Ерик Лустбадер
Предателството на Борн (29)

Двайсет и осма глава

Затворен дълбоко под земята в комплекса на „Дуджа“ в Миран Шах, в килия без прозорци, Мартин Линдрос прокара ръка по дупката, където беше дясното му око. Беше му станало навик. Главата му пулсираше от кошмарна болка. Чувстваше окото си като жарава, само че окото му вече не беше негово. То принадлежеше на брата на Фади, Карим ал Джамил ибн Хамид ибн Ашеф ал Уахиб. Първоначално тази мисъл предизвикваше гадене. Той повръщаше често и обилно като наркоман в абстиненция. Сега тя просто го караше да се чувства дълбоко потиснат.

Оскверняването на тялото му, отнемането на негов орган приживе, бе ужас, от който никога нямаше да се възстанови. Минаваше му мисъл за самоубийство, разбира се, но това бе средство за страхливци, а той не беше страхливец. Сънят му убягваше, а когато тялото му вече не издържаше, съзнанието му потъваше в мрак, от който той се надяваше никога да не излезе.

А когато се събуждаше, си спомняше, облян в студена пот, сънищата за огромни гарвани, които кълват месата му, и тогава жадуваше да е винаги буден. Спомняше си за любимия си Омир, представяше си Полифем, циклопа, който разкъсвал на парчета моряците, докато техният капитан Одисей не го убил. А той неудържимо искаше да разкъса Фади на парчета.

Вратата се отвори и в килията влезе Фади с изкривено от гняв лице. Без да каже дума, той пристъпи към Линдрос и силно го удари по главата. Зашеметен, Линдрос се строполи на каменния под. Догади му се. Фади го изрита.

— Борн е мъртъв. Чуваш ли ме, Линдрос? — Гласът му трепереше, някаква плашеща острота звучеше в думите му, сякаш беше на ръба на емоционален срив. — Немислимото се случи. Бях лишен от едно отмъщение, което бях планирал внимателно. Всичко е провалено от непредвидимата съдба.

Междувременно Линдрос се посъвзе и се подпря на лакът.

— Бъдещето е непредвидимо — каза той. — То е непознаваемо.

Фади приклекна, лицето му почти докосваше това на Линдрос.

— Неверник. Аллах знае бъдещето. Той го показва на праведните.

— Фади, съжалявам те. Ти не можеш да видиш истината дори когато е пред очите ти.

С лице, помръкнало от гняв, Фади сграбчи Линдрос за раменете и го блъсна на пода на килията. Ръцете му се сключиха около гърлото на Линдрос, прекъсвайки дишането му.

— Аз може да не успях да убия Джейсън Борн със собствените си ръце, но ти си тук. Ще убия теб вместо него. Очите му почти бяха изскочили от орбитите, той стискаше гърлото на Линдрос в желязна хватка. Линдрос риташе и блъскаше, но нямаше нито силата, нито възможността да отблъсне Фади от себе си или да отмести ръцете му.

Той вече губеше съзнание, очите му се подбелваха, когато Абуд ибн Азиз се появи на отворената врата на килията.

— Фади…

— Махай се оттук — изкрещя Фади. — Остави ме!

Въпреки това Абуд ибн Азиз пристъпи през прага и влезе в килията.

— Фади, става въпрос за Вейнтроп.

Фади гледаше с бялото на очите. Бе го обзел убийствен гняв.

— Трябва да дойдеш веднага — настоя Абуд.

Фади отпусна хватката и се обърна към заместника си.

— Защо? Защо трябва да дойда веднага? Кажи ми, преди да убия и теб.

— Вейнтроп приключи.

— Всички предпазни мерки ли са взети?

— Да — каза Абуд. — Ядреното устройство е готово за използване.

* * *

Тайрон дъвчеше хамбургер и наблюдаваше с око на самоук инженер вдигането на една тежка греда, когато силно очуканият понтиак бе нападнат. Двама мъже в елегантни костюми излязоха от черен форд, който бе ударил фронтално понтиака. Те си говореха помежду си, но от шума на строителната площадка той не можеше да различи думите.

Тайрон стана от щайгата, която използваше като импровизирана пейка, и се запъти към мъжете. Единият явно държеше оръжие, но Тайрон успя да различи, че не е пистолет или нож, а електрошокова палка.

Когато единият от мъжете разби страничния прозорец на понтиака, Тайрон разпозна в него човек от външната охрана на „Ем енд Ен Бодиуърк“ — склада за високотехнологични експлозиви. Тези хора бяха нахлули в негова територия.

