Ерик Лустбадер
Предателството на Борн (32)

Трийсет и първа глава

Борн наклони толкова рязко самолета наляво, че Мута ибн Азиз загуби равновесие в пилотската кабина и се удари силно в преградата. Докато той се опитваше да се изправи, Борн насочи самолета в остро спускане, като същевременно го наклони надясно. Мута ибн Азиз политна назад и блъсна главата си в ръба на вратата.

Борн погледна зад себе си. Пратеникът на Фади лежеше в безсъзнание.

Радарът показваше два изтребителя, които се приближаваха бързо отдолу. Предпазливото иранско правителство не бе губило време, за да задейства въздушната си отбрана. Той направи завой със самолета, за да се ориентира. Това, което иранците бяха изпратили, за да го прихване, бяха два построени в Китай изтребителя J-6 — копия на старите МИГ-19, използвани в средата на 50-те. Тези самолети бяха толкова остарели, че заводът в Ченду бе спрял да ги произвежда преди десетина години. Но все пак бяха въоръжени, а совринът не беше. Борн трябваше да направи нещо, за да преодолее това огромно предимство.

Те очакваха от него да се обърне и да побегне. Вместо това той снижи носа на самолета, увеличи рязко скоростта, докато се насочваше право към тях. Очевидно изненадани, иранските пилоти не сториха нищо до последния момент, в който и двамата се стрелнаха встрани от пътя на соврина.

Борн дръпна назад ръчката за управление на елеваторите, изправяйки вертикално носа на самолета, и направи лупинг, който го изпрати зад двата ирански самолета. Те завиха, описвайки спирали като детелина, и се насочиха към него от двете му страни.

Откриха огън. Борн се гмурна под кръстосания огън и стрелбата бе прекратена незабавно. Той избра десния J-6, защото бе малко по-близо, и зави остро към него. Допусна самолетът да мине отдолу, позволи на пилота да предположи, че е направил тактическа грешка. Предприе маневра, а когато тракането на картечницата започна отново, изчака изтребителят да застане на опашката му, след което вдигна отново носа на соврина. Иранският пилот вече познаваше маневрата и беше готов, издигайки се остро точно зад соврина. Той знаеше какво ще бъде следващото действие на Борн: да накара соврина да се гмурне рязко надолу. Борн стори тъкмо това, но същевременно зави остро надясно. Изтребителят го последва дори когато Борн увеличи максимално скоростта на соврина. Самолетът се разтресе от мощната сила на опън. Борн предприе още по-стръмно спускане, като същевременно увеличи и наклона на завоя.

Зад него старият изтребител J-6 се тресеше и трепереше. Изведнъж шепа нитове изхвърчаха от лявото му крило. Крилото се огъна, сякаш ударено от невидима сила, и се откъсна от нишата си в корпуса. Двете части на изтребителя се разделиха в хаоса от смачкан и разкъсан метал и стремително полетяха към земята.

Куршуми пробиха обшивката на соврина, когато вторият изтребител се втурна след него. Борн се насочи към границата с Афганистан, за да я прекоси, но вторият ирански изтребител се спусна подир него с виещи двигатели и тракащи картечници.

Южно от мястото, където бе навлязъл в афганистанското въздушно пространство, имаше планинска верига, която започваше от Северен Иран. Ориентирайки се по компаса на изток-югоизток, Борн устреми самолета надолу към най-високите върхове.

Изтребителят се тресеше и виеше, докато вземаше завоя при спускането. След като видя съдбата на спътника си, иранският пилот нямаше намерение да се доближава до соврина. Но той следеше самолета на Борн, летеше по дирите му, зад него и малко отгоре, изхвърляйки реактивни струи от двигателите си.

Борн разбираше, че пилотът се опитва да го вкара в тясна долина между два остри хълма, които се извисяваха пред тях. В ограниченото пространство пилотът искаше да намали до минимум по-добрата маневреност на соврина, да го вкара в теснината и да го свали.

