Джаклин Сюзан
Долорес (24)

24
Най-щастливата жена в света

Върна се в Щатите и прекара три самотни нощи. Децата тръгнаха на училище, но Констанс беше примамила Бари на пътешествие с яхтата на техни приятели. Той се върна след седмица, загорял и по-хубав от всякога. Едва се сдържа да не се хвърли в обятията му, но Мери Лу и близнаците я изпревариха и увиснаха на врата му. Наричаха го чичо Бари.

Най-сетне останаха сами. Едва хапна от вечерята, приготвена от готвачката. Той изглеждаше гладен, но когато се нахраниха и къщата притихна, тя се озова в прегръдките му. Тази нощ бяха по-близки от всякога. По-късно, когато започнаха да се редуват да пушат от една цигара, тя се изтегна, заразглежда красивия му профил и потръпна при мисълта за Ерик. За първи път в живота си разбра какво значи истинска любов. Обичаше някого повече от себе си, искаше да му достави удоволствие, да бъде с него и нищо друго нямаше значение.

Внезапно той стана и започна да се облича.

— Къде отиваш? Наближава полунощ.

— Ще се прибера вкъщи.

Тя скочи от леглото и се притисна към него.

— Бари, да не би да сбърках нещо? Прекалено ненаситна ли бях? Просто не сме се виждали от четири седмици и…

Той я прегърна и погали косите й.

— Нищо не си сбъркала. Обичам те. Всяка секунда от тези четири седмици мислех за теб. Образът ти беше пред очите ми по време на безкрайните коктейли с едни и същи физиономии наоколо, при всички приказки за табла и тенис виждах само теб и децата ти. Вече знам, че никога няма да имам свои деца. Констанс влезе в критичната възраст и не се чувства добре. Един ден я обливат горещи вълни, на следващия има сърцебиене: лекарят й каза, че е от възрастта, но тя не иска да го приеме. Не повярва и се върна с мен. Иска да я прегледат специалисти. Затова трябва да се прибера. Тя знае, че съм на покер.

— А аз помислих, че ще остане в Палм Бийч до края на април.

Бари кимна, докато се обличаше.

— Обикновено е така. Но сега настоя да се прегледа при нюйоркския си лекар, който ще й каже същото. След това ще постъпи в болница за изследвания.

— Тогава няма да те видя до…

— Утре. Ще дойда да пийнем по чашка. Но в сряда ще й кажа, че имам заседание на Управителния съвет и вечеря с клиенти.

— Обичам те, Бари. — Долорес наметна пеньоара си и го изпрати до вратата. Внезапно се притисна до него. — Толкова съм самотна без теб. Нямам си никого.

— Долорес, имаш толкова хора…

— Никога не съм имала никого. Не бях близка с майка си, а и нея вече я няма. Не съм близка с Нита. Помислих, че сме се сближили, докато беше тук, но не харесвам средата, в която се движи. Имам децата, но те са си деца — за тях олицетворявам посещение в зоологическата градина, помощ при уроците по френски, човек, който изслушва молитвите им и от време на време ги води в парка или в някой музей. Но Мери Лу вече се интересува повече от приятелките си, остава да преспи у тях, а близнаците са погълнати един от друг. — Засмя се тихичко. — Така че, виждаш, Бари, ти си единственият човек в живота ми.

— Не си справедлива. Там, отвън, има цял свят, който е готов на какво ли не, за да те познава и обича.

Тя се изсмя на висок глас.

— И какво да направя? Да тръгна с надпис: „Добра, здрава и малко използвана президентска вдовица търси другар в живота“.

Засмя се и той.

— Любима, ти си като Грета Гарбо, затворена между невидими копринени стени, и цял свят те обожава. Поне така съм си я представял цели двайсет години, докато не се запознах с нея и не открих, че има страхотно чувство за хумор и е много откровена. Помисли си само колко удоволствия е пропуснала.

— А може и нищо да не е пропуснала. Може би в живота й е имало някой Бари Хейнс. Сега, когато съм в прегръдките ти, се чувствам най-щастливата жена в света. Нямам нужда от никой друг.