Захвърли хамбургера и се забърза към понтиака, който изглеждаше така, сякаш чудовищен камион го бе връхлетял и жестоко размазал. Този, който разби стъклото, се пресегна през него, а другият пъхна дясната си ръка с електрошоковата палка през отвора и размаха оръжието срещу човека вътре. Секунда по-късно двамата мъже започнаха да измъкват зашеметения шофьор.

Тайрон бе достатъчно близо, за да види, че жертвата бе жена. Докато я изправяха на крака, я обърнаха и той видя лицето й. Обля го студена пот. Това беше мис Агент! Мислите му трескаво запрепускаха и той се втурна натам.

Заради постоянния грохот от строителната площадка мъжете не го забелязаха, докато не се приближи почти до тях. Единият взе пистолета на мис А. и го насочи срещу Тайрон. С вдигнати ръце той се закова на крачка от тях. Стараеше се да не гледа към мис А. Главата й бе отпусната на гърдите, краката й изглеждаха като гумени. Здравата бяха я халосали.

— Разкарай се оттук — каза мъжът с пистолета. — Кръгом марш й си върви по пътя.

— Да, сър — отвърна той покорно, като се стараеше да изглежда уплашен.

Когато понечи да се обърне, ръцете му се плъзнаха отстрани. Автоматичен нож се озова в дясната му ръка, острието му изскочи и с мълниеносна извивка на тялото той го заби до дръжката между ребрата на мъжа, както бе научен да действа при уличните битки за територии.

Мъжът изпусна пистолета, очите му се обърнаха и краката му се подкосиха. Другият мъж посегна към електро-шоковата палка, но трябваше да помисли и за мис А. Той я блъсна към смачкания понтиак, но в този миг юмрукът на Тайрон раздроби хрущяла на носа му. Бликна кръв, която го заслепи. Тайрон заби коляно в слабините му, след което хвана главата му с две ръце и я блъсна в страничното огледало на колата.

Когато мъжът се строполи на земята, Тайрон му нанесе коварен ритник отстрани и му счупи няколко ребра. Наведе се и взе ножа си. След това вдигна мис А. на рамо, отнесе я до спрелия линкълн и я положи внимателно на задната седалка. Когато седна зад волана, огледа внимателно строителната площадка. За щастие понтиакът закриваше гледката на работниците. Те не бяха видели нищо от инцидента.

Той се изплю през страничния прозорец, запали мотора и потегли, като внимаваше да не превиши скоростта. Сега най-малко имаше нужда някое ченге да го спре за нарушаване на правилника.

* * *

Докато пълзеше нагоре по хълма, Борн подмина редица дървени постройки, издигнати през XIX век от гръцки и арменски банкери. Сега вилите бяха собственост на милиардери от Истанбул, чийто бизнес, като този на техните османски предшественици, обхващаше целия свят.

Докато караше велосипеда по следите на Мута ибн Азиз, той си мислеше за брата на Фади, Карим, мъжа, който бе взел лицето на Мартин Линдрос, дясното му око, неговата самоличност. На пръв поглед той бе последният човек, който можеше да бъде пряко замесен в плана на „Дуджа“. В края на краищата той бе наследникът, човекът, поел ръководството на „Интегрейтид Въртикал Текнолоджис“, когато баща му бе парализиран от куршума на Борн. Той бе братът с легитимен бизнес, бизнесмен като тези, които бяха построили тези съвременни дворци.

И сега за първи път Борн осъзна дълбочината на манията на двамата братя да отмъстят за убийството на сестра им. Сара бе сияйната звезда на семейството, носителка на честта на Хамид ибн Ашеф ал Уахиб, която се простираше назад през вековете, отвъд безкрайните пространства на арабската пустиня, отвъд самото време. Това бе чест, запечатана в трихилядната история на Арабския полуостров, на Синай, на Палестина. Техните прадеди бяха дошли от пустинята, бяха се изправяли отново след всяко поражение, бяха заличили едно позорно отстъпление, за да си върнат Арабския полуостров от враговете си. Техният патриарх Мохамед ибн Абд ал Уахиб бе един от великите ислямски реформатори. В средата на XVII век той обединил силите си с Мохамед ибн Сауд, за да създаде нова политическа общност. Сто и петдесет години по-късно двете семейства завладели Рияд и така се родила Саудитска Арабия.

Колкото и трудно да е за един западен гражданин да го разбере, Сара ибн Ашеф олицетворяваше всичко това. Разбира се, братята й щяха да обърнат небето и земята, за да си отмъстят на нейния убиец. Имаха нужда от време, за да измислят план за пълното унищожение на Борн — първо умствено, а след това и физическо. Не би ги задоволило само да го открият и да пуснат куршум в тила му. Не, планът бе да го пречупят, а след това Фади да го убие с голи ръце. Всичко друго би било недостатъчно.