Планините станаха по-високи и закриха светлината от двете страни. Огромните каменни склонове прелитаха размазано край тях. Двата самолета вече бяха в теснината. Иранският пилот бе вкарал соврина точно там, където искаше. Той усили стрелбата, разчитайки, че жертвата му има ограничено пространство за избягващите маневри, които би могла да предприеме.

Борн усети още няколко попадения да разтърсват самолета. Ако изтребителят улучи някой двигател, с него е свършено. Краят ще дойде, преди да има възможност да реагира. Накланяйки рязко самолета към дясното му крило, той се измъкна от линията на огъня. Но маневрата му помогна само временно. Ако не успее да намери по-трайно решение, изтребителят ще го свали.

От лявата си страна видя нащърбен процеп в отвесната планинска стена и се устреми нататък. Почти веднага съзря опасността: каменно острие, което разделяше процепа на две.

Дефилето, в което се намираха сега, бе толкова тясно, че изтребителят бе заел същата странична позиция. Борн правеше леки маневри, запазвайки вертикалната позиция на самолета си между изтребителя и каменното острие.

Иранският пилот беше толкова настървен да свали соврина, че когато в последния момент плячката му се измести леко вдясно, за да мине през процепа, той нямаше време да реагира. Острието се появи пред него и го вцепени с ужасяващата си близост. Самолетът му се блъсна в скалния шпил, избухвайки в огнена топка, от която нагоре в пустото небе се понесе стълб черен дим. Изтребителят и пилотът му, които сега представляваха град от нажежени до бяло останки, изчезнаха, сякаш пометени от ръката на магьосник.

* * *

Сорая се събуди от бебешки плач. Опита се да помръдне и изстена от раздираща болка. Сякаш раздразнено от нейното стенание, бебето се разпищя. Сорая се огледа. В мръсната стая проникваше бледа светлина. Миризмите на готвено и на човешки тела изпълваха въздуха. Евтина репродукция на Исус на кръста висеше на сивата стена срещу нея. Къде се намираше?

— Хей! — извика тя.

Миг по-късно Тайрон се появи на вратата. Той държеше пеленаче в сгъвката на лявата си ръка. Лицето на бебето бе толкова набръчкано от раздразнение, че чертите му бяха скрити в гънките.

— Хей, как се чувстваш?

— Сякаш току-що съм изиграла петнайсет рунда с Ленъкс Луис^[1].

Сорая направи още един, по-координиран опит да се изправи.

— Човече, длъжница съм ти — каза тя.

— Ще ти припомня това някой път — ухили се той и влезе в стаята.

— Какво стана с момчетата от черния форд? Не те ли последваха?

— Те са мъртви, момиче. Чат ли си, че няма да те тормозят повече.

Пищящото момиченце обърна глава, взря се право в очите на Сорая с онази чиста уязвимост, присъща само на малките деца. Писъците му утихнаха до задавено хълцане.

— Дай ми я. — Сорая протегна ръце. Тайрон постави бебето в прегръдките й. То веднага положи глава на гърдите на Сорая и размърда устни, готово да суче. — Гладна е, Тайрон.

Той излезе от стаята и се върна с бутилка с мляко. Отвори я и изпробва температурата на външната страна на китката си.

— Добре е — каза той, подавайки й бутилката.

Сорая го погледна. Тя доближи бутилката до устните на пеленачето.

— Никога не съм си мислила, че си толкова привързан към домашния живот.

— Не ти ли е хрумвало дори, че може да имам хлапе?

— Това бебе твое ли е?

— Тц. На сестра ми е. — Той се обърна и извика: — Айша!

На вратата не се появи никой, но Тайрон явно беше усетил движение отвън, защото каза:

— Хей, ела.

Сорая мярна сянка, след това слабичко момиченце с големи очи с цвят на кафе се появи на прага.

— Не бъди толкоз срамежлива, момиче. — Гласът на Тайрон бе станал по-мек. — Това е мис Таен агент!

