Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Dolores, 1974 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Савина Манолова, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Джаклин Сюзан. Долорес
Американска. Първо издание
ИК „Колибри“, София, 1993
История
- — Добавяне
13
Хорейшо
А сега искаше Бари Хейнс. Колкото повече мислеше за него, толкова повече я обземаше този копнеж. Как да установи контакт с Бари? Беше лишена от всякаква самостоятелност. Фотографите дебнеха денонощно пред дома й. Нима щеше да прекара остатъка от живота си в посещения на скучни премиери с върховния съдия или със сър Уорън Станфорд, с когото я запозна Майкъл? Сър Уорън беше вдовец, но нямаше никакви пари. Разполагаше с хубава къща извън Лондон и четири малки дечица. Беше й намекнал за брак, но тя не се виждаше като възпитателка на седем деца, забутана в английската провинция.
Понякога по цяла нощ се разхождаше из апартамента, без да може да мигне. Започна да слуша дискомузика и да гледа по телевизията нощните филми. Изчете всички романи в списъка на най-продаваните книги. Когато времето беше хубаво, караше колело в парка. Водеше децата във фермата на Бриджит в щата Вирджиния за Деня на благодарността и другите празници. Там неизменно присъстваха Майкъл с жена си и децата, както и сестрите със своите деца и съпрузи. Но винаги се чувстваше сама. Понякога се чудеше на Бриджит. Ежедневните посещения в църквата, дългите самотни разходки… Беше над седемдесетгодишна, а съпругът й беше на легло вече петнайсет години. Дали жаждата за секс секва след петдесетте? Или вярата в Бога й вдъхва сили да живее? Тимоти Райън се беше превърнал в жив труп. Беше напълно разкривен от артрита, а лицето му беше толкова подпухнало от кортизона, че предпочиташе да не напуска стаята си.
Долорес реши през пролетта да даде първия си прием. Прекара цели седмици над списъка с гостите. Помагаше й Джейни Йенсен. Успя непринудено да вмъкне семейство Хейнс и с облекчение посрещна съгласието на Джейни.
Поканите бяха отпечатани в „Тифани“. Поканени бяха трийсет и пет души. Коктейли и студена вечеря на първи юни. Остави на секретарката си да надпише пликовете, но когато стигнаха до господин и госпожа Бари Хейнс, тя задраска напечатаното си име и написа:
„Очаквам и двама ви с нетърпение.“
Съобщенията, че поканите се приемат, заваляха незабавно. Журналистите от светските хроники надушиха събитието и започнаха да пишат за него предварително. В деня на приема се обади Констанс Хейнс да съобщи, че ще е очарована да присъства, но попита удобно ли ще е да я придружи неин братовчед, тъй като Бари бил болен и имал висока температура.
На Долорес й притъмня, но чарът й остана непоклатим. Улицата пред сградата гъмжеше от журналисти и фотографи. Несъмнено приемът беше събитието на сезона. И все пак единственият й щастлив миг беше, когато Констанс рече: „Щом Бари оздравее, трябва да дойдете у нас на вечеря“.
На следващия ден вестниците бяха пълни със снимки на известни в обществото хора, влизащи в жилищната сграда, където беше апартаментът на Долорес. Три дни приемът беше новина номер едно. Тя десет пъти писа и преписва бележки до Бари с пожелания за скорошно оздравяване, но скъса всичките.
Тъкмо преглеждаше етикетите с името, пришити към дрехите на Мери Лу, която щеше да ходи на летен лагер, когато пристигна телеграма от Нита.
„НАМЕРИ ДЕСЕТ-ДВАНАЙСЕТСТАЕН АПАРТАМЕНТ В НЮ ЙОРК. ПРИСТИГАМ СЛЕД ДВЕ СЕДМИЦИ ЗА ПОСТОЯННО. ЩЕ ОБЯСНЯ ВСИЧКО КАТО СЕ ВИДИМ. АКО ТИ СЕ ОБАДИ ХОРЕЙШО КЕЙПЪН КАЖИ МУ ЧЕ ПРИСТИГАМ В НЕДЕЛЯ. ТОЙ ЩЕ МЕ ПОСРЕЩНЕ НА ЛЕТИЩЕТО. АКО ДОЙДЕШ ТИ ЩЕ СЕ ВДИГНЕ ГОЛЯМА ШУМОТЕВИЦА. ЩЕ ИМАМ НУЖДА ОТ ДОБЪР ИКОНОМ ЛИЧНА СЕКРЕТАРКА И НЯКОЛКО ПРИСЛУЖНИЧКИ.“
Преди да има време да реагира, звънна телефонът и леко фъфлещ глас й се представи като Хорейшо Кейпън. Познаваше работите му. Беше нарисувал няколко отлични морски пейзажи и критиката го превъзнасяше. Но от години не бе правил изложба. Беше се превърнал в телевизионна знаменитост — приличаше на русоляво прасе, но умееше да разказва невероятни истории и клюки.
— Ах, Долорес Райън — изгука нежно той. — Какво удоволствие! С Нита се знаем от дълго време, запознахме се в Англия по време на изложбата ми там и винаги съм мечтал да се запозная и с вас. Виждали ли сте работите ми?
— Напоследък не съм — отвърна Долорес.
— Е, честно казано, нещо блокирах. Работя върху огрооомно платно и непрекъснато рисувам и прерисувам някои фигури. Освен това трябва да призная, че станах нещо като светска пеперуда. Лошото е, че навсякъде обичат да канят мъже, особено ако са знаменитости.
— Хм, току-що получих телеграма от Нита и…
— Хайде да й потърсим заедно апартамент. Много ще се забавляваме.
— Трябва да си помисля — предпазливо отвърна тя. — Най-напред искам да се обадя на моя агент по недвижими имоти.
— Но, миличка, може от време на време да обядваме заедно. Сигурно сте страшно самотна.
— Не чак толкова — сряза го Долорес. — Просто съм заета. Приготвянето на три деца за летен лагер плюс търсенето на апартамент за Нита ще погълне цялото ми време.
— Но, скъпа, аз съм цар на апартаментите. Знам всички интересни сгради и можем да ги обиколим.
— Как да се свържа с вас, ако агентът ми не предложи нищо интересно?
— Не знам — запревзема се той. — Имам едно апартаментче на Пето авеню, в което отсядам, когато съм в Ню Йорк. Съвсем скромен, само пет стаи. Имам и къща в Куог и божествен апартамент в Лондон. Мога да ги отчисля от данъците си само ако обявя всеки от тях за свое постоянно жилище. Затова непрекъснато снова от едното място до другото. Опасявам се, че ще трябва да ви търся аз.
— А кога рисувате?
— Уместен въпрос — изкикоти се той. — Един ден ще туря край на тези купони и телевизионни програми. Знаете ли, че ми предложиха да водя собствена програма? Но един ден ще тръшна вратите на света и ще довърша шедьовъра на всички времена.
— Е, тогава да не ви отклонявам от работата ви…
— За мен е удоволствие! — възкликна той. — И без това няма да мога да работя, след като пристигне нашата малка Ници. Милото дете е непрекъснато с мен, когато съм в Лондон. Знаете ли — гласът му стана доверителен, — тя трябва да дойде тук. Лорд Нелсън заряза швейцарската журналистка заради млада италианска принцеса, която е само на двайсет и две години. Принцеса Елена Елманико. Тя е направо божествена и лорд Нелсън открито я води навсякъде, пред нея бедната Ници изглежда направо повлекана. Между нас казано, аз я посъветвах да дойде тук. Има нужда от малко нов блясък.
Долорес бавно затвори телефона. Бедната Нита…