Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Мечът на Гедеон (24)

24.

Упоритият като бръмчене на комар звън прекъсна изключително приятния сън на Том О’Брайън. Той се надигна, изсумтя и погледна часовника. Девет и половина сутринта. Кой можеше да го смущава в този безбожен час?

Звънецът отново прозвуча, три къси натискания. О’Брайън изруга, отметна завивката, избута котката на пода, отиде до вратата и натисна бутона на домофона.

— Върви на майната си.

— Аз съм, Гедеон. Отвори.

— Известно ли ти е колко е часът?

— Първо ми отвори, после ще ми четеш конско.

О’Брайън натисна бутона за отключване на вратата, откачи веригата, върна се при леглото си, седна и заразтрива слепоочията си.

След минута се появи Гедеон. Носеше голяма пластмасова кутия. О’Брайън се вторачи в него.

— Ти ли си бе? Кога се домъкна в града?

Без да му обръща внимание, Гедеон остави кутията, отиде до прозореца, отмести завесата с показалец и надникна навън.

— Ченгетата ли те гонят? Още ли обираш музеи?

— Знаеш, че отдавна се отказах от това.

— Изглеждаш адски скапан.

— Винаги си бил наблюдателен. Това е едно от нещата, които харесвам в теб. Къде е кафето?

О’Брайън посочи към кухненския бокс в дъното на просторното помещение. Като гледаше да е по-далеч от мръсните съдове в мивката, Гедеон направи кафе и се върна при О’Брайън.

— Леле, как смърдиш! — възкликна приятелят му, докато си наливаше чашата. — И дрехите ти са отврат. Какво си правил, по дяволите?

— Плувах в Харлем и ме гониха в метрото, наложи се да прескачам релсите.

— Без майтап?

— Без.

— Вземи се изкъпи.

— С удоволствие. А, и дали ще можеш да ми дадеш някакви дрехи?

О’Брайън отвори дрешника, затършува в огромна купчина подозрително мръсни дрехи, избра няколко и му ги подхвърли.

След десет минути Гедеон беше изкъпан и облечен в относително чисти дрехи. Бяха му малко големи — О’Брайън не бе останал мършав като него — и имаха сатанистки изображения и емблеми на дет метал групата „Канибал Корпс“.

— Изглеждаш великолепно — одобри промяната му О’Брайън. — Ама много високо си вдигнал гащите. — Пресегна се и смъкна дънките до средата на задника му. — Ей така се носят.

— Имаш ужасен вкус за музика и облекло. — Гедеон ги вдигна отново до кръста си. — Виж, трябва да ми помогнеш. Имам няколко проблема, които можеш да решиш.

О’Брайън сви рамене и отпи глътка кафе.

Гедеон отвори пластмасовата кутия и извади един лист.

— Работя по една секретна задача. Не мога да ти разкрия много, освен че търся едни планове.

— Планове? Какви планове?

— За оръжие.

— Жестоко. Какво оръжие?

— Не знам. И наистина не мога да ти кажа повече.

— Гедеон му подаде листа. — Тук има някакви числа. Нямам представа какво означават. Искам ти да ми кажеш.

— Някакъв шифър ли е?

— Знам само, че са свързани с планове за оръжие.

О’Брайън се втренчи в листа.

— Веднага мога да ти кажа, че има теоретична горна граница в количеството информация, която може да се съдържа в тия числа, и тя не е достатъчна, за да представлява подробен план за някакъв тапешник.

— Числата може да са нещо друго — парола, банкова сметка или депозитен сейф, упътване към скривалище, шифровано име или адрес на човек за свръзка… а спокойно може да са и рецепта за китайска манджа.

О’Брайън се ухили. Отдавна беше свикнал с изчезванията и появяванията на приятеля си, с неговите мрачни настроения, потайни занимания и полукриминални навици. Това обаче биеше всичко. Той се вторачи в числата, после се ухили широко.

— Тия числа са абсолютно случайни.

— Откъде знаеш?

— Ами погледни ги — изсумтя О’Брайън. — Не може да са шифър. Просто не може.

— Тогава какво са?

О’Брайън сви рамене и остави листа.

— Какво друго носиш в тая кутия?

Гедеон бръкна вътре и извади паспорт и кредитна карта. Приятелят му ги взе — и двете бяха китайски.

— Всичко това… законно ли е?

— Нужно е — за страната ни.

— Откога стана патриот?

— Какво му е лошото на патриотизма, особено когато е доходен?

— Патриотизмът, скъпи ми приятелю, е последното убежище на мошеника.

— Спести ми левичарското си дрънкане. Нещо не те виждам да си събираш багажа и да заминаваш за Русия.

— Добре де, добре, стига си се палил. Та какво да правя с тоя паспорт и тая кредитна карта?

— И двете са с магнитни ленти, които съдържат информация. Искам да я свалиш и анализираш, да видиш дали в нея не е скрито нещо необичайно.

— Лесна работа. Друго?

Гедеон отново се наведе над кутията, с невероятна тържественост извади пликчето с джиесема и му го подаде.

— Това е адски важно. Беше на един китайски физик. Искам да извадиш цялата информация от телефона. Вече свалих списъка на последните му разговори и контактите му, но е подозрително кратък — може да има скрити или изтрити номера. Ако го е използвал за интернет, искам цялата история. Ако има снимки, искам и тях. И накрая най-важното — мисля, че има голяма вероятност плановете за оръжието да са скрити в този телефон.

— Имаш късмет, че знам да чета и пиша на китайски.

— Според тебе защо съм тук? — попита Гедеон. — Понеже ми е домъчняло за грозната ти мутра ли? Дойдох при тебе, защото притежаваш най-различни дарби.

— При това не само интелектуални. — О’Брайън остави джиесема на масата. — Ще получа ли някакви мангизи и аз?

Гедеон измъкна от джоба си дебела пачка и каза:

— И то прилична сума.

Отдели десет влажни банкноти.

— Хиляда долара. Ще ти дам още хиляда, когато свършиш. И ми трябва за вчера, нали разбираш?

О’Брайън взе банкнотите и грижливо ги налепи на перваза да се сушат.

— Сериозно предизвикателство. Обичам предизвикателствата.

Гедеон се поколеба.

— И още нещо. — Гласът му изведнъж се промени.

О’Брайън се обърна към него. Гедеон вадеше някакъв кафяв плик.

— Това са рентгеновите снимки и томографиите на един приятел. Човекът не е добре и иска да ги види доктор.

О’Брайън се намръщи.

— Защо не се обърне към личния си лекар? Нищо не разбирам от медицина. Или пък ги занеси на твоя лекар, за бога!

— Зает съм. Виж, човекът просто иска друго мнение. Сигурно познаваш доста добри лекари тук.

— Ами, естествено, знам един-двама в медицинския факултет. — Отвори плика и извади една от снимките. — Името е изрязано.

— Човекът иска да запази анонимност.

— Цялата ти работа е мътна. Лекарите са скъпи.

Гедеон остави на масата още две стотачки.

— Просто го направи, моля те.

— Добре де, споко. — О’Брайън като че ли малко се сепна от изненадващо резкия тон на приятеля си. — Ще отнеме време обаче. Тия хора са много заети.

— Само внимавай и за бога, дръж си голямата уста затворена. Без майтап. Утре ще дойда пак.

— Не и преди обед, моля те — изпъшка О’Брайън.