Айша сбърчи чело.

— Мис Таен агент! Не те ли е страх?

Баща й се засмя добродушно.

— Не. Виж как държи Дарлона. Тя няма да те ухапе, нали, мис А.?

— Не и ако ме наричаш Сорая, Айша. — Сорая се усмихна на момиченцето, което беше доста красиво. — Мислиш ли, че можеш да го направиш?

Айша я погледна, въртейки едната си плитка около слабичкия си показалец. Тайрон щеше да я смъмри отново, но Сорая го прекъсна, като каза:

— Имаш толкова красиво име. На колко години си, Айша?

— На шест — каза момичето много меко. — Какво означава името ти? Моето означава живот и благополучие.

Сорая се засмя.

— Знам, на арабски е. „Сорая“ е дума от фарси. Означава „принцеса“.

Очите на Айша се отвориха по-широко и тя направи няколко крачки навътре в стаята.

— Наистина ли си принцеса?

Сорая се опита да сдържи смеха си и каза с пресилена сериозност.

— Не съм истинска принцеса, не.

— Тя е нещо като принцеса. — Тайрон не обърна внимание на заинтригувания поглед на Сорая. — Само че не бива да се знае.

— Защо? — Детето вече беше съвсем запленено.

— Защото я преследват лоши хора — каза Тайрон.

Момиченцето погледна нагоре към него.

— Като онези, които застреля ли, тате?

В настъпилата тишина Сорая чу шума от улицата: гърленото ръмжене на мотоциклети, гърменето на хип-хопа, виковете и разгорещените разговори.

— Иди да си играеш с леля Либи — подкани я той внимателно.

Айша погледна още веднъж към Сорая и излезе от стаята.

Тайрон се обърна към Сорая, но преди да заговори, свали едната си обувка и я запокити силно и умело нанякъде. Сорая се обърна и видя огромен плъх да се гърчи в ъгъла. Тайрон избърса обувката си, уви плъха в стари вестници и го изнесе от стаята.

Когато се върна, каза:

— Що се отнася до майката на Айша, това е стара история. Беше убита при стрелба от минаващ автомобил. Беше с двама нейни братовчеди, които вбесили някакви гангстери от квартала, защото отмъкнали пари от някаква наркосделка. — Лицето му помръкна. — Не можех да оставя това така, чат ли си.

— Не — каза Сорая. — Не мога да си представя, че би могъл.

Бебето беше изпило бутилката и сладко спеше. То лежеше в ръцете на Сорая и дишаше дълбоко и равно.

Тайрон замълча, явно притеснен. Сорая вдигна глава.

— Какво има?

— Аз имам да ти казвам нещо важно, поне мисля, че е важно. — Той седна на края на леглото. — Това не е кратка история, но аз ще се опитам да ти я разкажа накратко.

Тайрон й разказа за автосервиза „Ем енд Ен Бодиуърк“, как той и Ди Джей Танк мислели да го използват за нов щаб на групата си. Каза й как видял въоръжените мъже през нощта и как той и Ди Джей Танк се промъкнали, след като мъжете си тръгнали, как открили „пластичен експлозив и някакви такива гадости“. Каза й как проследил двойката — мъжа и жената, които нарязали тялото на един мъж.

— Боже господи. — Сорая го прекъсна. — Можеш ли да опишеш мъжа и жената?

Той описа ужасяващо точна картина на фалшивия Линдрос и Ан Хелд. Колко малко познаваме хората — помисли си Сорая горчиво. — Колко лесно е да ни заблудят.

— Окей — каза тя най-накрая, — какво стана тогава?

— Те подпалиха сградата. Изгоря до основи.

Сорая се замисли.

— Значи дотогава експлозивите са били преместени.

— Вярно — кимна Тайрон. — Те са някъде другаде. Тези двамата гадняри, които разкарах от теб на 9-а и „Флорида“? Разпознах единия. Беше на пост онази нощ пред „Ем енд Ен Бодиуърк“.