Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Мечът на Гедеон (50)

50.

Гедеон излезе от Дафа центъра, но вместо да се върне в колата, пресече моравата на кампуса и се насочи към портиерната на старото имение, днес очевидно използвана за частно жилище. Някакво шесто чувство му подсказваше, че там живее уредна старица — заради чистата тухлена алея, цветните лехи от двете страни на входа, дантелените завеси и необичайната украса, която се виждаше през прозорците.

Колкото може по-нехайно се приближи до вратата, но преди да стигне до нея, изневиделица изскочиха двама азиатци с тъмни анцузи.

— Какво обичате? — попита единият. Говореше любезно, но все пак му бяха препречили пътя.

Гедеон дори не знаеше името на бабата.

— Идвам да видя майката на Бию Лиан.

— Мадам Чун очаква ли ви?

Гедеон изпита удовлетворение, че поне е отгатнал за къщата.

— Не, но синът ми наесен постъпва в Трокмортън Академи…

Изобщо не го оставиха да довърши. По възможно най-учтивия начин, ала абсолютно недвусмислено, се приближиха до него, хванаха го от двете страни и го поведоха в обратната посока.

— Елате с нас.

— Вижте, синът ми ще учи в класа на нейния внук Джийе…

— Елате с нас.

Докато се отдалечаваха, Гедеон забеляза, че не го водят към колата му, а към малка метална врата отстрани на главната сграда. В ума му проблесна неприятен спомен: събуждане в хонконгски хотел…

— Ей, чакайте малко… — Той се опита да се съпротивлява и заби пети в земята. Двамата спряха, стиснаха го още по-силно за ръцете и го помъкнаха към вратата.

От малката къща се разнесе глас и те се заковаха на място. Гедеон се обърна и видя възрастна китайка, застанала на стъпалата. Тя даде знак на мъжете със съсухрената си ръка и каза нещо на китайски.

Охранителите неохотно го пуснаха. Първо отстъпи единият, после и другият.

— Елате. — Жената му махна с ръка. — Елате веднага.

Гедеон премести поглед от охранителите към нея и побърза да се подчини. Тя го въведе вътре и го покани в гостната.

— Заповядайте, седнете. Чай?

— Да, с удоволствие — отвърна Гедеон, като разтриваше ръцете си там, където го бяха стискали охранителите.

На прага се появи прислужник. Мадам Чун му каза нещо и той изчезна навън.

— Простете на охранителите ми — каза възрастната жена. — В момента животът ми е застрашен.

— Защо?

В отговор тя само се усмихна.

Прислужникът се върна с малък чугунен чайник и две миниатюрни кръгли порцеланови чашки. Докато той наливаше чая, Гедеон използва възможността да я разгледа. Наистина беше старицата от записа — присъствието й му внушаваше странно страхопочитание, навяваше му мисли за дългото и невероятно откривателско пътешествие, което го бе довело тук. И все пак на живо тя изглеждаше съвсем различно. Излъчваше някаква жизнена енергия, която зърнестият запис от летището не беше успял да улови. Едва ли някога бе виждал по-чевръста и енергична старица. Приличаше му на птичка с блестящи очи, постоянно нащрек, бърза, весела.

Жената му подаде едната чашка, настани се на отсрещния стол, сплете пръсти върху коленете си и се вгледа в него толкова настойчиво, че той за малко да се изчерви.

— Виждам, че искате да ме попитате нещо — каза старицата.

Гедеон не отговори веднага. Естествено, имаше в готовност няколко истории, няколко измислени сценария, с които да измъкне информация от нея. Ала седнал така срещу мадам Чун, лице в лице, той осъзна, че няма да успее да я заблуди. По никакъв начин. Всичките му грижливо съчинени схеми, машинациите му, стратегиите и измамите му ненадейно бяха обезсилени. Обзе го странен страх — не знаеше какво да каже. Отчаяно затърси по-добра история, по-добра комбинация от лъжи и полуистини, но разбираше, че всичките му усилия са безнадеждни.

— Просто ми кажете истината — усмихна се тя, сякаш прочела мислите му.

— Ами… — Не можеше да продължи. Ако й разкриеше истината, щеше да изгуби всичко. И сега вече наистина се изчерви от смущение.

— Тогава ще ви задам няколко въпроса.

— Да, много ви благодаря. — Той въздъхна с огромно облекчение.

— Как се казвате?

— Гедеон Крю.

— Откъде сте и с какво се занимавате?

Той се поколеба, отново затърси подходяща лъжа, ала навярно за пръв път в живота си не успя да се сети нищо.

— Живея в Ню Мексико и работя в националната лаборатория „Лос Аламос“.

— Място на раждане?

— Клеърмонт, щата Калифорния.

— Родителите ви?

— Мелвин и Дорис Крю. И двамата са покойници.

— Причината да сте тук?

