Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Мечът на Гедеон (39)

39.

— Тази вечер съм донесъл да гледаме филм — каза Гедеон, докато се настаняваше на бялата кожена пейка в Есекс Хаус, усмихна се на Минди Джексън и се обърна към сервитьора: — Донесете ми същото като на нея, сухо и силно, с две маслинки.

— Какъв филм? — попита агентката.

— Шоуто на Марк У. — Гедеон остави дивидито на масата. — От момента, в който слиза от самолета, до таксиметровата стоянка.

Тя се засмя.

— Какво ти е толкова смешно?

— Вече съм гледала това шоу. Кофти е — няма нищо. Абсолютно нищичко.

Гедеон се изчерви.

— Гледала си го?!

— Майтапиш ли се? Това беше първото, което направихме. Как го взе?

Донесоха напитките и той вдигна чашата си, за да скрие разочарованието си.

— Използвах дипломатическия печат в паспорта си. И малко крясъци.

— Някой ден ще се натъкнеш на човек, който няма да ти се върже на глупостите.

— Дотук обаче всичко е наред.

Джексън поклати глава.

— На света има и по-умни от теб.

— Аз не съм го гледал — заинати се Гедеон. — Ще го гледаш ли с мен — горе в стаята ни?

— В стаята ни ли? — Усмивката й стана малко студена. — Случилото се в Дубай си остава там. Ще го гледаме в моята стая. Ти намери къде да спиш. Край на споделянето, ако ми позволиш да използвам очарователния ти израз.

Той се опита да си придаде невъзмутим вид.

Минди допи чашата си и се изправи.

— Ще се разочароваш.

— Вече се разочаровах.

Качиха се в стаята й и Гедеон включи дивиди плейъра и зареди диска. Първият кадър показваше панорамен изглед от изхода. В долния край имаше лента с часа, датата и мястото. След малко се появи У. Изглеждаше приблизително така, както си го спомняше: рядка коса, високо чело, плах, малко бледен. Прекоси кадъра и си проправи път през група пътници, чакащи следващия полет.

Последва бърза поредица кадри, един след друг, показващи как У пресича терминала, насочва се към паспортния контрол, нарежда се на безкрайната опашка за чужди граждани, минава проверката, после и митницата, и се спуска с ескалатора.

— Хей, това там си ти! — възкликна Джексън. — Като сърна пред автомобилни фарове.

— Много смешно.

Записът свършваше навън с потеглянето на таксито.

Гедеон разтърка очи. Чувстваше се като пълен глупак: да поеме за нищо толкова голям риск на летището — риск, който спокойно можеше да се обърне срещу него.

— Уморена съм — каза агентката. — Часовата разлика си взима своето, пък и нощес не мигнах, заради теб. Ако не възразяваш?

Гедеон се взираше в замръзналото на екрана такси.

— Искам още веднъж да видя само едно нещо…

— Вън.

— Не, наистина. Искам още веднъж да видя нещо. В самото начало.

— Какво?

— Когато У минава сред онези чакащи хора. Забеляза ли една азиатка с момченце?

— Имаше много азиатци.

— Да, но… Искам пак да видя този момент.

Тя въздъхна. Изгледаха записа още веднъж.

— Ето! — възкликна Гедеон.

— Не видях нищо.

— Виж пак. — Той върна записа и го пусна на бавни обороти.

— Нищо не виждам. Повярвай ми, нашите експерти са го анализирали до най-малки подробности.

— Мълчи и гледай… Ето! — Гедеон замрази кадъра. — Класически номер. Манипулация с обърната навън длан.

— Какво?

Той се изчерви.

— Учил съм фокусничество. — Не й разкри причините, поради които се е занимавал с това. — Научаваш се да манипулираш късчета хартия. Илюзионистите наричат такива движения „манипулации“. Обикновено се изпълняват с карти. — Гедеон върна записа и отново го пусна, кадър по кадър. — Внимавай сега. Когато У се приближава, момченцето изпуска мечето… тя се навежда да го вдигне… всички, които я гледат, ще следят ръката, с която вдига мечето. Но я виж лявата й ръка… Лявата й длан е обърната навън с изпъната китка… После У я подминава и след това лявата й ръка е свита, а китката — леко извита.

Той за пореден път пусна записа, пак кадър по кадър.

— Май го видях — колебливо рече Джексън. — Той й подава нещо.

— Не. Не! Обратното — тя му подава нещо. И го прави така, че да го скрие от всички, които я гледат от какъвто й да е ъгъл.

— Защо тя ще му дава нещо?

— Нямам представа. — Гедеон спря записа, откъсна парче от лист с логото на хотела и й демонстрира фокуса.

— Проклета да съм. Но ако тя му е дала бележка, къде е?

— Кой знае? Сигурно я е унищожил, когато е разбрал, че го преследват.

— Тази жена е ключът — заключи Минди. — Трябва да я открием.

Гедеон кимна.

Тя се обърна към него.

— Ще си разделим работата. Ти търси момчето, аз ще търся жената.

— За бога, как да намеря това момче… — Гедеон млъкна, забелязал на екрана нещо друго, нещо, което Джексън и всички останали явно бяха пропуснали.

Агентката вече си обличаше палтото.

— Обади ми се, ако откриеш нещо. Аз също ще ти се обадя.