Джаклин Сюзан
Долорес (22)

22
Отговорът

Долорес изтърва цигарата. Вдигна я бързо и разтърка петното на килима.

— Отвратително е, дето не мога да пуша пред хора — рече тя. — Представата, която трябва да поддържам за себе си… — Усещаше, че говори глупости, но нямаше сили да срещне стоманения поглед на Нита. — Веднъж Джими ми каза, че не трябва да пуша на публично място и…

— Млъкни! — изсъска Нита. — Казах ти, че иска да се ожени за теб.

— Но аз не искам да се женя за него. Не го харесвам.

— Как можеш да твърдиш такова нещо? Та ти изобщо не го познаваш.

— Виждала съм го два-три пъти. Това ми е достатъчно.

— Искам да се омъжиш за него, Долорес.

— Но защо? Мислех, че го обичаш.

— Обичам го. Но никога няма да го имам. Вече съм сигурна в това. Той не знае какво значи любов. Може би изпитва нещо към Людмила, били са заедно толкова време, тя е като стара, удобна обувка. Видях се една вечер с мръсното копеле. Изчака да му кажа, че не мога да живея без него. Прие и платинената табакера, която му подарих. След това ме потупа по главата и заяви: „Не ме обичаш, малката. Обичаш моето могъщество и парите ми. Но и ти имаш нещо, което искам“. Доло, наведох се към него да не пропусна нещо, готова на всякакви условия, а той продължи: „Искам да се оженя за сестра ти“. Избухнах в плач. Но той ме успокои и рече: „Знам, че парите за теб не са от първостепенна важност, защото мъжът ти е богат. Има точно шестстотин хиляди лири плюс имотите. Но ти не го обичаш, а трябва да бъдеш с него всеки път, когато пожелае, да се появяваш, когато те извика, да затваряш очи пред крещящите му връзки, защото си бедна. Но ако накараш сестра си да се омъжи за мен, ще ти дам пет милиона долара“.

— Но защо? Ние почти не сме разговаряли…

Нита поклати глава.

— Не знам. Но не отхвърляй идеята, Доло. В крайна сметка, що за живот водиш в Ню Йорк, пък и другаде? Лежиш сама нощ след нощ, ходиш на дълги разходки с децата, обядваш с Бриджит, фигурираш в списъка на най-добре облечените жени с помощта на дрехите, които ти подхвърлям. Излизаш към шест пъти годишно с Майкъл или оня съдия. Да не забравяме славните празници във фермата, летата в Нюпорт…

— Не бих могла да преживея докосването му. Не мога да го понасям. — Долорес потрепери.

— Доло, той е страхотен любовник. Нежен, грижовен и на шейсет и две години е по-потентен от всеки друг мъж. Прекарахме заедно една последна нощ, преди да направи милото си предложение. Доло, помисли, представи си само какъв славен живот те чака. Ще разполагаш с всичките пари, които ти трябват, океанският лайнер ще е твой. Ще имаш собствен самолет, ще бъде като живота в Белия Дом, но много по-хубав и охолен.

— Брачен договор?

— Той има четирима синове. Ако ти остави в завещанието си огромна сума пари, те могат да го оспорят. Ще прекараш години, затънала до уши в юридически спорове. Заяви, че когато се ожените, ще ти прехвърли пет милиона, освободени от данъци. А в случай, че ти поискаш развод и той е съгласен, ще запазиш петте милиона плюс още пет за споразумението. Най-лошото, което може да ти се случи, ако се омъжиш за него, ще е един приятелски развод, от който ще се измъкнеш с десет милиона плюс всички бижута. А ако останете заедно, ще имаш собствени пет милиона и начин на живот, който не си и сънувала. Ще имаш всичко, Доло, всичко каквото поискаш.

— Освен любов.

— От години живееш без любов. Всъщност мисля, че никога не си я имала. Джими през цялото време те мамеше. Агентите от охраната не само си затваряха очите, когато приятелите му вкарваха мацки по за една нощ в хотелските апартаменти при вечните му пътувания, но и сами вмъкваха курви през задния вход на авеню „Пенсилвания“, номер 16001^[1]. Пък и ти никога не си го обичала. Слушай, Доло, и аз ще получа пет милиона и ще мога да зарежа кучия син, за когото съм омъжена. И тогава може би ще си намеря някой друг. Жена с пет милиона долара може да избира между много божествени любовници.

Долорес поклати глава. Въздържа се да погледне смачканата телеграма.

— Съжалявам, Нита. Отговорът ми е „не“.