— Синът ми Тайлър наесен ще учи в един клас с Джийе в Трокмортън и…

— Съжалявам — внимателно го прекъсна жената и впери в него ясните си черни очи. — Мисля, че сте професионален лъжец. И просто сте изчерпали лъжите си.

Гедеон нямаше какво да отговори.

— Та както вече отбелязах, защо поне сега не кажете истината? Пак може да получите каквото искате.

Имаше чувството, че тази старица го е приклещила. Нямаше как да се измъкне, не можеше да избяга. Как го беше допуснал?

Тя чакаше и се усмихваше.

„Какво пък, по дяволите!“

— Аз съм… нещо като специален агент — изпелтечи Гедеон.

Грижливо боядисаните й вежди се повдигнаха.

Той треперливо си пое дъх. Не беше в състояние да говори нищо друго освен истината и — кой знае защо — се чувстваше облекчен.

— Задачата ми е да открия какво е донесъл в страната Марк У и да го взема.

— Марк У. Да, логично. За кого работите?

— За Съединените щати. Косвено.

— И каква е моята роля? — попита старицата.

— Вие сте дали нещо на Марк У на летището, точно преди да се качи на таксито и да го убият. Искам да знам какво сте му дали. Освен това бих искал да науча дали наистина е носил планове за ново оръжие, какво е това оръжие и къде са сега тези планове.

Тя съвсем бавно кимна, отпи глътка чай и остави чашата.

— Левак ли сте, или десняк?

Гедеон се намръщи.

— Левак.

Жената кимна пак, сякаш това обясняваше много.

— Моля, протегнете лявата си ръка.

Той се поколеба, после се подчини. Мадам Чун внимателно я хвана с дясната си ръка. Отначало Гедеон усещаше само допира до сухата й сбръчкана кожа. После едва не извика от изненада и ужас. Ръката й като че ли изгаряше неговата.

Той почти подскочи на стола си и жената пусна ръката му.

— Ще се опитам да отговоря на всичките ви въпроси — каза тя и отново сплете пръсти върху коленете си. — Въпреки че сте професионален лъжец, това явно е част от работата ви. Виждам — всъщност усещам, — че сте добър по душа. И смятам, че като ви помагаме, можем да помогнем на себе си.

Отново отпи глътчица и продължи:

— Марк У беше учен и работеше по секретен проект в Китай. Освен това беше последовател на фалун дафа. — Бавно кимна няколко пъти и остави мълчанието да се проточи. — Както може би знаете, а може би не, в Китай жестоко преследват фалун дафа. По тази причина се наложи да премине в нелегалност. Дълбока нелегалност.

— Защо го преследват китайците?

— Защото представляваме заплаха за монопола върху властта. Цели империи в Китай са били събаряни от духовни движения. Страхът на сегашните власти е основателен. Понеже дафа оспорва не само стремежа им към комунизъм и тоталитарно управление, но и новите им идеи за материализма и свободния капитализъм.

— Разбирам. — И Гедеон наистина разбираше: това трябваше да е основният мотив за бягството на У. Добре де, ами секскапанът на ЦРУ?

— Заради гоненията последователите на дафа в Китай трябва да го упражняват тайно, в нелегалност. Но ние сме свързани с китайските си братя. Всички поддържаме контакт помежду си. Дафа изисква общ дух. Властите се опитаха да блокират нашите уебсайтове и да ни запушат устата — ала не успяха.

— Затова ли казвахте, че сте в опасност?

— Отчасти. — Тя се усмихна. — Не си пиете чая.

— А, извинявайте. — Гедеон вдигна чашката и отпи голяма глътка.

— Много последователи на дафа са учени и компютърни специалисти. Ние разработихме мощен софтуер, казва се фригейт. Може да сте чували за него.

— Говори ми нещо.

— Разпространихме го в целия свят. Той позволява на интернет потребителите от континентален Китай, както и от други страни, да влизат в уебсайтове, блокирани от техните власти. И да проникват през файъруола, чрез който някои държави блокират уебсайтове и социални мрежи.

Гедеон пак отпи от чая. Беше чудесен.

— Фригейт сървърите скриват истинските айпи адреси и позволяват на хората да сърфират свободно. Тук, в Дафа център — Бъргън, имаме мощна система от фригейт сървъри. По света има и други такива системи.

Той допи чая си.

— Какво общо има това с Марк У?

— Много. Виждате ли, Марк У ни носеше от Китай една тайна. Грандиозна тайна.

— На кого я е носил? На фалунгун ли?

Жената кимна.

— Да. Всичко беше уредено. Той щеше да ни я предаде, за да я качим на нашите фригейт сървъри. И да разпространим тази тайна по целия свят.

— И каква е тази грандиозна тайна?

Мадам Чун отново се усмихна.

— Не знаем.

— Какво искате да кажете? Как така не знаете? Не ви вярвам. — Думите му се изплъзнаха, преди да успее да ги спре.

Тя не се обиди.