Борн знаеше, че новината за смъртта му ще докара двамата братя до лудост. В това лабилно нервно състояние те бяха по-склонни да допуснат грешка. Толкова по-добре за него.

Той трябваше да съобщи на Сорая кой е мъжът, който се представяше за Мартин Линдрос. Извади мобилния си телефон, набра кода на страната и на града, след това нейния номер. Погледна часовника си. Ако нямаше закъснение, самолетът й трябва да е кацнал във Вашингтон преди повече от час.

Тя не отговори и Борн започна да се тревожи. От съображения за сигурност не й остави друго съобщение. В края на краищата се предполагаше, че е мъртъв. Той се молеше да не е попаднала в ръцете на врага. Но ако беше станало най-лошото, трябваше да се защити от Карим, който без съмнение щеше да провери входящите и изходящите й разговори. Отбеляза си наум да се опита да се свърже с нея след около час, към седем часа, по-малко от час преди Мута ибн Азиз да напусне Бююк Ада за мястото, където бе Фади в момента.

Краят наближава — бе казал пратеникът на Фади. Борн имаше толкова малко време да открие Фади, да му попречи да детонира ядреното устройство. Полазиха го тръпки.

Според картата, с която се беше сдобил на ферибота, островът се състоеше от два хълма, разделени от долина. Сега той се изкачваше по южния хълм, Юле Тепе, на върха на който се намираше старинният манастир „Свети Георги“ от XII век. Когато почти стигна върха, пътят се превърна в пътека. Палмовите дървета бяха отстъпили място на гъсти борови гори, сенчести, тайнствени и безлюдни. Вилите също бяха останали в ниското.

Манастирът се състоеше от поредица параклиси, разположени на три нива, и няколко допълнителни постройки. Точката, която показваше местоположението на Мута ибн Азиз, бе останала неподвижна вече няколко минути. Пътят стана твърде каменист и неравен за колело. Борн извади чантата си от коша, остави колелото и продължи пеша.

Нямаше нито туристи, нито пазачи, не се мяркаше никой. Бързо започна да пада мрак. Минавайки покрай паянтовата централна сграда, той продължи нагоре по хълма. Според проследяващото устройство Мута ибн Азиз беше вътре в малката предна сграда. Светлина от лампа проблясваше през прозорците.

Когато се приближи, точката започна да се движи. Борн се отдръпна назад зад един извисяващ се бор, откъдето проследи как пратеникът на Фади със старомоден газов фенер в ръка излезе от сградата и се запъти между две огромни скали в гъсталака на боровата гора.

Борн огледа набързо района и се увери, че никой не наблюдава сградата, след което се вмъкна през очуканата дървена врата в хладното преддверие. По-навътре горяха газови лампи. От картата разбра, че сградата някога е била използвана като приют за луди престъпници. Помещението беше съвсем голо. Сега явно не се използваше. Въпреки това личаха доказателствата за неговото мрачно минало. Каменният под бе осеян със забити метални халки, които вероятно са били използвани, за да бъдат завързвани обитателите, когато станат твърде агресивни. Отворена врата отляво водеше в малка празна стая, в която имаше само различни инструменти.

Той се върна в централната стая. Срещу прозорците, които гледаха на север към гората, имаше дълга маса за хранене от тъмно дърво. Върху масата, под щедрата светлина на лампите, лежеше голям лист плътна хартия. Борн се приближи и видя, че е карта с начертан върху нея план за полет. Въздушният маршрут водеше на югоизток през почти цялата територия на Турция, най-южните райони на Армения и Азербайджан, над Каспийско море, а след това, пресичайки част от Иран, диагонално през цялата широчина на Афганистан, с кацане в планински район точно на границата, в гъмжащия от терористи Западен Пакистан.

Значи Мута ибн Азиз нямаше да използва кораб, за да напусне Бююк Ада. Това бе частен самолет, който имаше разрешение да влезе в иранското въздушно пространство и разполагаше с достатъчно голям резервоар, за да измине 2200 въздушни мили без презареждане.

Борн погледна през прозореца към гъстата борова гора, в която бе изчезнал Мута ибн Азиз. Недоумяваше къде сред тези дървета би могла да бъде скрита самолетна писта, когато долови шум. Понечи да се обърне, когато остра болка разцепи главата му. Усети, че пада, след което настъпи мрак.