Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Мечът на Гедеон (65)

65.

Насочи вниманието си към стената от сандъци. На дъното на изкопа нямаше опасност да бъде улучен — и се надяваше, че Минди е заела позиция в гората, готова да повали Кимащия жерав, ако се опита да пресече полето. Въпреки това нямаше време за губене. Смъкна визьора, прибра го в раницата, сложи си начелника и включи фенера. Пред погледа му се появи стена от чамови сандъци, десет реда по пет. По-рано чисти, сега малките ковчези бяха покрити с кал. Мълния разцепи небето. Дъждът продължаваше да се лее. Вонята беше почти непоносима: напомняше му за комбинация от разлагащо се месо, мръсни чорапи и синьо сирене.

Прочете номерата на горния ред: 695–1078 МСХ, 695–1077 СЛХД, 695–1076 БГХ. „1076 минус 998 равно на 78“ — помисли си. Значи краката на У трябваше да са седемдесет и осем сандъка назад. Един бърз поглед му показа, че търсеният номер не е в предната редица сандъци. Извади кирката от раницата, замахна към един сандък от най-долната редица и заби върха в него. Когато го измъкна от стената, цялата колона с трясък пропадна надолу, много от сандъците се разбиха, навсякъде се разхвърчаха разлагащи се ръце и крака, развявайки етикетите си във въздуха. Смрадта го обгърна като плътна мъгла.

Срутването на предната колона разкри следващата стена сандъци. Гедеон насочи лъча на фенера към тях, но номерата на повечето бяха замазани с кал. Започна да ги бърше един по един, за да може да ги прочете.

Изведнъж чу зловещ звук: двигателя на втората фадрома. И тогава осъзна грешката си. Беше оставил ключовете в другата машина.

Ревът на фадромата му подсказа, че се носи по полето с пълна скорост.

Той си сложи визьора и се покатери до ръба на изкопа. Втората фадрома се приближаваше, около нея летяха буци кал, колелата й кипяха в мократа почва, кофата й бе вдигната като жило на скорпион. Кимащия жерав я беше разположил отпред като щит, следвайки примера на Гедеон.

Имаше още около минута.

Можеше да направи само едно. Хвана се за един корен в горния край на траншеята, изтегли се навън и скочи в собствената си фадрома, която стоеше наблизо с включен двигател. Град от куршуми засвистя в кабината, докато спускаше кофата, която го защити, ала в същото време му отне видимостта.

Нагласи кофата така, че да вижда над горния й край, после се насочи право към другата машина — двайсет тона стомана, фучащи по калното поле. Затисна педала на газта с раницата, изправи се, надвеси се навън с беретата си и няколко пъти дръпна спусъка. Изстрелите му обаче не бяха точни и куршумите безобидно рикошираха от кофата на приближаващия се катерпилар. Разстоянието между тях бързо се скъсяваше — движеха се един срещу друг с трийсет километра в час. Кимащия жерав отговори на огъня с по-точна стрелба и принуди Гедеон да се скрие в кабината.

До сблъсъка оставаха петнайсет, най-много двайсет секунди. Гедеон се приготви, припряно закопча предпазния си колан, като мислено пресмяташе стотици възможни сценарии.

Сблъскаха се с ужасяващо разтърсване и оглушителен трясък на стомана в стомана. Ударът го запрати напред, изкриви кабината му и пръсна и без това пробитото предно стъкло. Той моментално превключи на задна, натисна педала и бясно обърна машината с помощта на джойстика. Кимащия жерав правеше същото, превръщайки калта във вряща маса, докато заемаше позиция.

Гедеон протегна стрелата напред, размаха кофата като тояга и я завъртя към кабината на другата машина. Четвърт тон стомана се люшна с хидравличен вой, ала Кимащия жерав предвиди хода му, блокира го и двете стрели се блъснаха една в друга с оглушителен трясък.

Като пръскаше хидравлична течност, фадромата на Гедеон отскочи настрани и в кабината почти незабавно се забиха куршуми — един улучи гърдите на бронираната му жилетка, залепи го за облегалката и му изкара въздуха.

В същия миг Гедеон видя, че сблъсъкът е извъртял машината му в удобна за нападение позиция. Вдигна кофата и тежко я стовари върху кабината на противника си, но Кимащия жерав за пореден път предвиди атаката и се понесе напред, удари фадромата му с кофата и я отблъсна назад. Кофата на Гедеон ожули ъгъла на другата кабина с дъжд от искри и той бясно заработи с пулта — трябваше да спусне стабилизаторите, та да не допусне фадромата му да се преобърне.