— У или не можеше, или не искаше да ни каже. Нашата задача беше да разпространим информацията. И толкова.

— За супероръжие ли става въпрос?

— Възможно е. Макар да се съмнявам.

Гедеон я зяпна.

— Защо?

— Защото У не го описа точно така. Каза, че се отнасяло за нова технология, с чиято помощ Китай щял да завладее света — да „покори“ света, струва ми се така се изрази. Обаче останахме с впечатлението, че не е непременно нещо опасно. Пък и той едва ли би искал плановете на ново оръжие да бъдат разпространени навсякъде. Понеже информацията би могла да попадне в ръцете на терористи. — Старицата замълча за миг. — Много жалко, че успяха да го убият.

— Щом плановете са били у него, къде са сега?

— И това не ни е известно. Той беше много потаен.

— Не може да не ви е загатнал къде и кога ще ви ги предаде.

— Като предпазна мярка избрахме на кого да ги предаде. Един от нашите технически специалисти, Роджър Марион, трябваше да ги вземе от хотелската му стая. Съобщихме му името на Роджър, когато кацна на летището. — Мадам Чун смръщи чело, сякаш се опитваше да си спомни. — По време на преговорите У все пак спомена нещо странно. Каза, че щял да има нужда от малко време в стаята, за да извади информацията.

— Да я „извади“ ли? Не разбирам.

— Използва китайския израз „цай джиън“, който означава „изваждам“ или „изрязвам“. Останах с впечатлението, че информацията е скрита в нещо и трябва да се извади.

Гедеон веднага си спомни за белите петна по рентгеновите снимки на У. Дали ученият наистина не беше скрил информацията в тялото си?

— Освен това У помнеше наизуст списък с числа. Какво представляват те?

Китайката впери очи в него.

— Откъде знаете за списъка с числата?

Той затаи дъх за миг, после каза:

— Защото го проследих от летището. Видях как джипът блъска таксито. Аз го измъкнах от смачканата кола. У ме помисли за Роджър Марион и ми каза числата. Опитах се да го спася. Не успях.

Последва дълго мълчание.

— Не знаем какво означават тези числа — рече старицата накрая. — Той ни разкри само, че трябвало да се комбинират с онова нещо, което щял да ни донесе. Само така щяла да е пълна тайната. Едното не действало без другото — нужни били и двете. По този начин щял да защити тази тайна. Трябваше да ги даде на Роджър.

— И вие сте направили всичко това за У само въз основа на неговите уверения, без да знаете за какво става дума?!

— Доктор У беше изключително напреднал последовател на дафа. Мнението му тежеше много.

Гедеон бе близо — съвсем близо, влудяващо близо.

— Как характеризира той тази секретна информация? Планове ли са, или може би микрочип, какво точно?

— Останах с впечатлението, че е някакъв предмет.

— Какъв предмет?

— Той използва думата „у“, която означава „нещо“, „предмет“, „твърда материя“. Това е и китайската дума за „физика“. Произнася се различно от името му, между другото, с по-слабо ударение.

Мислите на Гедеон отново се насочиха към рентгеновите снимки на китайския учени. Те показваха, че смазаните му крака са пълни с всевъзможни парчета метал и пластмаса от катастрофата. Внимателно беше разгледал всички тези точици и петна — но дали не бе пропуснал нещо? Можеше ли някоя от тези неправилни сенки да е предмет? Той търсеше планове, микрочип, миниатюрен контейнер. Но можеше да е нещо съвсем друго. Например парче метал.

Парче метал…

Според онази позната на О’Брайън физичка, Епстайн, числата приличали на формула на сплав. Това трябваше да е. Това трябваше да е!

— Разберете — продължи мадам Чун. — Доктор У нямаше намерение да избяга в Съединените щати, нищо подобно. Той беше лоялен и верен гражданин на Китай. Но като учен смяташе, че в този случай има морален императив. Искаше да разпространим тази голяма тайна в целия свят чрез нашите сървъри по такъв начин, че да не може да бъде скрита. Това щеше да е подарък, разбирате ли — подарък за света. От нас.

„Значи Минди греши за мотивите му“ — каза си Гедеон. В момента обаче имаше други грижи. Краката на У бяха пълни с метал и трупът му още беше в моргата. И щяха да го предадат на Гедеон като негов най-близък роднина. Значи просто трябваше да отиде там и да извади парчето.

Но преди това се налагаше да вземе рентгеновите снимки и да реши кое точно парче да изреже. И за тази цел щеше да посети Том О’Брайън и неговата приятелка физичката.

Осъзна, че мадам Чун го наблюдава.

— Господин Крю, нали сте наясно, че щом извадите онова, което ни носеше доктор У ще трябва да ми го предадете?

Той също впери поглед в нея.

— Наясно сте, нали? От това задължение не можете да избягате. — Мелодичният й глас подчерта последните думи и старицата му отправи поредната си мила усмивка.