона и дебели пуловера. Чудеше се какво ли се е случило. Дали Нелсън не беше разбрал за Ерик? Може би Нита се е нагълтала с хапчета и му е разказала? Божичко, та той можеше да я захвърли, а беше очевидно, че Ерик не се е съгласил да възобновят отношенията си, защото тогава нямаше да получи телеграмата.

Охраната й я качи в самолета преди другите пътници и стюардесата я увери, че самолетът е полупразен и никой няма да седне до нея. Дори обеща да блокира и местата от другата страна на пътеката. Така Долорес щеше да е защитена от всички любопитни погледи.

Нахрани се добре, изгледа филма, но през цялото време мисълта й не се отделяше от Нита. Какво ли беше станало? Нита се бе доверила на Хорейшо за Ерик. Хорейшо беше клюкар, а Ерик имаше връзки в цял свят. Не, сигурно беше някаква неприятност, свързана с Нелсън, защото той беше нейната опора. Тя не го обичаше, но мисълта, че е лейди Брамли и има зад гърба си много пари, й вдъхваше сигурност.

Когато при кацането видя на пистата Нита и Нелсън, въздъхна с облекчение. Очевидно между тях не беше се случило нищо лошо. Слезе първа от самолета и прегледаха паспорта й още на пистата.

— Летището е почерняло от фотографи и вестникари — обясни Нелсън. — Така ще можеш да ги избегнеш.

След няколко минути се понесоха към Лондон с лимузината. Прислужникът на лорд Брамли щеше да се погрижи за багажа й.

— Откога не съм идвала — въздъхна Долорес и с интерес взе да наднича през прозореца.

— Много се радваме, че дойде — заяви лорд Брамли. — Разбирам, че за теб е само четири часът следобед, но тук е девет вечерта. Уредил съм да вечеряш сама с Нита, за да можете спокойно да си побъбрите. Утре ще спиш, за да се приспособиш към часовата разлика. Празненствата започват вдругиден. Ще има върволица от приеми, които ще завършат с бал в твоя чест, който ще организираме в имението.

— Сега сме в лондонския апартамент — поясни Нита. — Реших, че ще предпочетеш да си в Лондон. Тук има някои превъзходни модисти, които искам да посетиш, а трябва да отскочим и до Париж. Барон Ерик дьо Савон е предоставил самолета си наше разположение. Ще дойде и на бала в твоя чест.

— Нита много го харесва — отбеляза Нелсън, докато палеше цигарата си. — За мен е страхотен досадник — и той, и балерината му. Но Нита обича да се огражда с колоритни личности, а баронът е ненадминат в това отношение. Трябва да призная, че всеки, който има двайсет милиарда, е колоритен.

— Глупчо такъв — закачливо отвърна Нита. — Всички ротшилдовци ще дойдат специално за бала, тук са Мелина Меркури и Мария Калас, които също ще присъстват. Поканила съм и някои от дебютантките, разбира се, ще долети и Режин, ще има и много титулувани особи, включително всички налични членове на италианското кралско семейство, които не са съвсем обеднели… О, Долорес, ще бъде страхотно!

Долорес се облегна назад. Изведнъж разбра. Нита се беше свързала с Ерик и искаше да даде най-главозамайващия бал в Европа. А тя, Долорес, беше примамката.

Когато видя журналистите, струпани пред апартамента в Белгрейвия, тя се сви на седалката. Приличаше на уличен бунт. Полицията се мъчеше да ги удържи, но когато излезе от колата, всички се юрнаха напред. Успя да се усмихне и да махне с ръка, а когато завряха в лицето й телевизионните камери и радиомикрофоните, рече със слаб гласец:

— Пристигнах на гости при сестра си. Не съм идвала в Европа от…

Млъкна и беше смаяна от сълзите, които напълниха очите й, но внезапно в паметта й изплува снимката на усмихнатия Джими. Джими, тъй пълен с живот. Не плачеше, защото й липсваше, а от състраданието, което неочаквано изпита към него. Състрадание, че е мъртъв, заровен в земята, с разлагащо се тяло, с окапваща от усмихнатото му лице плът. Никога нямаше да види децата си пораснали, беше мъртъв, а животът продължаваше. Наведе глава и се втурна към апартамента.