Кимащия жерав вдигна кофата си по-високо и се приготви да нанесе ужасяващ удар. Тази маневра го оголи. Гедеон заряза пулта, хвана беретата с две ръце и изпразни пълнителя срещу кабината на убиеца. Но противникът му беше залегнал, защитен от спуснатата си кофа, ъгъл, който Гедеон не можеше да покрие.

Гедеон отново насочи вниманието си към пулта, настъпи газта и блъсна другата машина, докато вдигаше кофата, за да я стовари върху кабината на врага си. Кимащия жерав парира хода му със собствената си кофа и те се сблъскаха с нов дъжд от искри. В същото време той високо вдигна стрелата и нанесе удар отгоре върху кабината на Гедеон. Разнесе се страховито хрущене и горната половина на кабината се огъна навътре с взрив от разкъсан метал и пластмаса, разкъсани жици и изолация.

Гедеон се метна на пода и едва не беше смазан от покрива на кабината. Сега обаче неговата фадрома бе безполезна, седалката — смачкана, пултът — разбит. И чуваше, че Кимащия жерав вдига кофата за поредния смъртоносен удар. Трябваше да се измъкне навън.

Хвърли се към изкорубената врата. Тя не поддаваше.

Кофата на Кимащия жерав се стрелна надолу с разтърсващ костите трясък и едва не заклещи Гедеон сред останките, но когато отново се вдигна, един от зъбите й се закачи за ламарината и разкъса дупка в кабината. Гедеон се възползва от шанса, провря се през отвора, като едновременно с това извади торъса и стреля по противника си. Пльосна се в калта и се претърколи. Кимащия жерав за пореден път вдигна кофата с очевидното намерение да го смачка като буболечка. Гедеон скочи на крака и се втурна към убежището на изкопа — на цели петдесет метра оттам.

Град от куршуми осея калта около него. Един го улучи в гърба и го повали по корем на земята. Бронираната жилетка го спаси, но той се сгърчи, неспособен да се изправи, разкъсван от пареща болка. Виждаше, че наоколо се забиват още куршуми, все по-близо, после чу рева на фадромата, понесла се към него с пълна скорост. Нямаше да успее да се добере до рова…

… И тогава откъм горичката се разнесе далечно пат пат пат, последвано от звън на куршуми в метал. Минди. Изстрелите накараха Кимащия жерав да промени посоката на стрелбата си и да спре машината, за да я обърне и да се защити. Гедеон се възползва от тази възможност, изправи се, с олюляване стигна до траншеята и се метна вътре.

Обърна се и от ръба на изкопа откри огън срещу Кимащия жерав. Изпразни пълнителя, презареди с треперещи ръце и продължи да стреля.

Убиецът се озова под кръстосан огън. Въртеше кофата в опит да я използва като щит, ала не можеше да се защити едновременно от двете посоки. Потегли назад с бесен дизелов рев и се понесе по полето, далече от обсега на оръжията. Гедеон спря да стреля и използва момента, за да презареди. Видя тъмния силует на Минди да тича към него — тя стреляше в движение. Той изпразни пълнителя, за да я прикрие, и след малко агентката скочи в рова. От отсрещния край на полето затрещяха нови изстрели.

— Трябваше да останеш в горичката! — надвика бурята Гедеон.

— А кой ще те прикрива, докато търсиш крака?

Имаше право, разбира се.

Тя зае позиция на ръба на траншеята и откри огън. Ответните изстрели вдигаха буци пръст наоколо или се забиваха в стените на рова зад тях. Гедеон бързо се обърна към сандъците, насочваше лъча на фенера към всеки и бясно бършеше калта. Откри го точно по средата: 695–998 МСХ.

— Ето го!

— Бързо! — Минди продължи да стреля от ръба на изкопа.

Гедеон припряно смъкна горните сандъци, като ги захвърляше настрани, хвана с две ръце този, който му трябваше, и го свали на дъното на траншеята. Гърдите и гърбът му пулсираха от усилието: куршумите на Кимащия жерав му бяха счупили едно, а може би и две ребра. Той замахна с кирката, с всичка сила удари капака и го разцепи. Вторият удар разби останалите дъски. Лъчът на фенера му се насочи към съдържанието на сандъка.

— Мамка му! — извика Гедеон. — Това е ръка!