Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Мечът на Гедеон (29)

29.

В бара Гедеон си поръча саке, а Минди Джексън — японска бира. Докато чакаха да ги обслужат, мълчаха. Сега, на светло и без якето, той я разгледа по-добре — сочни устни, малко носле, едва загатнати лунички, гъста кестенява коса, зелени очи. На трийсет, може би година-две повече. Интелигентна. Ала навярно прекалено добродушна за нейния бранш — въпреки че, напомни си той, казва ли ти някой. „Най-важното е, че разполага с информация, която ми е нужна“. Беше убеден в това, макар че нямаше представа за какво се отнася. И за да я получи, също трябваше да даде нещо.

Донесоха им напитките и Джексън отпи глътка бира, после го изгледа враждебно.

— Добре. Кой си ти и защо се интересуваш от У?

— Както, сигурен съм, ти не можеш да ми разкриеш всички подробности за задачата си, така и аз не мога да ти разкрия своята. — Пътят до „Гинза“ му беше дал време да съчини версията си, но винаги бе смятал, че най-добрата лъжа е онази, която е най-близо до истината. — Аз дори нямам служебна карта като теб. А, между другото, бих искал да видя твоята, просто от професионална любезност.

Тя извади картата и му я показа за миг, скришом.

— Е, за кого работиш?

— Знам, че това ще те ядоса, Минди, но съм нает от частна фирма, която изпълнява поръчка на министерството на вътрешната сигурност. Възложиха ми да взема плановете на оръжието от У.

Джексън впери очи в него и той видя, че е бясна.

— Министерството на вътрешната сигурност ли? Защо ни се бъркат в работата, по дяволите? Да наемат частна фирма?!

Гедеон сви рамене.

— Какво знаеш? — попита тя.

— Нищо.

— Глупости. Ти разговаря с У веднага след катастрофата. Той ти е казал нещо. Искам да знам какво.

— Помоли ме да предам на жена му, че я обича.

— Това вече си е чиста лъжа. Той не е женен. Дал ти е числата. Искам да ми ги кажеш.

Гедеон я погледна изпитателно.

— Хмм… какво те кара да смяташ, че ми е дал някакви числа?

— Свидетели казаха, че те видели да записваш числа. Виж сега. — Джексън отметна кичур коса от лицето си. — Ти сам го каза. Ние сме на една и съща страна. Трябва да работим заедно, да си споделяме информация.

— Не забелязах да споделяш нещо с мен.

— Дай ми числата и ще споделя всичко с теб.

— Звучи вълнуващо.

— Не се дръж като кретен. Дай ми числата.

— Какво означават те?

Тя се поколеба и Гедеон усети, че навярно не знае. Но пък числата винаги бяха стимулиращи за агентите на ЦРУ.

— Ще те попитам нещо — усили малко натиска той. — Защо ЦРУ действа на наша територия? С това не трябва ли да се занимава ФБР?

— У дойде от Китай, знаеш го.

— Това не отговаря на въпроса ми.

— Не мога да ти отговоря — все по-ядосано се сопна тя. — Нямам право, пък и определено не ти влиза в работата, по дяволите!

— Ако искаш да научиш нещо, ще трябва да ми отговориш. Не можеш да ме принудиш да ти разкрия нищо. Не съм нарушил никой закон. Не е незаконно да разговаряш с пострадал в катастрофа човек и да се интересуваш за състоянието му. — Зачуди се къде ли е била Минди по време на схватката в полицейския гараж. Може би беше рязала нечия глава?

— Ако е в интерес на националната сигурност, мога да те принудя!

— Какво, да не би да ме подложиш на изтезания тук на бара?

Тя неволно се усмихна, после въздъхна.

— Въпросът е прекалено деликатен, за да го оставим на ФБР. Затова му заложихме секскапан.

— Вие ли сте го направили?!

Минди се поколеба.

— У отиде на научна конференция в Хонконг и научихме, че носи плановете със себе си. Затова инсценирахме всичко.

— Кажи ми още.

Тя отново се поколеба, после явно взе решение.

— Добре. Но ако не искаш да ти организирам еднопосочна екскурзия до Гуантанамо, нито дума — на никого! Наехме една хонконгска проститутка и тя свали У в бара на хотела, в който се провеждаше конференцията. Заведе го в стаята си и задоволи всичките му фантазии. Документирахме всичко — видео и аудио записи, снимки, всичко.

— И този секскапан е подействал?! Нали каза, че не бил женен? От какво се е страхувал?

