Джаклин Сюзан
Долорес (3)

3
Нита

А сега настъпи и най-голямата трагедия. „Джими, прошепна тя в себе си, не мога да те прегърна, защото лежиш там отзад, в ковчега, и изстиваш с всяка изминала минута. Затова ти оставих медальона със света Тереза, който носех на врата си, откакто татко ми го подари, когато бях на седем години. Никога не бях го сваляла. Сега поне той ще ни свързва. Надявам се наистина да има отвъден живот, защото толкова често бяхме разделени, толкова пъти ми беше невъзможно да ти кажа какво изпитвам към теб… Но днес ще правя това, което искаше ти. Ще бъда истинска Райън. Няма да заплача. Не заплаках и когато стоях редом с Елуд и слушах как се кълне в Конституцията. Преструвах се на истинска Райън. Обещавам ти, Джими! Никой няма да забрави, че аз съм Долорес Райън, и никой няма да те забрави. Ще се погрижа за това. Джими, има ли нещо там, отвъд? Можеш ли да четеш мислите ми? На небето ли си? Срещна ли там баща ми? Наричаха го Лъскавия Дан заради изключителната му красота. И той обичаше хубавите жени, затова майка ми го остави. Но сбърка, защото след това просто изсъхна. Не можа да му намери достоен заместник и само гледаше как той излиза с красиви актриси и манекенки от Ню Йорк. Това бе причината да не се разделя с теб, Джими. Винаги когато… не, по-добре сега да не мисля за това. Ти ми принадлежиш завинаги и ще се постарая да се гордееш с мен. Както тогава, в Париж, когато най-сетне призна, че хайверът в края на краищата няма лош вкус.“

Хайвер… В Париж имаше купища хайвер. Там беше намерила собствения си облик. Преди Париж беше само „синя кръв“, хубавичка жена-момиче, омъжена за мъж с външност на кинозвезда и с невероятно обаяние. Беше неизвестна, безлично момиче от добро семейство. И тогава, през втората година от президентството му, дойде посещението в Париж. Французите си загубиха ума по нея. Възхищаваха се от изисканите й тоалети и лекотата, с която говореше езика им. Бедният Джими едва успя да изломоти на френски дълго репетираната си приветствена реч, докато Долорес направо покори Париж. Тогава за първи път забеляза новото изражение в очите му. Всъщност изражението не беше ново, беше старото му изражение, с което я бе гледал, когато започнаха да излизат заедно, с което се възхищаваше от красивите рокли, които носеше през медения им месец. Беше изчезнало след раждането на Мери Лу и се смени с гузен поглед, защото знаеше, че е разбрала за Таня. През последните месеци на бременността всичките й „добри приятелки“ я засипваха с намеци за Таня. Елегантната Таня с лекия акцент, омъжена за възрастен сенатор. През тези последни месеци Джими често се губеше, докато тя не можеше да прикрие наедрялата си фигура дори под изисканите, шити по поръчка широки рокли. Винаги намираше някакво извинение — официална работа, среща с брат си, но не й беше нужно много време да разбере за тайните му посещения в красивата къща в Джорджтаун^[1], особено когато възрастният сенатор беше в имението си в Мериленд. Сенаторът беше двайсет години по-възрастен от жена си и знаеше всичко за връзката им, но как би могъл да се сравни с мъжа, пожелал красивата Таня, особено ако този мъж беше президентът на Съединените щати?

Но Париж промени нещата. Долорес беше открила облика си на наперена и бляскава жена. Беше нещо като втори меден месец. Дори подходът на Джими в секса стана по-интимен и по-малко агресивен. Понякога това тревожеше Долорес. Никога не бе успяла да се отпусне в леглото. Всъщност налагаше й се да стиска зъби всеки път, когато позволяваше на Джими да прави любов с нея. Преструваше се, че й е приятно, за да не го наскърби, но едва когато Джими спря да я иска, усети, че сексът й липсва. Не поради незадоволена страст, а защото чувството, че е желана, поддържаше увереността й в собствената й женственост. Понякога четеше филмови списания, в които я наричаха красива. Започна тайно да изрязва снимките си от кориците, гледаше се втренчено в огледалото и шепнеше: „Аз съм красива“, но всъщност не го вярваше. Нита беше красавицата. Хуанита и Долорес Кортес, с разлика от единайсет месеца, най-красивите дебютантки^[2] на Ню Йорк. Как беше завиждала на външността на Нита! Сестра й беше висока само метър и шейсет и никога не се оказваше прекалено висока за някой мъж. Долорес беше метър и шейсет и осем, прекрасен ръст според новите модни стандарти, защото Джими беше метър и осемдесет и три. Но на шестнайсет години неизменно се чувстваше дълга, тромава и несъразмерна редом с безупречната Нита.

А колко сълзи трябваше да преглътне, когато Нита се сгоди за лорд Брамли. Долорес обожаваше лорд Нелсън Брамли. И усещаше, че и той й се възхищава. Бяха се запознали на „техния“ бал, на който двете с Нита бяха представени заедно в обществото. „Да те представят“ на деветнайсет години! Но това бе единственият начин, по който майка им можеше да го направи — да представи едновременно и двете сестри. След смъртта на баща им едва свързваха двата края. Семейство Кортес все още се намираше високо в социалния регистър, но финансово беше кръгла нула. Въпреки това дебютът на Долорес и Хуанита се превърна във важно социално събитие. Всички приемливи ергени приеха поканата. С помощта на своя стара приятелка, която завеждаше светските колони в някои вестници, госпожа Кортес успя да осигури дори присъствието на няколко титулувани особи. Най-изтъкнатото име сред тях беше лорд Нелсън Брамли. Не само красавец, но и милионер. Долорес не беше виждала по-хубав мъж.

Лорд Брамли танцува няколко пъти с Нита, но почти цялата вечер посвети на Долорес. След това заведе и двете на театър. И така настъпи вечерта, когато дойде у тях да поговори насаме с госпожа Кортес. Долорес чакаше в стаята си с едва сдържано вълнение, а Нита невъзмутимо редеше пасианси на леглото. Измина цяла вечност, преди госпожа Кортес да изпрати да повикат двете момичета. Завариха я щастливо усмихната. Лорд Брамли беше поискал ръката на Нита. Долорес някак успя да измайстори ведра усмивка, докато майка й сияеше, а Нита смирено прие.

Да, в началото Нита имаше всичко. Дребна и стройна фигура, гъста черна коса. (Долорес беше родена с коса, кафява като козината на полска мишка, кичури от която започна да изрусява с перхидрол като ученичка, след като се наслуша на възторзите от необикновената коса на Нита.) Сватбата на Нита беше истинско зрелище. Седмици наред вестниците публикуваха снимки и материали за Нита и лорд Брамли. „Красивата двойка вечеря в «Колони»… обядва в «21».“ Често канеха и Долорес на обедите. Опитваше да отказва, но знаеше, че трябва да се явява в обществото. Нощем, сама в леглото, не си позволяваше да плаче, защото знаеше, че ако се отпусне, няма да може да се овладее.

Събра сили да отиде на пробите на Нита за чеиза и булчинската рокля (последните сребърни прибори от времето на крал Джордж и лиможкият порцелан бяха разпродадени за осигуряване на този разкош). „Доло, каза тогава майка й, когато решиш да се жениш, ще трябва да избягаш с избраника си! Не мога да си позволя втора сватба.“ Долорес беше започнала работа в ООН като преводачка. Владееше не само френски, но и испански. Започна да учи руски, готова беше на всичко, само и само да изтрие от паметта си сватбата на Нита с всички присъстващи на нея журналисти.