Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Мечът на Гедеон (58)

58.

Там, където има наркодилъри, винаги има и оръжие. А центърът на уличната търговия с дрога в Ню Йорк се намираше в квартала, носещ ироничното име Маунт Идън, Райската градина, в южната част на Централен Бронкс. Гедеон седеше в мотрисата, носеща се на север от Манхатън, с пачка банкноти, която прогаряше дупка в джоба му. Знаеше, че това не е най-интелигентният начин да се сдобие с пистолет, но бързаше и така щеше да е най-лесно.

Докато мотрисата потегляше от станцията на Янки Стейдиъм на Сто шейсет и първа улица, до него се настани някакъв мъж. Гедеон с известно закъснение позна в него Гарса, дегизиран като художник с черна барета и пардесю.

— Какво точно правите? — попита Гарса. От предишната му приветливост не беше останало почти нищо.

— Върша си работата.

— Изгубили сте самообладание. Трябва да се успокоите и да дойдете да обсъдим следващите ви стъпки.

— Това вече няма нищо общо с вас. — Гедеон дори не се опита да понижи глас. — Въпросът вече е личен.

— Тъкмо това имам предвид: дотам сте я докарали. Никога не съм виждал нещо толкова непрофесионално. Илай сбърка, като ви се довери. С безразсъдството си заплашвате да провалите операцията.

Гедеон не отговори.

— Да отидете в Трокмортън Академи и да се престорите на родител — що за безумен ход беше това? Отсега нататък искаме да знаем какво правите и къде отивате. Ако си мислите, че можете да победите Кимащия жерав, значи сте пълен глупак.

Гедеон разбра, че Гарса не подозира за Харт Айланд. Достави му удоволствие, че за пръв път се движи на една крачка пред Глин и неговото приятелче.

— Ще се справя сам.

— Няма. Ще ви трябва помощ. Не бъдете идиот.

Гедеон се намръщи.

— Къде ще се срещнете с него?

— Не е ваша работа.

— Ако ни измамите, Крю, ще ви обезвредим, кълна се.

Гедеон се поколеба. Не му трябваха такива усложнения.

— В Корона Парк. В Куинс.

— В Корона Парк ли?

— Да, на старото Световно изложение. Имаме среща при Земното кълбо.

Мълчание.

— Кога?

— В полунощ.

— Защо там?

— Просто е място за срещи.

Гарса поклати глава.

— Място за срещи.

— Кимащия жерав уби приятелката ми. Сега въпросът е или той, или аз. Както казах, това няма нищо общо с вас. Когато свърша тази работа, ще се погрижа за вашата. Не се опитвайте да ми попречите.

Гарса помълча, после кимна. Когато мотрисата спря, се изправи и слезе. На лицето му бе изписано отвращение.

 

 

Крю слезе на Сто и седемдесета и Гранд Конкорс. Закрачи на изток и подмина редица изоставени сгради. Когато стигна до парка — тъжна гледка с гола пръст вместо зелени площи, боклуци навсякъде, — забави ход и се заозърта. Просто поредният нюйоркчанин, търсещ дрога. Почти моментално се приближи дилър и докато се разминаваше с него, прошепна: „Трева, трева“.

Гедеон спря.

— Да.

Дилърът се врътна и се върна. Беше нисък изгърбен хлапак със затъкнат в косата гребен и увиснали под задника му гащи.

— К’во ти трябва? Имам трева, кока, стаф…

— Пистолет.

Мълчание.

— Плащам добра пара — продължи Гедеон. — Ама искам нещо едрокалибрено, екстра качество.

Отначало дилърът все едно не го чу. После измърмори нещо, което прозвуча като „чакай тука“, и се отдалечи.

Гедеон зачака. Хлапакът се върна след двайсет минути и каза само:

— Ела.

Гедеон го последва до изоставена сграда на Морис Авеню, стара постройка от кафяв камък с избити прозорци и тъмна, воняща на урина вътрешност. Макар и опасно, беше по-добре, отколкото коленопреклонно да моли Гарса за ново оръжие. Не искаше да му е задължен повече от необходимото. Знаеше, че би трябвало да е нервен, дори уплашен, ала не изпитваше нищо. Нищо освен гняв.

Дилърът отиде при мръсното стълбище и подсвирна. Отгоре му отговориха със същото.

— На втория етаж — каза хлапакът.

Гедеон се заизкачва по стъпалата, като прекрачваше използвани презервативи, спринцовки и купчинки повръщано. На площадката го чакаха двама мъже със скъпи анцузи и огромни бели маратонки. Бяха латиноамериканци, в идеална форма. По-високият, явно шефът, имаше грижливо подстригана петдневна брада, много пръстени и златни ланци и силно миришеше на „Армани Атитюд“. По-ниският имаше няколко херпеса.

— Дай да видим парите. — Шефът се ухили самоуверено.

— Когато видя пистолета.

Онзи пъхна ръце в джобовете си, изправи се в целия си ръст и изгледа Гедеон отвисоко. Беше висок и го използваше, за да сплашва хората. Очите му обаче бяха глуповати.

— В нас е.

— Да го видя. Няма да кисна тук цял ден.

Ниският с херпесите бръкна под анцуга си и измъкна някакво оръжие до половината.

— Деветмилиметрова берета.

— Колко струва?

— Ти колко имаш?

Това вече беше прекалено. И без това почти бе стигнал до точката на кипене.

— Хубаво ме чуй, кретен такъв. Първо казваш цената. После проверявам патлака. Ако го бива, плащам. Ако не, си тръгвам.

