Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Мечът на Гедеон (10)

10.

Гедеон Крю видя бързото движение, зърна проблясъка на стомана и се метна настрани, ала закъсня. Ножът го улучи в рамото и се заби почти до дръжката. Той политна назад и понечи да вдигне пушката, но Дайкович се хвърли върху него, блъсна го с огромна сила и я изтръгна от ръцете му. Крю чу изкънтяването на собствената си глава, която се удари в един камък.

За миг светът угасна. После той отново дойде на себе си. Лежеше проснат на земята, под прицела на собствената си пушка. Усещаше разкъсващата пареща болка в рамото си, течащата кръв. Понечи да извади ножа.

— Не. — Дайкович отстъпи назад. — Дръж си ръцете настрани. И си прочети молитвата.

— Недейте — каза Гедеон.

Сержантът зареди патрон в патронника.

Гедеон си наложи да мисли, да разпръсне мъглата в ума си.

— Какво знаете за мен, освен онова, което ви е казал Тъкър? Господи, не можете ли да разсъждавате сам?

Дайкович вдигна пушката и го погледна в очите. Гедеон беше обзет от отчаяние: ако умреше, баща му никога нямаше да бъде отмъстен и Тъкър никога нямаше да получи възмездие.

— Вие не сте убиец — каза той.

— За тебе ще направя изключение. — Показалецът на Дайкович легна върху спусъка.

— Ако ще ме убивате, поне ми направете една услуга: вземете плика. Прегледайте историята, която ви разказах. Проследете доказателствата. И после постъпете както смятате за правилно.

Сержантът мълчеше.

— Намерете някой, който е бил там през осемдесет и осма. Ще видите. Баща ми беше хладнокръвно застрелян — с вдигнати ръце. И тази докладна записка — истинска е. Накрая ще се уверите и в това. Защото ако отнемете живота ми, ще трябва и да се нагърбите с отговорността да откриете истината.

Дайкович се взираше в него със странно напрежение. Не натискаше спусъка — засега.

— Звучи ли ви правдоподобно? Не че човек с пълен достъп до класифицирана информация в Лос Аламос може да предава тайни на Ал Кайда — това е възможно. Не. А че генерал Тъкър може да знае за това? И че ще помоли точно вас да се погрижите за този проблем? Струва ли ви се логично?

— Ти имаш влиятелни приятели.

— Какви влиятелни приятели?

Сержантът бавно отпусна пушката. Пребледнялото му лице лъщеше от пот. После изведнъж приклекна и посегна към дръжката на забития в рамото на Крю нож.

Гедеон се извърна. Край. Дайкович щеше да му пререже гърлото и да остави трупа му да се въргаля в праха.

Военният стисна дръжката и изтегли ножа от рамото му.

Гедеон изкрещя. Сякаш бяха изгорили плътта му с нажежено желязо.

Ала Дайкович не вдигна ножа, за да нанесе удар. Вместо това си съблече ризата и я наряза на ивици. Гедеон — виеше му се свят от болка и изненада — смаяно наблюдаваше как сержантът превързва рамото му.

— Дръж тук — каза Дайкович.

Гедеон притисна превръзката към раната.

— Трябва да те заведем в болница.

Крю кимна. Усещаше как платът подгизва от кръвта. Опитваше се да овладее пронизващата болка, станала още по-силна след изваждането на ножа.

Военният му помогна да се изправи.

— Можеш ли да вървиш?

— Целият път нататък е по нанадолнище — изпъшка Гедеон.

С помощта на Дайкович, който ту го носеше, ту го влачеше, след петнайсет минути стигнаха при колата на сержанта и той му помогна да се настани на предната дясна седалка.

— Колата под наем ли е? — попита Гедеон. — Ще си изгубите депозита заради кръвта по седалката.

Старият войник затвори вратата, заобиколи, седна зад волана и запали мотора. Лицето му беше бледо, решително, свъсено.

— Значи ми повярвахте, така ли? — попита Гедеон.

— Да речем.

— Какво ви накара да промените мнението си?

— По-спокойно. — Дайкович изкара колата на заден от паркинга и превключи на първа. — Когато човек осъзнае, че ще умре, всичко се свежда до основните неща. Той се пречиства. Приключва с дрънканиците. Виждал съм го в битка. И го видях в очите ти, когато повярва, че ще те убия. Видях омразата и отчаянието ти — и искреността ти. Тогава разбрах, че не лъжеш. Което значи… — Той се поколеба, настъпи газта, гумите засвириха по чакъла и автомобилът се стрелна напред.

— Което значи, че Тъкър ме е излъгал — продължи военният. — А това ме вбесява.