Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Мечът на Гедеон (8)

8.

Скайлайн Драйв заобиколи Стормтауър Ридж и отзад се показа Манахоук Лодж & Ризорт, група кооперации и къщи в алпийски стил, струпани около хотел и игрище за голф в подножието на планината Стормтауър. В мъгливата далечина синееха многобройните върхове на Блу Ридж.

На входа на курорта Дайкович отпусна педала, спря на портала и каза:

— Имам резервация.

Охраната му махна да продължи.

Крю беше оставил този адрес в мотел „Луна“ — „в случай че някой го потърси“, според рецепционистката. В момента бе отседнал в курорта — уединен, отдалечен и несъмнено с много охранителни камери. Тъй че или, както предполагаше Тъкър, Крю се готвеше да се срещне с някой от своите… или това беше капан. Последното изглеждаше по-вероятно. Но капан за кого? С каква цел?

Мина по отбивката, паркира отпред и даде на служителя петдоларова банкнота.

— Връщам се след пет минути.

— О, да — отвърна жената на рецепцията на въпроса му. — Гедеон Крю пристигна тази сутрин. — Затрака на клавиатурата. — Остави съобщение за вас, че се изкачва на Стормтауър…

— За мене ли?

— Ами, в съобщението пише, че щял да го потърси някой, на когото да предадем къде е отишъл.

— Ясно.

— Тук пише, че щял да се изкачи на Стормтауър по Соумил Трейл и да се върне към шест.

— Колко дълго е изкачването?

— Около два часа в едната посока. — Тя се усмихна и плъзна поглед по тялото му. — За вас сигурно по-малко. Съобщението е оставено на рецепцията… точно преди двайсет минути.

— Имате ли карта на планината?

— Разбира се.

Жената му даде подробна топографска карта, на която ясно бяха означени туристическите маршрути. Дайкович се върна при колата си и седна зад волана. Началото на Соумил Трейл не беше далеч. Според картата пътеката лъкатушеше нагоре по планинския склон, очевидно следвайки стар горски пожарникарски път.

Крю можеше да е дал указанията на рецепцията, за да го открие човекът с когото имаше среща. И все пак изглеждаше малко вероятно. Никой шпионин нямаше да е толкова несръчен, че да остави такава следа. Да, повече приличаше на капан. Не конкретно за него, а за всеки, който го преследва. В такъв случай джихадистът трябваше да е на планината и да чака в засада край Соумил Трейл.

Дайкович разгледа картата. Имаше много по-бърз и по-пряк път до върха — минаваше по главната просека за ски лифта от задната страна на планината.

Той пресече курорта и игрището за голф и стигна до паркинга на ски лифта. Слезе, отвори багажника и извади кутия за пистолети. Върна се в колата и отключи кутията, която съдържаше колт M1911 и раменен кобур. Сложи си кобура със заредения пистолет и си облече яке. Затъкна в колана си нож и още един в кубинката си, а в джоба на крачола си пъхна берета двайсет и втори калибър. В малката си раница сложи патрони, бинокъл и две бутилки вода.

Отново проучи картата. В един участък с голи хълмчета по Соумил Трейл имаше няколко подходящи места за засада. Ако Крю имаше такова намерение, щеше да избере точно това място.