— Тия неща действат в Китай. Китайците са свенливи. Не самият секс, а перверзните щяха… хм, да му съсипят кариерата.

Гедеон се засмя.

— Перверзии ли? Какви перверзии?

— Садо-мазо. Домина — със спортно телосложение, над метър и осемдесет, руса. Имахме основания да смятаме, че обича такива неща, обаче бая се озорихме, докато намерим подходяща проститутка. Тя здравата го нашиба по задника и ние записахме всичко на видео.

— Леле-мале! И какво се издъни с плана ви за шантаж?

— Показахме му записите. Предложихме му да ги разменим за плановете. Той обаче се уплаши. Отговори, че имал нужда от половин час, за да помисли. И избяга, качи се на първия самолет за тук.

— Направили сте си сметката без кръчмаря.

Джексън се намръщи.

— Защо е дошъл тук? — попита Гедеон.

— Не знаем.

— Да избяга от Китай ли е искал?

— Нямаме представа какви са били намеренията му. Известно ни е само, че когато се е качил на самолета, плановете са били у него.

— Къде са били скрити?

— Не знаем.

— А колата, която го изтика от пътя?

— Китайците бяха по петите му. Пратиха свой агент да се справи с У — незабавно и окончателно. Според нас това е човек, известен като Кимащия жерав.

— Кимащия жерав ли?

— Един от стиловете в кунгфу. Истинското му име не ни е известно. Пратили са го да убие У и да вземе плановете. Той изпълни първата задача, но тъй като още е тук, смятаме, че китайците не са си върнали плановете. Продължават да обикалят някъде наоколо.

— Минди го погледна изпитателно. — Освен ако не си ги взел ти.

— Не съм, знаеш го — отвърна Гедеон. — Иначе защо още щях да тичам насам-натам?

Джексън кимна, после каза:

— А сега числата, ако обичаш.

Умът му заработи на висока предавка: мъчеше се да измисли как уж да й се отплати за информацията, а всъщност да не й даде нищо. Можеше ли да й разкаже за джиесема? Само че тогава трябваше да й обясни откъде го е взел… кофти идея. Още по-тъпо беше да й даде фалшиви числа. Но ако й разкриеше истинските, тя повече нямаше да се нуждае от него. А Минди Джексън можеше да се окаже ценен съюзник.

— Истината е, че в момента не ги нося — отвърна той накрая.

Враждебното изражение моментално се появи отново, този път с нещо повече от намек за съмнение.

— Къде са?

— Предадох ги на хората, за които работя. Те ще си ги анализират.

— Не ги ли преписа?

— Не — от съображения за сигурност. Онзи тип — как беше, Кимащия жерав ли? — явно ме преследва.

— Съчувствам ти. Не си ли ги запомнил наизуст?

— Адски са много. Пък и реших, че е по-добре да не знам някои неща.

Тя се вторачи в него.

— Не ти вярвам.

Гедеон сви рамене.

— Виж, когато се видя с шефовете си, ще намеря начин да взема числата и ще ти ги дам. Съгласна ли си? — И й се усмихна широко.

Враждебното й изражение се посмекчи.

— Защо ходи в болницата?

— Надявах се У да е казал нещо, преди да умре.

— И си установил, че не е казал нищо.

Гедеон кимна.

— Коя беше оная жена с теб?

— Проститутка, на която платих да ми помогне да се дегизирам, за да се измъкна от онзи убиец.

— Бива си те. Костюмът ти отначало заблуди и мен.

— Благодаря.

— И какво правиш сега?

— Същото като тебе — опитвам се да разбера какво е направил У с плановете. Вървя по неговите стъпки, търся контактите му, хора, с които може да се е срещал. Засега нищо. — Той разпери ръце. — Виж, Минди, признателен съм ти, че сподели тая информация с мен, сериозно. — Опита се да си придаде искрен вид.

— Хайде да продължаваме в този дух. Обещавам ти, че ще взема числата колкото може по-скоро и ще ти съобщавам всичко друго, каквото науча. Джентълменско споразумение, нали? — И отново й отправи най-честната си усмивка.

Джексън го гледаше подозрително, после записа някакъв номер на салфетката си.

— Ето ти джиесема ми. Можеш да ми се обаждаш по всяко време на денонощието. Надявам се — за твое добро — да не ме баламосваш. — Стана, остави салфетката пред него и хвърли една двайсетачка на бара.

— Благодаря за почерпката — ухили се Гедеон.