Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Мечът на Гедеон (53)

53.

— Писна ми от тебе — каза О’Брайън, когато Гедеон, както винаги, влезе, без да чука.

— Това ли е типът, за когото ставаше дума? — попита недоволно Епстайн, ядосана, че са я вдигнали от сън в толкова късен час. Беше разчорлена и в адски кофти настроение, защото, поне според О’Брайън, очакваше нещо съвсем различно, когато я будят посред нощ. Винаги беше готова за едно хубаво чукане, трябваше да й се признае.

— Гедеон, това е Епстайн. Епстайн — запознай се с Гедеон.

— О’Брайън каза, че се казваш Сади. — Гедеон стисна вяло протегната му от физичката ръка.

— Всеки, който ми вика Сади, получава шамар — изсумтя тя. — Дано да е нещо важно.

— Важно е — увери я Том и побърза да развие лъжата, която беше приготвил. — Нали си спомняш ония числа, дето ти ги дадох? Е, получихме рентгенови снимки на един контрабандист, нали разбираш, той катастрофирал, обаче носел нещо незаконно в крака си…

Епстайн го прекъсна с махване на ръка и се обърна към Гедеон.

— Ти ми обясни за какво става дума.

Той я погледна. Беше прекалено изтощен, за да лъже.

— Заради собствената ти безопасност е по-добре да не знаеш нищо.

Тя отново махна с ръка.

— Щом казваш. Давай да вършим работа.

Том О’Брайън възбудено потри ръце. Обожаваше интригите.

— Давай снимките.

Гедеон ги измъкна изпод ризата си. Приятелят му разчисти една предметна маса, нареди ги отгоре и включи осветлението. Епстайн се надигна, наведе се над масата, разгледа ги и се отпусна назад.

— Пфу.

— Да резюмираме. — Том отново потри ръце. — Тоя тип носи нещо в крака си, парче метал или нещо подобно, и е запомнил наизуст съотношенията на различните елементи, от които се състои то. Това е мнението на Епстайн за ония числа, дето ни ги даде. Нали така?

Тя кимна.

— Така. Сега имаме няколко рентгенови снимки и трябва да определим кое от тия петна търсим. Искаш ли да погледнеш по-отблизо, Епстайн?

— Не.

— Защо? — О’Брайън започваше да се дразни.

— Защото нямам представа какво търсите. Сплав ли е? Или оксид? Някакво друго съединение? Те реагират различно на рентгенови лъчи. Може да е всичко.

— Добре де, какво смяташ, че е? Ти си специалистът тука.

— Ако ми дадете някаква представа какво всъщност става, кретени такива, може и да се опитам да отгатна.

Том въздъхна и погледна Гедеон.

— Да й кажем ли?

Гедеон се поколеба, после каза:

— Добре. Обаче това е класифицирана информация — и животът ти ще е в опасност, ако някой разбере, че знаеш.

— Спести ми тия шпионски тъпотии. Няма да издрънкам нищо — и без това никой няма да ми повярва. Просто ми обясни.

— От няколко години китайците работят по свръхсекретен проект в един от ядрените си полигони — започна Гедеон. — ЦРУ смята, че става дума за ново оръжие, обаче според моите сведения не е така. Изглежда е някакво технологично откритие, което уж щяло да позволи на Китай да господства над целия свят.

— Звучи невероятно — отвърна Епстайн. — Ама давай нататък.

— Един китайски учен пренесе тази тайна в Съединените щати — не за да ни я предаде, а по други причини.

Физичката най-после се поизправи и прояви известен интерес.

— И онова нещо в крака му е тая тайна, така ли?

— Точно така. Тя е разделена на две части: нещото в крака му и числата, които ти дадохме. Както сигурно си се досетила, двете вървят заедно: не можеш да разгадаеш едното без другото. Ученият загина в автомобилна катастрофа. Това са рентгеновите снимки от спешното отделение.

Епстайн проучи снимките с подновен интерес.

— Числата показват, че си имаме работа със съставен материал, състоящ се от сложни химически съединения или сплави. — Обърна се към О’Брайън. — Имаш ли лупа?

— Имам. Часовникарска. — Том затършува в едно чекмедже, извади лупата, погледна я, намръщи се, избърса я в полите на ризата си и й я подаде.

Епстайн я нагласи на окото си и пак се наведе над снимките и запроучва белите петна едно след друго.