Дългуча се нацупи и кимна.

— Покажи му го.

Херпеса извади пистолета и го подаде на Гедеон, който го взе, огледа го и няколко пъти изтегли затвора.

— Пълнителят?

Появи се и пълнителят. Гедеон го взе и се намръщи.

— Патрони?

— Глей, мой човек, тука не можеш да стреляш.

Те имаха право, естествено. Щеше да се наложи да го изпробва по-късно. Той взе пълнителя, зареди го, претегли беретата в длан, натисна спусъка. Изглеждаше в отлично състояние.

— Ще го взема.

— Две хиляди.

Наистина много за пистолет, който струваше седемстотин долара. Гедеон внимателно го разгледа. Бяха изпилили серийния номер, което обаче не означаваше нищо. С киселина можеше да се възстанови. Той бръкна в джоба си, където носеше парите си, разделени на прихванати с ластици пачки от по петстотин, отброи четири и ги извади. Пъхна беретата в джоба си и даде пачките на Дългуча.

Когато се обърна и понечи да си тръгне, чу глас:

— Чакай малко.

Завъртя се към тях и видя, че са извадили пистолети.

— Дай и останалите пари — нареди Дългуча.

Гедеон го зяпна.

— Ограбвате ли ме? Клиент?!

— Загря, малкият.

Носеше в себе си още две хиляди. Взе бързо решение, извади парите и ги хвърли на земята.

— Това е всичко.

— И патлака.

— А, това вече е прекалено.

— Тогава си цуни белия гъз за сбогом. — Двамата ухилено се прицелиха в него.

— Белия си гъз ли? — смаяно попита той, извади пистолета и го насочи към тях.

— Забравяш, че не е зареден, розовогъзо копеленце.

— Ако ви върна патлака, обещавате ли да ме пуснете да си ида? — изхленчи Гедеон и го протегна напред.

— Дадено. — Уверението беше последвано от две тъпанарски усмивки.

Ръката му трепереше толкова силно, че те се разсмяха. Дългуча посегна да вземе оръжието и точно в този момент на разсейване Гедеон замахна към Херпеса и изби пистолета от ръката му, като в същото време го изрита отстрани в коляното и отскочи от огневата линия на Дългуча. Херпеса с рев се свлече на пода, Дългуча стреля и Гедеон усети, че куршумът одрасква рамото на якето му. Изкрещя, хвърли се върху едрия латиноамериканец и го повали като прогнил дънер. Изтръгна пистолета от пръстите му и с едно-единствено мощно движение притисна дулото в окото му.

— Не, не, оуу! — измуча от болка Дългуча и се опита да извърти глава, ала Гедеон натисна още по-силно. — Стига бе, моля ти се! Уф, мамка му, недей! Окото ми!

Херпеса се изправи, вдигна оръжието си и се прицели.

— Хвърли го, иначе ще стрелям! — изкрещя като побъркан Гедеон. — А после ще убия и теб!

— Хвърли го! — изписка Дългуча. — Прави каквото ти казва!

Херпеса заотстъпва, без да пуска оръжието. Гедеон виждаше, че се кани да духне. По дяволите, да изчезва. Херпеса се обърна и си плю на петите. Гедеон чу шляпащите му стъпки по стълбището, после се разнесе трясък — беше паднал в паническото си бягство. Пак куцащи стъпки, после тишина.

— Май останахме само двамата — каза той. Усети, че по ръката му се стича топла кръв. Явно куршумът бе засегнал рамото му. Около дупката в якето стърчаха разръфани влакна. Но не усещаше болка.

Дългуча забърбори несвързано. Като продължаваше да притиска дулото на пистолета към окото му, Гедеон бръкна в джоба му и извади парите. Вътре имаше още една, много по-дебела пачка — поне пет хиляди. Взе и тях, както и един нож. После се замисли за миг и скъса златните ланци от врата му, измъкна диамантените му пръстени и му взе портфейла. Пребърка и останалите му джобове и откри ключове за кола и апартамент, монети и шест деветмилиметрови патрона, явно от пълнителя на беретата.

Накрая отдръпна дулото от окото му. Дългуча се отпусна на пода и захълца като бебе.

— Чуй ме добре, Фернандо — каза Гедеон, след като хвърли един поглед на шофьорската му книжка. — Ключовете ти са у мен. Знам ти адреса. Само опитай нещо — ще дойда у вас и ще пречукам семейството ти, кучето ти, котката ти и златната ти рибка.

Онзи изстена, скри лицето си с шепи и се заклати на пода като побъркан.

Преди да излезе, Гедеон се увери, че Херпеса не го дебне, и се насочи към метро станцията на Гранд Конкорс. По пътя хвърли ключовете, дрънкулките и портфейла в една шахта, но задържа парите и оръжията.

Сега имаше два пистолета. Вмъкна се в един вход и огледа плячката си. Вторият беше „Торъс Милениъм Про“, трийсет и втори калибър, със зареден пълнител. Гедеон вкара деветмилиметровите патрони в пълнителя на беретата, зареди я и пъхна и двата пистолета под колана на кръста си. После си съблече якето и огледа раната. Оказа се, че не е толкова повърхностна, колкото си мислеше, но костта все пак не бе засегната. Отново се облече и си погледна часовника. Десет сутринта.

По пътя за метрото се отби в една дрогерия, купи лейкопласт и превърза рамото си в тоалетната. После импулсивно влезе в първата срещната книжарница и купи бележник, листове, химикалка и дебел кафяв плик. Накрая седна в съседното кафене да си напише завещанието.