Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Мечът на Гедеон (60)

60.

Взе метрото до края на линията и хвана автобус за Сити Айланд. По обед се озова пред „Мърфис Бейт енд Такъл“ на Сити Айланд Авеню. В небето се носеха чайки. Не беше за вярване, че това сънливо рибарско селце е част от Ню Йорк.

Влезе в тясното магазинче със стъклени витрини от трите страни и гигантски продавач по тениска в дъното.

— Вие ли сте Мърфи?

— Същият.

— Искам да взема лодка под наем.

Бързо уредиха въпроса и Мърфи го придружи до кея зад магазина. Там бяха завързани десетина открити лодки от фибростъкло, всяка с извънбордов двигател с мощност шест конски сили, котва и туба бензин.

— Идва буря — каза собственикът, докато приготвяха лодката за отплаване. — Гледайте да се върнете до четири.

— Няма проблем — отвърна Гедеон, докато слагаше в лодката рибарския прът и кутията със стръв, които беше купил за заблуда.

След няколко минути потегли. Мина под моста на Сити Айланд и излезе в откритите води на Лонгайландския залив. Харт Айланд отстоеше на около осемстотин метра североизточно, продълговата ниска суша, забулена в мъгла, над която най-малко на петдесет метра се издигаше грамаден комин. Вятърът се усилваше и малката лодка забиваше нос в надигащите се вълни, които шумно плискаха бордовете. Тъмни облаци се плъзгаха по небето и чайките с остри крясъци се носеха по въздушните течения.

Гедеон погледна картата и различните ориентири: Скалите на екзекуцията, Блаузис, Дейвидс Айланд, Хай Айланд, Рат Айланд. Опита се да запомни междинните точки по пътя — на връщане щеше да е тъмно.

Островът бавно изплуваше от мъглата.

Дълъг над километър и половина, той бе покрит с редки дървета, растящи между разрушени тухлени сгради. Когато стигна на стотина метра от брега, Гедеон завъртя румпела и обиколи сушата, като я проучваше с бинокъл. Високият комин се издигаше над разрушен комплекс от източната страна, който приличаше на електроцентрала. Навсякъде имаше рифове и подводни скали. През двеста-триста метра по брега бяха поставени гигантски като билбордове предупредителни надписи:

Отдел „Изправителни заведения“

Община Ню Йорк

ЗАБРАНЕНА ЗОНА

Приставането на плавателни съдове

СТРОГО ЗАБРАНЕНО

НАРУШИТЕЛИТЕ СЕ НАКАЗВАТ

В северния край на острова забеляза движение, угаси двигателя и насочи бинокъла натам. Зад редица дъбове видя затворници с оранжеви гащеризони — работеха насред голо поле. Наблизо се виждаше фадрома. Затворниците разтоварваха чамови ковчези от един камион и ги оставяха до наскоро изкопана траншея. Наоколо стояха неколцина добре въоръжени надзиратели, ръкомахаха и крещяха нареждания.

Гедеон остави лодката да се носи по вълните и продължи наблюденията си, като от време на време си водеше бележки.

Накрая отново запали двигателя и потегли покрай западния бряг на острова. Някъде по средата стигна до дълъг плаж, покрит с всевъзможни изхвърлени от морето отпадъци, дънери и стари лодки. Пясъчната ивица свършваше при бетонна стена, зад която се намираше старата електроцентрала с грамадния комин. На тухлената фасада на главната сграда имаше надпис, дълъг най-малко трийсет и висок десет метра:

ЗАТВОР

НЕ ПРИБЛИЖАВАЙ

Гедеон реши да слезе на сушата при стената близо до един заблатен участък, зад няколко коварни наглед рифа.

Бавно и предпазливо мина между рифовете, угаси двигателя, скочи в плитката вода и изтегли лодката на сушата.

Погледна си часовника: един часът.