— Здравата е пострадал. Всичките тия боклуци в краката му…

— Катастрофата беше тежка — потвърди Гедеон.

Епстайн бавно преминаваше от едно петно на следващото. Минутите течаха. Сякаш след цяла вечност физичката се прехвърли на втората снимка, после на третата — и почти моментално спря, съсредоточена само върху едно петънце. След като го разглежда сякаш безкрайно, Епстайн се изправи и остави лупата да падне от окото й. Лицето й сияеше — толкова неочаквана промяна, че О’Брайън неволно пристъпи напред.

— Какво има? — попита Том.

— Невероятно — отвърна тя. — Струва ми се, че знам какво е това. Всичко изведнъж си идва на мястото.

— Какво? — едновременно възкликнаха двамата.

Епстайн се усмихна широко.

— Наистина ли ви интересува?

— Хайде де, Епстайн! Стига си се майтапила.

Очите й блестяха. О’Брайън никога не я беше виждал толкова развълнувана.

— Това е само предположение, обаче аргументирано — заяви тя. — Не се сещам за нищо друго, съответстващо и на фактите, които ми дадохте, и на това странно нещо, дето го виждам на снимката.

— Какво? — още по-настойчиво повтори О’Брайън.

Физичката му подаде лупата.

— Виждаш ли това нещо тук — това, дето прилича на парче огъната тел?

Той се наведе и го разгледа. Беше дълго около сантиметър, средно дебела тел, неправилно огъната.

— Виж краищата й.

Том ги проучи. Две черни сенки с „разбридани“ върхове.

— Да?

— Тези сенки всъщност са рентгенови лъчи, излизащи от краищата на телта.

— Което означава…

— Че телта някак си е поела лъчите и ги е канализирала или пренасочила през краищата си.

— И? — О’Брайън вдигна глава и свали лупата.

— Направо не е за вярване. Материал, който е в състояние да улавя и канализира или фокусира рентгенови лъчи?! Известен ми е само един такъв.

Двамата мъже се спогледаха.

Епстайн се усмихна палаво.

— Обръщам ви внимание, че това е проводник.

— Господи, Епстайн! — извика О’Брайън. — Ще ни докараш до нервен срив! И какво, като е проводник?

— Какво правят проводниците? — попита тя.

Том дълбоко си пое дъх и пак погледна Гедеон, който изглеждаше също толкова нетърпелив, колкото се чувстваше самият той.

— Проводниците провеждат електричество — каза Гедеон.

— Точно така.

— И?

— Това е особен вид проводник. Той провежда електричество — но по друг начин.

— Вече нищо не разбирам — призна О’Брайън.

— Това нещо тук е суперпроводник, който работи при стайна температура — триумфално заяви физичката.

Мълчание.

— Само това ли? — попита Том.

— Само това ли?! — Тя го погледна, все едно е идиот. — Та това е Светият Граал на енергийните технологии!

— Очаквах нещо, което ще… промени света — унило рече О’Брайън.

— Това наистина ще промени света, тъпак такъв! Виж сега. Деветдесет и девет процента от цялото електричество, произвеждано в света, се губи поради съпротивлението при пренасянето му от източника до потребителите. Деветдесет и девет процента! Обаче електричеството тече по суперпроводника без никакво съпротивление. Без никаква загуба на енергия. Ако замениш всички електрически кабели в Америка с такъв материал, ще намалиш потреблението на електрическа енергия с деветдесет и девет процента.

— Боже Господи! — промълви Том, когато най-после разбра.

— Да. Можеш да задоволиш всички енергийни нужди на Съединените щати само с един процент от сегашното потребление. И този един процент спокойно може да се осигури от съществуващите слънчеви, вятърни, водни и ядрени електростанции. Край на топлоелектрическите централи. Транспортните и производствените разходи рязко ще се съкратят. Електричеството ще стане почти безплатно. Използването на електромобили ще е почти без пари — и ще пометат старата автомобилна индустрия. Нефтодобивната и въгледобивната промишленост ще загинат. По същество става дума за края на изкопаемите горива. Край на парниковите емисии. ОПЕК повече няма да управлява света.

— С други думи, страната, която контролира това откритие, ще изпревари всички други икономически — заключи Гедеон.

Епстайн дрезгаво се засмя.

— Нещо повече. Страната, която контролира този материал, ще контролира и световната икономика. Ще покори света.

— И ще преебе всички други — обобщи О’Брайън. Тя го погледна.

— Това е точната дума, да.